Както кумиките ,така и останалите народи в Северен кавказ поставяли тамги на конете и добитъка си,на стълба или вратата на дома,върху посудата и други предмети за обозначаване на собствеността.Тамгата също служила и за герб на племето или рода и я изобразявали на военни,траурни и сватбени знамена,килимите и на надгробните надписи,а също и върху документи вместо подпис.

В науката са известни и изучени сарматските и по-късните тюркски -огузки и кипчакски тамги.Известни са монети с изображение на тамги на златоодрински,кримски и кавказки ханове в това число и на кумикски владетели.В документите на Посольский приказ са отбелязвани кавказките владетели и техните тамги,прекопирани от подарените и стигнали до Москва коне.Тези архивни материали са важен източник за изучаване на етногенезиса на кавказките народи.

В 1929 г. немският етнограф Б.Плечке възпроизвежда кабардински тамги и 24 карачаевски дадени му от архитекта Плинатус.Кавказоведа етнограф Л.И.Лавров издава особено ценна колекция тамги в 1978 г  - 1384 на брой с с фамилна и етническата им принадлежност.

Във всички тези издания обаче липсва подробна информация за кумикските тамги. 

В арабските  исторически сведения се споменава тамгообразен знак ,принадлежащ на хазарския каган бродиран върху неговата шатра.Такъв знак ,описан като „крушевиден” се среща и на древнотюркски каменни надгробни паметници.Други източници наричат този знак „Алтын-топ” – „златна ябълка”.Известно е също ,че при своето движение с войската,хаганът е предвождан от конници ,носещи позлатен щит .Може да се предположи  ,че върху този щит също е изобразен този знак-тамга.Според други учени дагестанските шамхали,които имат хазарски и унгарски произход,също използват златна ябълка в държавната си символика и при избора на нов шамхал.

На надгробните паметници на кумикските владетели от 17 – 18 в. също  е изобразен подобен знак с капкообразна форма. Тынышпаев в „Материалы к истории киргиз-казакского народа”  споменава,че родовата тамга на рода Дулу представлява кръг,а   подродовете му имат следните тамги : Батбай – кръг с вписан кръст,Адбан – кръг с разклонение една черта,Суван/Чопан/ - кръг с две черти.

Фиг1.Тамги на кумикски родове и родове свързани с кумиките

Тамгите във вид на двузъбци и тризъбци са добре представени в Дагестан в района на Буйнак,а също и в други райони на Северен Кавказ.В кумикското селище Кяхулай,подобна тричленна тамга,с която бележат колхозните коне наричат кахулай-тамга.Тризъбци се срещат и при други кавказки народи – адиги,казахи,башкири,ногайци и др.Много от учените смятат ,че двузъбците и тризъбците се явяват знак на царстващия род.Тъй като учените локализират столичния хунски град Вараджан в близост до Урцекското градище,възможно е намерените там двузъбци да са принадлежали на Алп-Илтивер или местен феодален род.Ногайците и кримските татари наричат тризъбеца ханска тамга.Родовата тамга на карачаевските князе Карабашеви и Урусбиеви също представлява тризъбец

Фиг.2.Знаци от керамиката на Урцекското градище по Мамаев

Например № 4 от кумикските тамги - фиг.1  има най-близък аналог при знаците от България - фиг.3 № 93 , тамгата на племето кайы фиг.1№ 5 – аналог при знаците от България -фиг.3№ 28,71,108

Фиг.3.Знаци от България по Триярски

Фиг.4.Карачаевски тамги