по статията на А.К.Аликберов."Сасанидская титулатура правителей Кавказа по арабо-мусульманским источникам"
В своята статия ... Аликберов фокусира вниманието си върху сасанидската титулатура на управителите на завладяните от тях кавказки територии и евентуалното им свързване с тотемистичните традиции в Средния Изток.
  Териториите на Армения,Иберия и Кавказка Албания служат за буфер ,защитаващ Иран от конните племена идващи от север.Приморските райони на Източен Кавказ и планинските части на Закавказието са в сферата на сасанидско влияние още в 3 век.
  Появата на сасанидски титули на васалните кавказки управители се отнася към времето на  Ардашир ,а титула  „царе на планините” „мулук ал-джабал”  се свързва с дейността на Хосров I Ануширван.След арабските завоевания сасанидските титули дават название на много княжества и погранични области
  Термина „ас-сагр” /; мн.ч. ас-сугур / - погранични, включват всички кавказки владения на Халифата обединени под названието Арминийа, в това число и  Арран, Ширван и Джурзан.В различните източници се споменават като погранични страната на аланите,Дербенд,различните владетели управляващи в кавказките планини,а също и под термина „сагр” се подразбират погранични постове,укрепени градове,в които са поставени военни гарнизони
Във всеки планински район бил назначен предводител  - ка’ид, сар,сар-ханг,сар-хайл,сар-лашкар,командващ гарнизон.Предводителите се издържали от средства събирани от подвластните им селища,а децата им наследяват постта им и техния статус.
При археологически разкопки в Северен Кавказ са намерени фрагменти от копринена тъкан с предполагаем согдийски произход.Намерена е също статуетка на воин в погребалния комплекс край с.Гигатль.Според М.С.Гаджиев, халатът на изобразения воин е подобен на кафтаните от настенната живопис на Средна Азия,а също от изображенията върху посудата на сасанидските владетели Пероз и Хосров II Парвиз.На релефното изображение на арменския цар Гагик Арцруни на стената на храма Св.Кръст на остров Ахтамар е съхрънило рисунки на птици върху царската дреха.На миниатюрите от ръкописи, Левон III, и Гагик II,владетели на Карс ,са изобразени в кафтани с рисунки на лъвове.Всички тези изображения най-често се свързват с тотемни традиции.
Аликберов тълкува и свързва тази традиция с зороастрийското божество Веретрагна,чието име от авестийски може да се преведе като „разбиващ препятствие”.Корените на това божество произлизат от праиндоиранската религия.Във Авеста са описани превъплащенията на Веретрагна– силен вятър,златорог бик,бял златоух жребец,камила обладана от страст,разсвирепял се глиган,Варагн птица /или сокол/,планински див овен,остророг див козел,красив юноша на 15 години ,воин със златен меч.Веретрагна е древно божество на Победата или Слънцето,на което сам Ахура Мазда се моли.Аликберов предполага,че въплащенията на това божество биха могли да не се ограничат само с упоменатите в Авеста,от която не всички текстове са запазени,а култът към божеството се появява преди зороастризма и би могъл да има свое самостоятелно развитие.

Подробно тук

"Преводът" на "Веретрагна" не е ли "Ветрогон"?

В уикито пише следното:

"Веретрагна Победоносный (авест. Vərəϑraγna «разбивающий препятствие»)",а Аликберов пише

"Изучение источников позволяет поставить вопрос о возможной связи изображений зверей на одеждах сасанидского типа с Веретрагной, или Вэртрагной (букв. «Побивающий защиту») – древнего божества Победы, или Солнца, которому сам Ахура Мазда велел молиться"

Но пък ,щом Веретрагна се превъплащава в буря и кон,може за някого и това да значи - ветрогон ))