Прочетен: 1869 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 05.04.2011 09:16
Най-популярното божество на плодородието в карачаево-балкарската митология било Голлу,в чиято чест през ранната пролет се устройвали празнества и танци.То имало черти на добър белобрад старец,облечен в златиста шуба,в едната си ръка държи тояга,а в другата зърно.Това било божество на земята и растителните сили,покровител на земеделието.Празничните обреди свързани с него се извършвали през март преди началото на полските дейности и се изпълнявали на полето или в края на аула.Извършвало се жертвоприношение,печало се месо и се варило пиво.
Старейшината – тёречи, изпълнявал на музикален инструмент – сыбызгъы ,мелодия която дава начало на обряда.Участниците се подреждат в кръг,започват кръгово движение с напеви,а старейшината ръководи танца..По негова команда танцуващите се движат ту надясно,ту наляво.В средата на кръга,който представлява слънцето,застава певецът в жълта шуба,изобразяващ Голлу.Сеенето в танца се предава с протягане на дясната ръка напред ,,плевенето – с навеждане напред и протягане на ръката надолу.,косенето – с навеждане надолу,а събирането на класове – с плътен кръг.В началото на танца девойките раздавали зърно, и който от младежите най-бързо преброи зърната,той започвал танца.
Провеждали се различни състезания – надбягвания,стрелба,хвърляне на камък.Случвало се по време на празненствата да бъде открадната някоя девойка.
Обредният танц също се изпълнявал на погребение или сватба.При погребение,една част от жертвената храна се оставя за покойника,на гроба се подреждали различни предмети,които се раздавали на участниците в танца:за мъже – кинжал,камшик,лък,нож,пояс,за жените – пръстен,обици,гривни,вретено,огледало,кърпа,
В сватбения вариант младежът поставя своята шапка на главата на девойката ,която му е харесала .В началото на танца излиза девойка със вълшебно огледало,зад нея се нареждат участниците в танца.Всяка девойка пристъпва и се оглежда в огледалото,а поредния танцьор я хваща под ръка,канейки я на танц.Всяка двойка играе определена роля – едни са весели,други тъжни ,обидчиви или надменни.Танцът се изпълнявал на някой хълм и всички жители наблюдавали изпълнението.
Карачаево-балкарци почитат богове на дъжда,гърма и мълнията под различни имена Чоппа,Шибле и Элия.Элия влиза в балкарската митология с християнството като покровител на мълниите и войните.Отначало Чоппа съвместява всички функции,но по-късно функциите на бог на вятъра преминават към Эрирей,а за покровител на войните се считал Элия.
Когато Элия язди кон- гърми,когато пуска стрела – святка мълния,от потта му вали дъжд,от ноздрите на коня му излиза гъста мъгла.
Край селището Эльтюбю се намира камъка на Элия,където балкарци идвали при болест на дете,носели храна и се докосвали до камъка.
В карачаево-балкарските танци Элия носи копие,има шлем,ризница,меч,кинжал.Танцът в чест на Элия има няколко варианти.Двама мъже с вдигнати ръце изобразяват Елбрус,а друг кръжащ около тях с разтворена дреха изобразява Элия.В танца се показват различни сцени от войнския живот,посвещаване на младия войн,фехтовка,мятане на кинжали по цел.В танца също присъства и образа на дъба – эмен – стойката на палци изобразява корените на дървото,а с движението на ръцете се изобразяват клоните му.
Древние танцы карачаевцев и балкарцев Кудаев М.Ч
Българско училище "Родолюбие" ...
"Животът на един музикант" час...
2. Тарковско Шамхалство
3. Нартания
4. За странните хора
5. Волфрам фон Ешенбах - Пърсифал
6. Омар Хаям на руски език
7. Принос към историята на Стара Загора
8. Българи от старо време
9. орхоно-енисейская письменность)
10. Генетик
11. Eurogenes Blog
12. Нартиада
13. Форум
14. Елбрус
15. MOLECULAR AND CULTURAL EVOLUTION LAB
16. Shoner Paul