През 1935 г. Обществото на нациите налага икономически санкции на Италия в отговор на нахлуването в Етиопия. От гледна точка на фашистката пропаганда атаката срещу Етиопия е легитимно завоюване на „място под слънцето“ на Италия, напомнящо за славната история на Древен Рим.

      Тъй като според устава на Обществото на народите военната агресия срещу един от неговите членове е равносилна на нападение срещу всички, от 18 ноември 1935 г. е въведена забрана както за вноса на италиански стоки, така и за вноса в страната на суровини, необходими за военната индустрия (с изключение на жизненоважния нефт и въглища).

      Тази мярка се оказа неефективна: страни, които не бяха членове на Обществото на народите, включително нацистка Германия, продължиха да доставят на Италия суровини, а онези, които гласуваха за ембаргото, не го спазваха твърде стриктно.



  Санкциите генерират безпрецедентна подкрепа за фашисткия режим в страната. Патриотичните и националистически настроения достигат своя връх. Цяла Италия проклина Обществото на народите, пееше военни песни и окачваше паметни плочи на къщите, увековечавайки несправедливостта срещу Италия.
      Подхранвани от пропагандната кампания „Злато за родината“, хората дариха злато, сребро и скрап за военни нужди. Атмосферата на онова време е добре предадена от образа на дете, готово да се раздели с велосипед или любимата си навиваща се играчка, за да бъдат прековани в щикове за пушки.
      Кулминацията настъпи на 18 декември: на „Олтара на отечеството“ на площад Венеция в Рим, както и в цялата страна, италианците размениха златни брачни халки за железни.
      Получените 33 тона злато и повече от 93 тона сребро, според историците, запълниха джобовете на членовете на фашисткия елит.

Ето типичен пример за антисанкционна пропаганда:
      „В отговор на несправедливите санкции, целящи да лишат Италия от суровините, необходими за легитимната й експанзия в Източна Африка, цялата нация дарява метал на несправедливо бойкотираната родина.“ В цяла Италия има пунктове за събиране на скрап. Хората носят както счупени, така и необходими неща. Децата се разделят с играчки, момичетата с „спечелени със собствен труд медали и значки“ и огърлици, украсяващи тяхното „невинно кокетство“.

      Членовете на Сената събират златни медали "в символичен шлем". Майки, вдовици и сестри на носители на златни медали връщат наградите си. Академик Луиджи Пирандело връчва своя Нобелов медал. Духовенството - от епископи до енорийски свещеници - участва в събирането на метали, осигурявайки „духовна подкрепа“ за случващото се. Дарителите стоят търпеливо на огромни опашки пред банките. Спортистите раздават купи и медали. Кралица Елена Савойска пише писмо, в което обявява, че дарява годежен пръстен.




  От хрониката:
  „Дучето каза: „Икономическите санкции в известен смисъл ще бъдат от полза за италианския народ - днес най-накрая забелязваме, че имаме много повече суровини, отколкото сме предполагали.“

    Обявява се война на всичко чуждо.

Министерството на печата и пропагандата издава точни инструкции: италианските театри трябва да изключат от репертоара си драматурзи, чиито страни подкрепиха санкциите („прави се изключение за Шекспир и Шоу“), а EIAR (Италианска радиоразпръсквателна компания) „ще излъчва само музика от Италия и страни, които не са се присъединили към диктата на Обществото на нациите."
      Обявява се война на чужди езици и заеми: вместо сандвич казват трамецино (тази дума е измислена от никой друг, а от Габриеле Д’Анунцио), филмът се превръща във филмо или филме, уискито в „овесен алкохол“ и т.н.
      От всички страни се чуват призиви за бойкот на чуждите стоки и чуждия начин на живот.

    Десетки песни са посветени на нахлуването в Етиопия и санкциите.   Най-известната, "Facetta nera" ("Черно лице"), разказва историята на млада абисинска робиня, която чака своите освободители в черни ризи.

