Чета си аз из блогосферата и стигам до един странен извод - колко различни и в същото време колко еднакви са хората по света.Всеки пее и танцува различно,а проблемите едни и същи ,така да се каже епохални.А именно  - за кучетата и веротърпимостта.


Ето например един блогър от Кавказ нахвърля следните щрихи: някой,неизвестно кой,от прозореца на блока стреля с въздушна пушка по едно от уличните бездомни кучета,понеже силно лаело.Обаче в Кавказ всеки изстрел всява нечувана паника и веднага се изсипват спец.части и нали е Великден,наобикалят местната църква - да опазим християните.Няма лошо,но защо въобще се налага да ги пазим ? Странно е,че точно там,дето е храмът Божи и дето просим от него прошка и милостиня,се чувстваме несигурни и уплашени.Не е ли това отглас на тъй намалялата ни вяра в Него ?

Но да започнем подред.От бездомните кучета.Явно това е белег номер едно на цивилизованото селище.Никой не се занимава с мишките и котките,защото те са се присламчили сами към човека още от времето ,когато човекът е захванал да сее и дои мляко.Но кучетата,изглежда са проблем на града ,и то май на съвременния град.И ако мишките и котките хитро се възползват от човешката дейност,то кучетата определено са жертва.И въпросът,който аз лично си задавам е кому е притрябвало да отглежда куче в апартамент,едва ли за удобство на кучето ?Първо човекът принуждава кучето да живее в една неестествена за него среда,изцяло за свое удоволствие или психично удовлетворение /без да смятаме инвалидите,при които симбиозата с кучето е жизно важна/.Второ ,налага на кучето човешки стериотипи,облича го с дрехи,вързва му панделки,къпе го с шампоан ,защото мирише и най-важното следва кастрация.Или изхвърляне на потомството на улицата.А някой запитва ли се как всъщност всичко това изглежда в очите на кучетата?Мисля,че всеки човек трябва добре да поразсъждава над тези изречения,преди да си достави това удоволствие - да отглежда куче в градски условия.

Да се върнем сега на бедните ,беззащитни християни на Великден.Не ви ли се струва странно това,че точно на този празник ни засипват едни страшни и кървави или полукървави новини.И които някак странно ни внушават ,че не,не е възможно да живеем заедно,от различни религии,врата до врата,ще трябва да се ограждаме.Все ми се ще да не вярвам в това.И май никак не е странно,че каквито отношения и чувства създаваме между хората,същите прехвърляме на бедните кучета.И не само на тях.И никога вината не е в нас.


Наистина странно животно е човекът.Трудно общува с кучета,ама и помежду  хората общуването не върви.И само хлябът,храната от Бога,ни свързва - кучетата,хората,религиите , но разделени, всеки зад своята ограда,ще го ядем.



И песента....

към различното - било друга вяра, недъг, сексуална ориентация, цвят, възраст...Тежи ми и лично съм се убедила, че хората не приемат някой, който е различен от тях самите, очакват, оглеждайки се да виждат себе си (вътрешно също) и отказват да приемат, камо ли да вникнат, да опитат да разберат, че има разни хора, на които са присъщи други мисли и постъпки, изобщо начин на живот.

Кучетата не са виновни, знаеш, че ги има много тук. Следя ги в квартала. Знам кои са белязани, кои са новопристигнали. Някои си личат, че са породисти, все се питам какво е станало като забележа такова куче и обикновено се притеснявам, че не могат да се пазят. Не са свикнали да оцеляват на улицата. Онези, които отдавна живеят навън пресичат по пешеходните пътеки с хората, а тези, които сега са излезли често стават жертва на колите:(
Наистина трябва да се вземат мерки и да не може човек безнаказано да си изхвърля кучето навън. Щом си го взел трябва да го гледаш. Понякога съм бясна на онези, които угаждат на временен каприз, вземайки животно, и после го изхвърлят като ненужна вещ. Кучета, котки...Прибирали сме кучета от улицата, на село, едното е със счупен гръбнак - вероятно от бой, свекърва ми го гледа. Снощи мъжът ми хванал едно, което бягало по пътя след една кола - стопанинът му заминал в чужбина, било вързано в двора, явно се е отвързало...Децата периодично ми мрънкат да вземем куче в къщи, но не скланям. Това е отговорност. Кучетата са отговорни по кучешки - те са верни до смърт и обичат, този, който ги гледа. Хората са тези,които трябва да отговарят за кучетата навън.

Дори имахме за кратко коте,но го подарих на приятели,които живеят в къща.Скоро и аз видях три кучета край нашия светофар,едното куцаше.Веднага си помислих - горкото,сигурно не е могло да пресече.То деца и възрастни загиват на пешеходната пътека,камо ли куче.Преди време гледах един филм,художествен,там занесоха кучето във ферма.И наистина смятам,че в големия град и без това живота е сложен,не е нужно да го усложняваме още.

Булгаков има страхотна книга и филм има сниман. Собачье сердце! Шариков е герой на всички времена. Той е герой и на нашата демокрация дори!

произвежда "мъртви души"

Празниците на Богоборците са с различни дати от тези на Християните ! 1 май, 8март, 9септември нямат нищо общо с Христос. Затова ни заливат с перверзии, ужаси и кланета от телевизиите по християнските празнични дни!!!
Ако може и да се реализират сатанинските планове, тогава за тях е още по-добре.