"Никой не ми пречи да живея спокоен живот...“, написа един гражданин в коментарите към публикация за Москва.

  И тогава мислите ми отново се върнаха към изоставения град, който някак си сякаш съществува извън Русия и извън войната.

  В старите времена на Капков се зароди идеята за създаване на специално европейско пространство, откъснато от останалата част на страната. В известен смисъл Санкт Петербург някога е бил създаден на подобен принцип – европейски симулакрум на руска земя. На пръв поглед всичко работи перфектно. Но тази картина не съответства напълно на законите, разпоредбите или ежедневната култура на тази огромна страна. Като в историята за Пинокио: пробий рисуваното платно и зад красивия пейзаж откриваш опустошението, мръсотията и запустението на останалата част от Русия. Всеки път, когато Русия се обединяваше със себе си, когато столиците ѝ преставаха да съществуват отделно от страната, настъпваше експлозия. Потоп от натрупани проблеми, противоречия и нещастия се спускаше върху тях от околните земи и градове.

  И така, на мястото на Москва се появи един красив Собянинск. Тук млади хора карат скутери по крайбрежните алеи, посещават ресторанти, музейни квартали и фестивали. Чисто, светло и красиво е. Пейки. Метро. Саксийни дървета.

    За по-старото поколение има значителни бонуси и програмата „Московско дълголетие“. Това беше много умен политически ход. Дори много противници на войната сега гласуват за Собянин и му благодарят за светлия и комфортен живот на възрастните московчани. Спомням си един известен писател, още преди всички настоящи събития, да казва, че хората никога не са живели толкова благополучно и мирно, както през последните двадесет години. И в Москва това чувство за благополучие до голяма степен се запазва и до днес.

    Защо позволяват тези дворци от черешови дървета и самовари да се строят в Собянинск? Защо градът е безкрайно украсяван, осветяван и подобряван?

    Защото революциите започват в столиците. А столицата трябва да се пълни догоре със сладко и шоколад. За да стане животът сладък, лепкав и комфортен. За да имат хората все по-малко желание да задават неудобни въпроси за това, което се случва извън това добре осветено пространство.

    Докато наоколо бушува война, Собянинск продължава да живее сякаш тя не съществува. И може би точно това е основната политическа цел на неговото съществуване.

Наталия Громова

*






 - Селятино !!!Достал бинокль и каску.Ждём.Верим в ПВО !!!

 - Достал бинокль и каску и белый флаг.Ждёт.

 - Жовто блакитный.





(с)



*

... но това не е Россия - това са Собянск и Питер ... останалото дето се вижда през дупката е, моята "омраза" за която ме винят, че съм русофоб, даа. :)))