      Най-расистката и изпълнена с насилие, "Мики Маус в Абисиния", на пръв поглед изглежда като детска песен. Мики Маус взел сабя, пушка, картечница, половин литър задушлив газ и доброволно заминал за Източна Африка. Негусът (владетелят на Етиопия) ще побелее от страх, когато го види. Не само Негусът трябва да се страхува... 
    В песента „Африканско момиче” победата над абисинските варвари е приравнена на победа над изобретателите на санкциите от Женева

    Най-известната песен за санкциите е „Няма да се отклоним от пътя“:

  Спокойно ще станем изгнаници, ние сме синове на тази пролетарска Италия, която отговаря със спокойствие и сила на всяка подлост. Тъй като войникът отива на война без страх, нека този, който стои в къщи, затегне колана си; в този случай гладуването е полезно!

Дмитрий Чернышев


  *


  Хартата на Обществото на народите гласи: „Ако член на Обществото прибегне до война, противно на задълженията, поети в членове 12, 13 или 15, той ipso facto се счита за извършил акт на война срещу всички останали членове на лигата.” Един вид член 5 на НАТО, напротив - друго е, че строгостта на изпълнението на разпоредбите на Хартата много зависи от това кой е извършил агресията.

      По един или друг начин фашистка Италия също беше член на Обществото на народите. От края на 20-те години на миналия век Мусолини и неговият режим насърчават имперските стремежи на страната: Италия трябва да продължи напред, „да завърши това, което не е направила преди световната война“. На първо място, става дума за Етиопия, с която Италия неуспешно воюва в края на 19 век.

  Войната между Италия и Етиопия започва през октомври 1935 г. И Обществото на нациите реагира бързо - още през ноември същата година бяха въведени икономически санкции срещу Италия. Обществото на народите използва такъв инструмент за първи път срещу значима европейска държава. Санкциите забраняват износа на италиански продукти и вноса в Италия на материали, необходими за войната.


    Санкциите обаче не се отнасяха за жизненоважни ресурси като петрол и въглища, от които Италия почти нямаше. Великобритания и Франция твърдяха, че забраната за доставки на петрол за Италия може лесно да бъде заобиколена чрез получаване на доставки от Съединените американски щати и Германия, които не са членове на Обществото на нациите и следователно не са задължени да се съобразяват със санкциите. Позицията на САЩ беше твърда - те осъдиха нахлуването в Етиопия, но счетоха за неуместно санкциите срещу Италия да са организирани от страни като Франция и Великобритания, които имат огромни и древни колониални империи.


  Санкциите не спряха войната. Италианците окупираха столицата на Етиопия и анексираха страната към своята колониална империя. През юли 1936 г., седем месеца след налагането на санкциите, Обществото на нациите ги отменя, признавайки поражението си в икономическото принуждаване на Италия към мир.

https://t.me/StuffandDocs/4789

*

Faccetta Nera (на италиански: „Малко черно лице“) е популярна маршова песен на фашистка Италия за Втората итало-етиопска война. Написана е от Ренато Микели с музика от Марио Ручионе през 1935 г. Текстът описва как италиански войници ще освободят красиво младо абисинско (етиопско) момиче от робство и ще я отведат обратно в Рим, където й е обещан нов и по-добър живот. Текстът обяснява, че тя ще бъде под властта на нов режим и ще парадира с фашистките черноризци. Твърди се, че химнът е вдъхновен от красиво младо момиче от Абисин, което е намерено от италианските войски в началото на италианската инвазия в Етиопия. По време на инвазията песента беше изключително популярна в Италия и предизвика национален плам. Имплицитно еротичната песен обаче беше донякъде смущение за фашисткото правителство, което от май 1936 г. въведе няколко закона, забраняващи съжителството и брака между италианци и местни жители на италианската колониална империя. Тези усилия кулминират в италианските расови закони от 1938 г. Фашистките власти обмислят забрана на песента и премахват всички пощенски картички, изобразяващи абисински жени от витрините на римските магазини.

