Какво щеше да се случи, ако Николай II не се беше замесил в Първата световна война, а беше продължил да търгува със зърно с всички страни ?

  Щеше да има нормална революция, реформи, кралско семейство като британската монархия – токшоу за тези, които се интересуват. Нямаше да има милиони жертви, ГУЛАГ или Гладомори.

 Кажете ми, защо вие, любителите на силна ръка, имате нужда от тези проливи, Константинопол, децата на Испания, Йемен, Афганистан, Авдеевка? Какво лично спечелихте вие, освен смъртните съобщения, правилото „не повече от два на човек“,  бедността и танците без крака в задната уличка, слушайки „Яблочко“?

  Мъките на шведите с тяхната империя приключиха в Полтава преди няколкостотин години. Оттогава те загубиха амбициите си, но някак си „случайно“ придобиха Volvo, IKEA, стандарт на живот, който е далеч като Луната, и членство в НАТО.

А вие „победихте“ в Полтава.

    И какъв е резултатът? Те имат безопасни градове и най-доброто здравеопазване, докато вие имате дървени външни постройки, недостиг на бензин и кървави, масови нападения над руините на чужд хамбар. Така че, угасете хаоса си и спрете да плачете. Чекът за величие вече е на масата. Платен е в брой, в крайници и с поколения по-ниски заплати, отколкото в Полша и балтийските държави.

Кирилл Данильченко






*

Историк Максим КУЗАХМЕТОВ:  "правда многим не понравится".

00:00 Максим Кузахметов на линия
  00:04 Унищожаване на свети места, Киев и исторически паралели
  05:00 Митове за 22 юни и „миролюбивия“ Съветски съюз
  11:48 Защо Сталин и Хитлер не можаха да постигнат споразумение?
  16:19 Разузнаването, Рихард Зорге и изненадата на нападението
  21:07 Къде беше Сталин на 22 юни и как реагира ръководството?
  29:24 Гудериан, съветско-германско сътрудничество и военни митове
  35:28 Сталин и Путин: Прилики в стиловете на лидерство
  38:03 Битката за Москва и причините за провала на германската офанзива
  40:36 Загубите на СССР и Германия: Цифри и противоречия
  41:56 Жуков, Власов, Будьони и съдбите на съветските маршали
  46:12 Тухачевски, репресиите и алтернативната история на Червената армия
  47:43 Може ли войната да разруши настоящата вертикала на властта?
  51:01 Хитлер, Сталин и отношението към генералите
  53:09 На кого се възхищава Путин: на Сталин или на Хитлер?
  55:21 Как бъдещите историци ще оценят путинската епоха?
  57:34 Новинарски предавания за „Главния зрител“ и информационния балон на правителството

*

Колкото по-дебели са лъжите, толкова по-окаяно е бъдещето....

"Всъщност историята „Хрушчов подари Крим“ е пропаганда за хора, които никога не са отваряли учебник по история. Крим никога не е бил предаден с едностранния, царски жест на Хрушчов. Първоначално този въпрос премина през партийното ръководство на СССР, след това през органите на РСФСР и Украинската ССР, след това през Президиума на Върховния съвет на СССР и накрая, през април 1954 г., чрез закон на Върховния съвет на СССР. С други думи, това беше съветската бюрократична машина и колективно решение, а не „Никита стана една сутрин и подари полуострова“.

И днес ясно виждаме защо решиха да върнат Крим под украински контрол. Защото Крим винаги е бил, съвсем просто, „куфар без дръжка“ – с огромни проблеми със снабдяването на целия полуостров отвсякъде, освен от Южна Украйна. Можеше да бъде изобразен на имперските карти като перла, но в действителност тази „перла“ трябваше да бъде хранена, напоявана, ремонтирана и снабдявана с всички необходими неща всеки ден. След 2014 г. Русия се опита да замени тази естествена връзка с безразсъдни разходи за ресурси – всякакви мостове, фериботи, цистерни за гориво и други подобни глупости.

Нефункциониращите бензиностанции в Крим не са домакинско неудобство. Те са диагноза за окупация. Години наред руснаците говорят за „непотопяема база“, която би възпирала НАТО, но украинските сили за отбрана показват, че цялата тази святост се крепи на цистерна за гориво, мост, фериботи и няколко магистрали. Затова военните кореспонденти напоследък крещят толкова много. Русия не се нуждаеше от Крим, а от мита за Крим, който беше насаден в празните умове на руснаците. Територия, която можеше да бъде открадната безнаказано и продадена на собствения народ като историческа победа. И сега тази „победа“ се превръща във все по-голямо бреме. И днес виждаме, че огромното мнозинство руснаци по същество не се интересуват от съдбата на полуострова или от хората, които живеят там. Те дори не признават проблема. " (с)