Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.09.2021 22:11 - Не откраднат живот
Автор: linaviraassaamy Категория: Тя и той   
Прочетен: 1998 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 18.09.2021 22:20

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Какъв разкош, какво прекрасно място, колко уютно, приятно и наистина чисто и удобно място в което да прекараш няколко дни, които по едни случайни обстоятелства и независещи от теб причини са те довели до тук. И какво виждат очите ти: едни спретнати, млади и красиви медицински сестри, които те посрещат с усмивка, съпровождат те до болничнаята стая, показват ти я как изглежда отвътре, също и тоалетното помещение, гардеробчето в което да си сложиш дрехите и чантата с която си пристигнал. И ето това посредата на стаята е твоето удобно, функционално и ергономично легло, което ще ти предостави единствено и само удобство на твоето изморено и болно тяло.
И така, ти си подреждаш вещите в това ново и боядисано в нежни тонове гардеробче, после обличаш пижамата си на някакви фантастични цветя или нощницата си в светли и тъмни карета и се мушкаш в приятните завивки с цвят бледо розов и чакаш да бъдеш обслужен от този мил персонал. По стените на помещението са закачени картини с красиви екзотични пейзажи или натюрморт с плодове. А прозорците са огромни, за да влиза вътре в помещението по възможност повече светлина, а нощем да се виждат Луната и звездното небе. А отвътре има едни прекрасни тюлени на едри цветя пердета, които прозират и които не пречат на фантастичната гледка навън. А там се намира парка на болницата с огромни дървета и необятни тревни площи, които дават отмора на всички, които по една или друга причина се намират в него.
- Здравейте!-влиза усмихната медицинска сестра, облечена в светъл екип с приятен улавящ окото топъл цвят.-Как сте?-и усмивката продължава да свети на младото и лице.
-Благодаря, но щом съм тук си мисля,че не съм много добре.-Казвам и се опитвам и аз да се усмихвам , но нещо не се получава.
-Не се притеснявайте, всичко ще бъде наред!-успокоява ме сестрата.
След тези реплики които си разменихме, тя милата сестра извади от една табла няколко епруветки, които напълни с моята кръв и така тихо излезна от стаята, както  беше и дошла.
Ето, че не чаках дълго, когато влезна лекарският екип състоящ се от един възрастен човек, предполагам, че е професора и завеждаш отделението придружен от куп млади лекари, които обсъждаха нещо много тихо и млъкнаха в мига в който завеждащият заговори.
-Добър ден госпожо!-поздрави лекарят, след което се обърна към младите лекари.-Колеги имаме една пациентка, която е с недоказана все още диагноза,но след като направиме нужните изследвания ще се установи болестта и. Тя е млада и за първи път постъпвав в нашето лечебно заведение за уточняване на нейният проблем, който се надявам да установиме какъв е той в близките часове.
След тези негови думи, целият екип излезна от стаята и аз останах сама, но не за дълго. Беше станало обедно време и след няколко минути се появи санитарката с табла в ръка.
-Ето Ви обяда!-каза тя и постави таблата на малка, кокетна и функционална масичка намираща се до моето легло.Санитарката не беше много млада, но все още красотата и не беше повяхнала и тя беше също толкова любезна колкото и медицинската сестра. А върху таблата имаше едно прекрасно обедно меню, което се състоеше от супа, основно ястие, салата и десерт придружени със сок от някакъв плод. Цялото това великолепие трябваше да бъде изядено от моята скромна особа и разбира се беше направено без каквито и да е било забележки към майстора готвач. 
Реших да се изкъпя и каква беше моята изненада когато зад найлоновото перде отгрих една разкошна, голяма и бяла вана и с удоволствие се потопих в топлата, сапунена вода.
След половин час след ваната, която ме освежи до такава степен ,че се почувствувах , че се намирам не в болница, а в някакъв спа курорт предлагащ само удоволствия. Когато се облякох, разгледах по-подробно цялата стая, а в нея имаше огромен телевизор с дистанционно управление скрит от един подвижен шкаф, малък хладилник с безалкохолни напитки, микровълнова печка, а в другите шкафове намерих хавлия, и хавлиени кърпи, и аз наистина се почувствувах като курортистка в някакъв луксозен хотел.
От чисто любопитство излезнах от стаята и реших да се поразходя по коридора на отделението. Каква беше моята изненада когато видях толкова много сестри и санитари, които ми  заприличаха на жужащи пчелички от някой кошер.
По късно разбрах, че всяка стая си имаше отделна сестра и санитар, които обслужваха само един болен и всеки болен си имаше отделна стая. Всички сестри бяха облечени еднакво,за да се различават от лекарите и санитарите. По същият начин имаше разлика в облеклото и на лекарите и на санитарите, за да може да се виждат и да се разпознават отдалече. Имаше отделни стаи за лекарите, сестрите и санитарите, манипулационна, превързочна и какви ли още не помещения нужни за доброто обслужване на пациентите и добрата работа на персонала. Работата им беше разделена и всеки си я вършеше старателно и усърдно за добруването на пациентите. А аз...  

***  

След някой и друг ден разбрах, че моите притеснения са били излишни.Всъщност не боледувам от нищо, всичките ми изследвания бяха нормални и трябваше да напусна това разкошно и  прекрасно място, и да се прибера успокоена, и щастлива вкъщи,че нищо ми няма.  

***  

Изведнъж един звън достигна до ушите ми и аз разбрах, че това беше мобилният ми телефон, който възвестяваше с алармата си ,че е дошъл часът ми за ставане. Когато се събудих напълно разбрах, че трябва да се приготвям за работа и тогава се сетих за съня ми и си казах:,,Да! Каква мечта, каква фантазия! Какъв прекрасен сън! А дали ще се сбъдне някога, никой не знае?!,,  



Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: linaviraassaamy
Категория: Тя и той
Прочетен: 1485445
Постинги: 693
Коментари: 514
Гласове: 608
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол