Тук ще поставя видео с мнението на Андрей Иларионов, който се опитва да даде отговор на този въпрос. Преди видеото ще поставя и два информационни исторически текста, които може би имат връзка с тезата на Иларионов.

*

 Катедралата „Свети Владимир“ в Херсонес е православна църква в Севастопол, третата катедрала на Симферополската и Кримската епархия на Руската православна църква. Построен по проект на Давид Грим на място, което се смята за едно от онези, където през 987 г. е кръстен великият княз Владимир. Осветена през 1891 г.; възстановен от полуразрушено състояние през 90-те - началото на 2000-те години. Сега се намира на територията на музея-резерват Херсонес Таврически.    Според легендата и историческите свидетелства кръщението на великия княз Владимир Святославич през 987 (или 988) може да се е провело в град Херсонес (Корсун), по време на потушаването на бунта на Варда Фока. В «Повести временных лет» Нестор Летописецът споменава градската катедрална църква: "в средата на града, където корсунци се събират да търгуват", което, както предполагат някои историци, може да е най-вероятното място за съдбовното за Русия събитие.

 Идеята за увековечаване на мястото на Кръщението на Свети княз Владимир е изразена за първи път през 1825 г. и принадлежи на главнокомандващия Черноморския флот и пристанищата вицеадмирал Алексей Грейг. Грейг представя на император Александър I, който тогава беше в Севастопол, доклад за необходимостта от „построяване на малка църква с елегантна архитектура“ в Херсонес, посветена на кръщението на княз Владимир, „със създаването на богаделница за 30 отпаднали и бедни хора, които, прославяйки името на Бога, ще имат надзор както върху църквата, така и върху самите руини“.

 През 1827 г. започват археологически разкопки под ръководството на военноморския служител К. Крузе, който открива руините на древни християнски църкви, включително останките от църква във формата на кръст в центъра на централния площад на града. В началото на 1830 г. историците Фредерик Дюбоа дьо Монпере и Николай Мурзакевич предполагат, че великият княз е кръстен в тази църква.

*



Старая Ладога и църквата Св.Георги.



    *

 Владимир Рюрикович (1187 – 3 март 1239)  е  княз на Переяславъл (1206–1210), Смоленск (1212–1219), Овруч (1219–1223, 1236–1239) и велик княз на Киев (1223–1235, 1235–1236). Син на Рюрик Ростиславич.


 През 1204 г., заедно с по-големия си брат Ростислав, той е заловен от Роман от Галиция, който постригва баща му за монах.
     Той участва в борбата на баща си срещу Всеволод Черемний през 1206–1210 г., ръководи кампанията срещу Литва през 1207 г.  и участва в битката при Липица (1216 г.). Летописът съобщава за възкачването на Владимир на престола в Киев през 1219 г., което обикновено се разбира като възкачването му на престола в Киевската земя, вероятно в Овруч, след смъртта на по-големия му брат Ростислав . Участва в битката при Калка.

 След смъртта на Мстислав Стари на Калка, Владимир поема великото Киевско княжество. През 1225-1227 г. той помага на другия си братовчед Мстислав от Галиция в борбата срещу полските феодали и Даниел Волински, след това в съюз с Михаил Черниговски срещу Даниел (обсада на Каменец (1228)).

 Владимир, заедно с Даниил, обсажда Чернигов, но е победен близо до Торческ, пленен е от половците заедно със съпругата си и губи Киевското княжество в полза на Изяслав (1235 г.).    Според Новгородската първа хроника той е бил откупен от плен със средства от „немци“ (вероятно немски търговци в Киев). По време на второто си царуване в Киев (края на 1235 - лятото на 1236 г.) той изпратил "черные клобуки" на помощ на Даниил Романович близо до Каменец срещу галисийците и болоховците. През 1236 г. той отстъпва Киев на Ярослав Всеволодович.

 Според списъка на князете в началото на Ипатиевската хроника той отново царува в Киев в навечерието на монголското нашествие след Ярослав Всеволодович (царуване в Киев 1236-1238) вместо Даниил Галицки (контролира Киев през 1240 г.)

 Когато губи Киевското княжество през 1235 и 1236 г., подобно на баща си, той очевидно не се връща в Смоленск, където последователно царуват братовчедите му Святослав (1232 - ок. 1238) и Всеволод (ок. 1238 -?) Мстиславичи, но остава на юг, в Овруч. Той почива в деня, в който монголите превземат Переяслав Южни.

*



«Заморские гости», картина Н. Рериха Источник: https://znanija.school/sochineniya/zamorskie-gosti


*

00:00 – Директива на Путин от 18 януари 2022 г
  01:44 – Нямаше решение за започване на агресия преди посещението на Бърнс на 2-3 ноември 2021 г.
  04:26 – 20 февруари 2014 – начало на конвенционална агресия
  04:56 – 27 юли 2013 г., 1025 години от кръщението на Русия, Киев, началото на хибридната агресия
  06:38 – Мечти за Киев
  09:24 – 28 юли 2001 г., Херсонес
  11:39 – 16-18 септември 2003 г., яхта "Кавказ"
  15:27 – 17 септември 2003 г., Ейск, среща за „военно-дипломатическото присъствие”
  17:53 – Коса Тузла 
  22:07 – 23 октомври 2003 г., Л. Кучма: „Стреляй, за да убиеш!“
  25:18 – А. Волошин, бомбата и Керченския пролив
  31:50 – Раждане на стратегията
  33:46 – Първите столици на Русия – Стара Ладога (862) и Велики Новгород (864)
  36:13 – Крепостта Старая Ладога, църквата Св. Георги, А.Н.Кирпичников
  38:31 – Реконструкция на картината на Н. Рьорих „Задгранични гости” от 2004 г.
  40:17 – Путин: „Това не е Киев!“
  41:49 – „Майката на руските градове“
  44:59 – А.Волошин и В.Юмашев в операция „Наследник“
  49:19 – 27 юли 2013 г. – Начало на хибридната агресия
  50:16 – 5 април 2004 г. – Начало на езикова агресия
  55:21 – 2003-2004 - приемане на принципно решение за ликвидиране на държавността на Украйна

*

... Русия приела християнството от Византия ... само не обяснява факта, че византийците се примирили с българския език и българската книжнина в църковните дела.

руснаците просто не учат това, баламосват ги с идеята за наследството на Византия и винаги това е било по-важно от "славянството" защото оправдава претенциите им за Константинопол.

Докато тази империЯ на злото същетвува, изродите ще се възпроизвеждат, подобно на дечинките и внуците на нЕкогашните полковници от ДС у нас. Цитирам Кирчо, Терзийчо, Наско от помашкото село Кремене.

Злото побеждава за съжаление, но временно, да векува не ще успее )