20.11.1931 г
  Комунистът А. Чалов – до Сталин

      Другарю Сталин, „борбата за хляб е борба за социализъм“ - виждаме тази фраза на всяка пресечка, чуваме на всяка среща и събиране, тази фраза е подадена от велик теоретик и практик - лидер на всички потиснати, когато страната ни – житницата на света – изгуби смисъла си като житница, но трябваше да внаси хляб от чужбина. Борбата за хляба означаваше да се постигне в съветските условия Русия отново да се превърне в житница от световно значение. Постигнахме това, решихме проблема със зърното. Но сега има механични комунисти, които не свързват отделна кампания с общата цел на партията и които нямат поне бегла представа за общата цел на нашата партия, които се хващат за всеки лозунг, пленяват се от него до степен на замайване и това прави мечешка услуга на партията.

  Сега лозунгът „Борбата за хляб е борба за социализъм“ замайва не само отделни комунисти, но и цели организации, те забравиха всичко друго, забравиха за връзката, забравиха за подкрепата и се хванаха; в „борбата“ за хляб. ... Разумните комунисти са докарани до такова състояние, че не могат да изразят какво мислят,....  иначе рискува да загуби партийната си книжка.

  Аз съм член на партията от 1918 г., три години бях в редовете на Червената армия, партизанин, но сега се създадоха такива условия, че да говориш откровено означава да си дадеш присъда. Необходимо е незабавно да се вземат мерки срещу безсрамното отношение към колхозите. Огромен брой колхози ще останат без хляб. Аз самият съм очевидец на зърнозакупките, при които в някои колхози не остана дори царевица или ечемик.
  Сега имам пред себе си писмо от моя племенник, когото насърчих да отиде в колхозите, и той пише, че са останали напълно без хляб. Това може да доведе до контрареволюция, кулакът, който ликвидираме като класа, сега е получил ново основание: „Вие сте били изгонени, за да ви уморят от глад, а ето ги фактите, не е толкова лесно да се скрие хляб в колхоз." А кулашката агитация се потвърждава с факти. Селяните направо викат - дайте ни дажби, както на работниците, но да не гладуваме.

  Разбира се, има групи, които се опитаха да скрият хляба от съветския режим, но това не означава, че човек не трябва да се доверява на никоя група и да изисква от нея това, което няма, или да отнема хляба, без да остави килограм за храна. Смятам, че в колективизираните села е необходим нов метод за закупуване на зърно, имаме нужда от представители в колективните стопанства, които да наблюдават вършитбата и прибирането на зърното и да налагат план в зависимост от реколтата.
  Да оставиш колектива без хляб е равносилно на контрареволюция. .... А такава зърнозакупка неизбежно ще доведе до масов глад на колективите.

  Не ме смятайте за човек, който се е измъчил пред трудностите, познавам тези трудности и знам, че ще победим, но не мога да гледам безучастно на кръшкачите, които като вземат до килограм хляб от колектива , смятат че строят социализъм.

Оригиналът тук:

https://www.alexanderyakovlev.org/fond/issues-doc/1017172


*




*



*

бях в (о)ГПУ, другарят Чакалов, едва ли е живял дълго с тези свои размисли и предложения. На нас, бойният отряд на ВКПб ни требеха градски роби, а не селски кулаци да ми правят спекула с рънътъ (не е бай Крум Ран-Ът-а), която туканка знаете като туй дето прай бурбътъ. А ние се борихме и претворихме в живота и на особено место в смъртта заветите на другаря Илич, после и туканка ва куликтивизирахме, до днес селянчетата се праят на граждани и си продадоха земите на наши, верни другари от ДС и БКП, утри като кажем и хлеб нема да имате да ручате, а ще си го вкарвате от ЕС, а защо не и като влезнем у Киево и от Путин ша го ручите.

Първото нещо, което и аз си помислих: този да е доживял най-много до 1937-ма...Тази година е много споменавана напоследък в руските мрежи....А също и много военкори трябва да са по-внимателни...

А после и някои съмняващи се анализатори в студията - има такива - може и ролята им да е такава, но то не пречи на обвинението..

Текезесирането, което разруши основата на страната и ценностната система на хората, ликвидирането и на каракачаните, което обезлюди Балкана, възродителният процес, който превърна градината Източни Родопи в полупустиня...

И на воя за това колко успешни били АПК-тата ще отговоря така - прочетете пак горния текст и мислете...целият добив в ръцете на избрани болшевики, за кооператорите жълти стотинки и глад. Това е разликата