Русия се подготвяше за тази война и беше уверена в бърза и лесна победа. Но, както обикновено, всичко се обърка. Победоносна война не се осъществи.

    9 февруари 1904 г. Преди 120 години Руско-японската война от 1904-1905 г. започна с изненадваща атака на японски миноносци срещу руска ескадра.
    Войната разкри всички слабости на император Николай II като владетел на огромна страна, което доведе до срамно поражение от ръцете на някого, когото той не смяташе за враг, и в крайна сметка до разпадането на империята и смъртта на самия цар и семейството му.

  Година преди войната, военният министър Алексей Куропаткин пише в дневника си:

    „Казах на Вите, че нашият суверен има грандиозни планове: да превземе Манджурия за Русия, да се насочи към анексирането на Корея. Той мечтае да постави под свой контрол и Тибет. Иска да превземе Персия, да завземе не само Босфора, но и Дарданелите. ...Ние, министрите, забавяме осъществяването на мечтите на царя поради местните обстоятелства, но продължаваме да го разочароваме; той все още си мисли, че е прав, че разбира въпросите за славата и доброто на Русия по-добре от нас.“



Японски пропагандстки плакат

  Но Куропаткин, в когото цяла Русия вярваше, когато беше изпратен на война, имаше също толкова грандиозни планове, от борбата на флота за военноморско превъзходство до десанта на войски в Япония и превземането на „Микадо“.


Сравнявайки го с великия командир Александър Суворов, те казваха:

  „Основната разлика между плановете на Куропаткин и Суворов е, че Суворов е знаел отлично къде и как ще започне действието, но не е знаел къде ще го завърши. Куропаткин, от друга страна, е знаел отлично как ще завърши войната, но не е знаел как да я започне.“

А също и :

    „Животът му е бил доминиран от пъргави дами и тромави кораби.“


    А министърът на вътрешните работи Вячеслав Плеве, който вече е предвидил предстоящата революция, е отговорил на същия Куропаткин:

    „Вие не познавате вътрешното положение на Русия. За да сдържим революцията, ни е нужна малка победоносна война.“








(с)

*

  Нищо, което Путин прави, не е ново. Това е плагиатство, миришещо на нафталин. Никаква „гениалност“, никаква „стратегия с много ходове“. Безкрайни преговори за печелене на време и тероризиране на цивилни – всичко това се е случвало и преди в руската история и всичко е завършвало зле. Докато ние се опитваме да надникнем в утрешния ден, в московските офиси усърдно възстановяват онзи ден, използвайки инструкции от ерата на чумата и плаващите фрегати.

    Спомнете си как Сергей Лавров веднъж направи нелепо твърдение: че в работата си президентът Путин се консултира изключително с Петър Велики, Иван Грозни и Екатерина Велика. Е, оказва се, че това не е шега .

    За украинците, които се питат всяка зима от 2022 г. насам: „Защо се насочват към енергийния сектор, ако това не им носи победа на фронта?“, е важно да разберат, че си имаме работа с фанатичен реконструктор. Това, което Путин прави днес, е почти дословно, до последната запетая, преразказ на главата „Северната война“ на Петър Велики от учебника на Медински. Путин е решил, че е открил в руската история магическо ръководство за това как да „изгори“ волята на врага и да постигне победа.




*

... Хич не му идва на ум даже да се замисли, защо Вазов така се променя а и не е само Вазов.

една година. И ще рухне.

Нашето поколение израстна с една нарисувана илюзия далеч от реалния образ