*

По-голям агресор в историята от островитяните няма...
Не искам да "меря" кой ги следва, кандидатите не са един или два, но тези са първенци.
Кой и кога ги осъди или санкционира тях?
Междувременно, те колко възстания потушиха, колко страни колонизираха? Кога беше онова с връзването на дулата и разкъсването със снарядите в Пенджаб? Помните ли го? Как беше потушено възстанието там и коя година?
От тези санкции, загубихме доста... А още им плащахме и ньойския рекет...
Още не бяхме скъсали с ОН и Ньой за разлика от немците с Версай, а японците май и не бяха влизали там?...

Аха... И от югоембаргото доста загубихме, но едни ненаситни червени и мутренски джобчета, сметки и пирамидки се обогатиха яко... Та даже "Слобо" по едно време им става "другар", после бързичко се преориентираха към тези, дето го детронираха и се отрекоха от него...
На същия фон, отгледаната "синя опозиция" пък пусна НАТО, наруши неутралитета ни и ни въвлече във война, без да постави дори частично НАЦИОНАЛНИЯ НИ ВЪПРОС, насреща... Без да се постави въпроса, че дори след като Югославия не съществува вече отдавна и то КРАЛСТВОТО НА СЪРБИ И ХЪРВАТИ-ЮГОСЛАВИЯ на което са дадени Западните покрайнини и то за определен срок, който май изтичаше точно 1999-а година, Западните покрайнини продължиха да не са български. Там обезбългаряването върви с пълна сила и дори след смяната на "Слобо", стана още по-агресивно....
Изкараха си го на българите за загубата на всичко останало, защото само те останаха незащитени, невъоръжени и даже без заченки на своя собствена държава, правителство или организация - там или зад граница зад гърба си, поставяща техния въпрос...
Какво друго оправдание можеше да има пускането на НАТО от тук и изобщо желанието ни да влезем в НАТО, че не да получим покрайнините си обратно в създалата се през 1999-а, ситуация?
А защо не и при другата, година-две по-късно да получим поне правото на военно присъствие в районите с компактно, определящо се все още като българско население в концлагера за българи на Запад, тогава все още наричащ се БЮРМ?
Макар и в рамките на една военна миротворческа мисия и контингент за участието ни в която не се даде да се издума и дума и то от същото, посинело "ОФ"-правителство...
Макар в него да влизаше все още коалиционно, нещо което се нарича и досега "ВМРО"?...

Или поне да бяхме спряли концлагера от влизането му в НАТО...
Какъв е в момента смисъла и съдържанието на НАТО за нас и за нашите интереси?
Аз бих попитал и за този на съществуването му... Но хайде, засега да се задоволим до тук...

Просто ми изплува тоя паралел от самосебе си. Че от такива "международни солидарности", ние сме все сред губещите...

Доле санкциите!
Горе ракетите на любовта!

Вярно е, и от сегашните санкции някои спечелиха...

Особено една немалка част от върхушката в Москва, банкстерската заподозряна шайка, играеща си с валутите и горивата и с цените, спекулантите, хеле с международен "замах", макар и сега стеснили се силно като бройка, спрямо 90-е... И онова ембарго.
Да не говорим за догановци, пеевци... Олигарси около Тиквун и "Монтерей", били оцветени в червено или синьо, някои хамелеонстващи по-честичко...
Апропо, кога е спирана газта от Москва и горивата и откъде другаде са вземани такива, че не разбрах?
Каква е логиката, санкциите просто да обогатят "Лукойл" и останалите спекуланти с по-високи цени на горива, газ, а оттам хранителни продукти и рижийни домашни ежемесечни разходи?
На транспорт...
Май колкото никъде другаде и сред "санкциониращите", така като гледам или даже сред "контрасанкционираните", уж и обявени за "враждебни страни"...
В същото време, една Сърбия, която умишлено хитрува и не покрива (Естествено убийствените за нея!) критериите за ЕС, но в която има в пъти повече западни инвестиции в момента от у нас, има и в пъти по-евтини горива, газ и прочие... Както и цени на всичко от първа и втора необходимост.,.
Същото важи и за самата Украйна...От която се оказва, че ни идва вече, почти целия хранителен внос, част от който уж е основния "дотиран" от ЕС да се произвежда у нас и изнася от нас... Но се оказва, че не се произвежда, а някакви пари от Брюксел си продължават да си текат в нечии джобове и сметки на "фантомни" уж производители?:...
И тия пари ги ПЛАЩАМЕ НИЕ и ще продължаваме да ги надплащаме ако търпим още...
Западния данъкоплатец, едва ли ще продължи още дълго "играта" за своя сметка...

