След девет месеца им се родила дъщеря.Природата край аула сякаш отново се раждала заедно с малкото бебе.Събрал Биту хора от петте долини на голямо угощение.Князе и овчари,познати и непознати от Кабарда и Карачай всички биле добре дошли.Старците не помнили друго такова пиршество и друга подобна трапеза.На новородилото се момиче дали име – Налмас.

  Като пролетно цвете расла и се пълнела с красота Налмас.Тыхтенген ,в чието подножие живеела девойката с неземна красота ,се мерел по известност дори с великия Елбрус.През деня  и нощта слънцето и луната вече не се криели зад облаците само и само да се любуват на прелестната Налмас.А цветята по зелените ливади не се обръщали вече към слънцето,а към сияещата девойка.

  Далеко зад планините се намирало Имеретинското княжество и царствал там един човек чийто език бил остър като кинжал,очите му студени като куршуми,а ръцете му сами се протягали към поредната жертва.Решил той и изпратил сина си със сватове към бащата на Налмас.Но и те се завърнали без отговор.Не знаел отказ имеретинския владетел и решил да получи девойката със сила .

  Отправили се отново царските хора към далечния аул.Но в теснината на Капчагай ги посрещнали осемте братя на Налмас.Смело се сражавали братята.Когато свършили куршумите,замеряли неканените гости с камъни.От гнева на имеретинския княз земята се тресяла.Събрал той съветниците си.Първия посъветвал: не се надявай на меча,а на разума.Ако посадиш дърво на смърта за други,сам може да вкусиш от плодовете му.Вторият прошепнал:има царе,които не се колебаят да погубят земята си ,заравяйки в нея справедливостта и посявайки насилие,защо да подлагаме на преследване едно младо същество?.Поклонил се третият: тези хора са добри,нито веднъж не са посегнали на нашите земи.Защо да вдигаме меча за да убием красотата?Палач!!! – извикал освирепелия цар, и съветниците тутакси биле обезглавени.

  Голяма войска подобно мъгла запълзяла по планинския път към долината.Теснините се изпълнили с другоезичен шум и звън на оръжие.Каменния Капчагай препречвал пътя на чуждоземците и всеки годен за оръжие се приготвял за битка.Рамо до рамо с братята си ,с меч в ръка ,облечена в ризница стояла Налмас.Полетели срещу войските  камъни и даже цели скали,а под тях загивали вражеските пълчища.Много войни загинали от мечовете на осемте братя.