Днес имам рожден ден.Не обичам своя рожден ден - не обичам да го празнувам.Прочетох някъде,че това е най-важния празник на сатанистите - денят,когато затварят душата в тялото за неопределено време и това е начало на дълга и изтощителна война между плътта и духа.Има и други неудобства -с годините възможностите за удачен подарък намаляват,като например вълшебна чаша с твоя лик- връх на суетата
Освен това съм жена - поздравяващият ме не може да наруши надвисналата тишина с въпроса - "На колко ставаш?"Какво пък - някакви цифри.Сравнени с хилядолетията за които обичам да чета изглеждат нищожни и несъществени.Не обичам също задължителни,фалшиви усмивки-неудобно ми става-все пак никого не задължавам....Мисля,че най-добрия начин да се отбележи тази дата е на много тихо и скътано място ,с възможно най-близък приятел.Така пиенето на кафе и чай и яденето на торта няма да изглежда пир на затлъстяването,а по-скоро,ще бъде като синхронно плуване - плътта и Духа в свои води.


Всичко,което написах може би е истина.....освен,че днес имам рожден ден...

И аз не обичам да го празнувам и се опитвам всяка година да го пропусна, но приятелите не ми разрешават. Те започват да ми звънят от ранни зори. Не ме питат на колко ставам, не ги интересува. Интересува ги факта, че съм се появила на този свят. Че живеем в едно и също столетие, че се познаваме и се обичаме. Че сме още заедно и можем да споделяме радостите и несгодите на отредения ни живот. Възторжените им поздрави ме заразяват с оптимизъм и постепенно започвам да се радвам, че съм се родила в този ден. Моят рожден ден.

Красиво казано ! Добрите приятели осмислят всичко и създават топлина около нас

малко късно, ама честито и от мен