на т.н. "социалисти", днес Италия е любимо място за рейдове на африкански ... (щях да пиша шебеци) хора, които с гумени лодки се опитвад да доплуват от Африка в Европа. А не беше ли по-добре Европа да отиде в Африка и да я направи "бяла" страна. Дучето, можеше да си позволи тази политика, но си плати с ... живота. Колониалните империи са минало, но и бъдеще, борбата за суровини е деншна война, но по мирен път, т.е. войната е мир. Какво стана с Родезия и великия, бял човек Ян Смит? Родезия я няма - една прекрасна и устроена бяла страна в Африка, днес там е феодализъм и мизерия, мизерия въпреки липсата на бели и въпреки политиката на Мао, Брежнев и целия комунистически свят в това число и НРБ. Изводът е, че където победи социализмът - комунизмът, там е гадно за живот и всички, даже черните маймуни бягат от там, докато се появи наследник на Ян Смит, Батиста или Дучето, Хитлер и направи нещата приемливи за атака от червените изроди.

Съгласна съм напълно - Европа би следвало да инвестира в Африка - образование на първо място и развитие на подходяща икономика. Китай вече инвестира в определени проекти. Може би проблемът е "градинарски" :) - за да облагородиш се изисква търпение и много време. Плодното дърво дава плод след третата година, а народ се цивилизова след колко ? 50, 100, 200 години...
Освен това Европа все пак в някаква степен е расистка....и това също пречи

Най-сетне в обичайното и амплоа, че по време на юговойната се бях стреснала дали са си загубили ума....Западни инвестиции - естествено е някои да бягат извън обсега на ограничаващи закони в ЕС, тоест печелят съседите. Винаги съм смятала за грешка не влизането ни в ЕС, а бързото влизане там. От друга страна има страх от "завръщането на Империята", чиито опити наблюдаваме днес.

Ами ЕС се е превърнал по същност и цели в същата империя за която говорим...
Дори структурите му ако се вгледаме, са почти същата... Само две неща му липсват още: Западнобрюкселски Сталин и войска, която в случая може да е само мултинационална и наемна, защото съветизирания "руски" патриотизъм от който беше изтръгнато Православието, отсъства и руското, заробено пушечно месо.
Та засега, единственото "по-добро" при нея е това, че ако я напуснем, няма да може да упражни пряко поне, същата военна хегемония на наша територия, каквато стария източен СССР срещу Унгария, Чехословакия, Грузия, Армения, балтийците по-късно... И както казах, най-паче, че си нямат все още Сталин, слава Богу...
А дори техните тайни или явни кумири-Зиновиев и Троцки "в оригинал", отсъстват...
Но всичко това е при условие, че САЩ не реши, че има някакъв "интерес" да им помогне в начинанието със своите войски в Европа, което съвсем не е изключено. А Путин, хептен не е изключено да изпревари даже САЩ и да "подпре" ЕС с механизмите и ресурсите, които държи в ръцете си, което може би за "учудване" на всички, също прогнозирам, че ще стане...
Навремето има доста свидетелства за големия "смут" у Буш-старши и особено у Митеран за неочаквания разпад на СССР... Чудя се как не са го "подпрели" за енти път да не се сгромоляса?
Сега усещам, че смута на Путин от такъв разпад по известни или не съвсем причини е още по-голям, щом "издърпа ушите" даже на Лукашенко да затвори западната граница на Беларус за мигранти към ЕС и не дава и дума да се издума за контрамярка-спиране на газа и горивата, което би било най-логичното и особено посред зима, както целокупна Европа, не си е изградила (Със сигурност, пак умишлено!), никакви външни или вътрешни алтернативни енергийни източници, които да задоволят нуждите и... И никаква собствена самодостатъчност, което би било единственото логично извинение и обяснение за съществуването на евентуален, какъвто и да е ЕС, според мен.

А какво да кажем за една Турция, която едностранно се отказа от ЕС и да изпълнява условията му?
Та те нали си влизат в него, чрез двойните гражданства у нас, когато си искат и си "вземат своето"?...
Колко са там западните инвестиции и то на "знакови компании" от Германия и къде ли не?
Това, че Турция е в НАТО и то от "най-старите лоялни членове" и "най-стар съюзник" на САЩ тук, преди на Англия, пречеше ли и да се въоръжава доста време на поразия и с руско оръжие? Защото западното го взе отдавна и да "размахва пръст", че няма да спазва никакви санкции?
Като подобно на старата титова Югославия, разиграва и Изтока и Запада и ги "изсмуква", изпреварвана тук само от "Жидостан"...
По нейния път се опитват да вървят и "македонците" и по пътя на старата до късно-"слобова" Югославия...
Впрочем през 2006-а или 2005-а, мисля беше на едно пътуване говорих с някакъв така наречен бизнесмен от моя град (Впоследствие даже се оказа "обратен", по свои собствени самопризнания...), самоопределил се по убеждения като "социал-демократ" и върл антинационалист и анти-монархист, та той като отворихме дума за ЕС и референдум по темата си каза откровено: "В момента и аз на референдум бих гласувал против влизане в ЕС, защото никой не ни е обяснил разбираемо: За какво ни е ЕС и какво ще спечеля аз от него?"...

Та нещо, "социологията" не се е допитвала никога и под никаква форма с хора, с които съм разговарял по темата откровено и на четири очи и то импониращи ми в цялост в идеен план.
Ето защо и не рискуваха да направят като в Молдова, Хърватска и другаде и да се допитат...
И в Хърватска знаем, че мина работата "на косъм" с нищожна разлика, което поражда и огромен въпрос за реалността на резултата... И след доста бунтове, протести, демонстрации против...
Туджман, докато беше на власт, изобщо не беше подадена молба за ЕС, а такава беше подадена няколко години, твърде "плахо" от заменилия го тамошен аналог на "БС"П... Същото беше и със словашките "традиционни десни"...
А това са силно прозападни страни по обществени нагласи, по обясними исторически причини и религиозни най-вече. Не можем да говорим в тях за никаква "русофилия", няма особено силна носталгия по съветския болшевизъм, каквато у нас, а камо ли по онова време за "путинофилия"...
У нас, редовия путинофил, може би не харесва ЕС, както и все по-оредяващия вече по логични причини, върл болшевишко-съветски стар носталгик, но не е получил инструкции от "гурутата" и централите си да го отхвърли публично, да извърши погром над символите му и прочие и прочие и сигурно за това е в недоумение...
Тука говорим за немногото искрено-убедени в тези абсурди, а не за "грант"-мотивираната част от тях, както и "насрещните" им-"грант"-мотивирани "върло западни демократи" с още по-тъмночервено или доносническо минало и родословие...
И на единия и на другия абсурд и антибългарско по същество поклонство, виждам редиците намаляват, особено по площадите, както и фанатизма пък особено в тях, но бедата е и че срещу тях няма НИЩО, камо ли растящо...
Инак, би било радостно да си представя сценария в който се самоизяждат, но надали... И защитниците и погромаджиите срещу "альошите", които забелязвам, че все веят един и същи символ-ПЕТОЛЪЧКАТА?...Макар в различно оцветени фонове...