Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
19.10.2014 09:48 - Лезгинският език като ключ за прочитането на Фестския диск
Автор: syrmaepon Категория: История   
Прочетен: 7956 Коментари: 12 Гласове:
5

Последна промяна: 22.10.2014 09:34

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
по Яралиев Я.А. и , Османов Н.О

   Етимологическия метод се основава на историческото развитие на езиците и  измененията които се извършват в отделни структури под различни влияния. На много въпроси е трудно да се намерят отговори, например за какъв период се променя лексиката, какви са социалните причини за тези промени, кой език се променя повече субстратния, местен или новопоявилият се с нови заселници, кой съхранява по-добре езика си – народ със своя държавност, или народ намиращ се в изолация. Очевидно е, че не всички езици се променят с еднаква скорост, тъй като се различават в своето историческо развитие и географско разположение, подложени са на различни влияния.


   Я.Яралиев привежда паралели на лезгинския с различни съвременни и древни езици. Тук ще приведа няколко примера

 латино-лезгинскит  паралели :

22. cor                        (сердце, душа); кир (хатт.) — сердце; рикI (лезг.) — сердце

/тук и по нататък Яралиев привежда подобни примери на сходство чрез обратно прочитане на думата /

27. culpa                     (грешка); къалп (лезг.) — ошибка, грешка.

29. cuneatim               (клинообразно); ккун (лезг.) — клин.

31. curto                    (смалявам, скъсявам); къур (лезг.) — скъсен (къур ч1арар — подстригани коси).

33. cerebrum              (череп); кIараб (лезг.) — кость.

36. destillo                  (да се стича на капки); стIал (лезг.) — капка.

40. dolor                     (боль, печаль); тталар (лезг.) — боли, болка

51. genero                (производить, рожать, раждам); къенерай (лезг.) — изнутри, отвътре

60. immurmuro       (шуметь, бормотать); мурмурун (лезг.) — ворчать, бормотать, мърка

80. naris               (ноздря); нар, нер (лезг.) — нос.

91.quadra           (четырехугольник, четверть), quattuor(четыpe) и др кьуд (лезг.) — четыре, кьудра (лезг.) — четырежды.

92.ruber             (красный); яру (лезг.) — красный, червен

94.servio            (быть рабом); эсир, есир (лезг.) — раб, роб

албанско-лезгински параллели

8. ka                    (бык); ккал (лезг.) — корова.

9. krye                 (голова); кьил (лезг.) — голова, к1араб (лезг.) — кость.

10. kec                 (коза); хечI, гьецI (лезг.) — козленок.

16. реlё                (кобыла); палкан (лезг.) — лошадь./балкІан/

20. zjarr                (огонь); цIайар (лезг.) — огни.

  хетско-лезгински параллели

1. aku/eku              палайск. «ahu» (пить); хъун (лезг.) — пить.

10. istark                 (болеть); тIар (лезг.) — боль., болка

14. kaŝt                     (голод); каш (лезг.) — голод.

16. lala                       лувийск. «lali» (язык); ч1ал (лезг.) — язык. / турски -талали – глашатаи, лала – клюкарка/

18. maniiahh               (вручать, передавать власть, връчвам); на йахъ (лезг.) — на, принимай; ма на йахъ, — на, ты принимай; имани йахъ — на и это принимай (возьми).

19. muua                     (мужское семя, плодоносящая жидкость); мая (лезг.) — мужское семя.

23. uar                        (гореть), nar-nu (сжигать); яру (лезг.) — заря, люби­мый, весна; яру (лезг.) — красный.

27. henkan                  (умирание, смерть); рекьин (лезг.) — смерть, рекьин ккан (хьун) — хотеть смерти.

33. hulhuliia                 (поражать, убивать); гъулгьула (лезг.) — ропот, вол­нение, суматоха.

35. para                        (сверх того, над); ппара (лезг.) — много.


 арменско-лезгински паралели


4. jer  (тепло); йар (лезг.) — весна, пролет        

13.sankui      (коготь, нокът); куьл (лезг.) — палец ноги.

 авестийско-лезгински параллели

hvar – ям, пия / лезг. – хъвар – питие

hvar – спя / лезг – ахвар – сън

gar – хвърлям / лезг. – гадар, гвадар – хвърлям

английско- лезгински паралели

chin – брадичка / лезг – чине – челюсти

leg – крак / таб. – лик – крак

murmur – хъркане /лезг -  мурмур – хъркане

sad – печален / лезг. – сед – тъга, нещастие

немско – лезгински паралели

Schwester – сестра / лезг – свас – невеста

Славянско- лезгински

Вода – йатар

Мед – метІ – сладка напитка

Нощ – мичІ – тъмнота

Лоб/чело/ - ппал / в обратно четене/ - чело

Царапина /бразда/ - царІ – черта, линия

Алий /ален/ - ал

Русий – расу – рижав

Санскритски паралели

Karu – занаятчия / лезг – кар – дело

Sure – дъщеря / лезг – руш – дъщеря

Harayati – да се гневя / лезг – гърайа – крещя

Jaghana – да убия / лезг – йагъана – ударя, убия

Gam  - върви / лезг. – ккам – крачка, ккам авун или ккамун – вървя

Puru – много / лезг. – пара – много

Gata – заминал / лезг – гатай – избягал

Svar – слънце / лезг. Сувар – празник / на слънцето ? /

Sakha – клон / шах – клон, опашка

 

Ama – този, тази  / лезг – ама – този

  

Следват някои бележки по отношение етимологията и съответствия  на определени думи.

На езика на кавказките албанци думата за книга е „улуб”, а на съвременен лакски език думата „лу” означава книга и кожа. На лезгински и табасарански думата кожа се означава с „ли”, „лияр” в мн.ч. – кожи. На табасарански език думата  „написан” е „бибикІу”, откъдето думите библия и  книга могат да се пресъздадат като „написани кожи” .Гръцката дума hydor вода, влага съответства на хатското йадар – вода, лезгинското „йатар”. На кавказко-албански език думата душа се изразява с „усби”, което е близко до гръцкото psyche - душа. На лезгински език думите глас, звук, шум се изразяват с „ван”, което съответства на гръцкото phone глас, звук, шум Думата гинекология произлиза от от гръцките думи ginaikos - жена и logos - наука. На лезгински „къене к1уал” – утроба /дом вътре/ има отношение към гръцката дума ginaikos – жена. В древногръцката митология реката Лета /забрава/ е река в подземното царство, която заставя душите да забравят миналото. На лезгински „алатай” – минал, „рик1елай) алатай” – забравен,

В.Георгиев прави съпоставка между финикийските букви и близки по значение крито-минойски символи. Още изследователят А.Еванс изказва предположение за критски произход на финикийското писмо. Според В.Георгиев финикийските букви са образувани, като са заменени минойските названия със семитски думи с друг смисъл, но съответстващи на формата на заимствания символ и започващи със същия звук.


 

image
Финикийско писмо





Първата буква, апостров, а/ и гръцката А произлизат от минойския знак „а”, свързана с думата „алева” – хижа, палатка. На лезгински „хал” или „кІвал” – дом. В грузинският език съществува думата „сакали” – дом, род, семейство, която е близка до лезгинската дума „сихил” – род, хора от един дом. Финикийската  и гръцката буква „г”, „g” произлизат от минойска дума започваща с ко-, или го- и съответства на рисунка „рогато животно” – вол, крава. На лезгински „ккал” означава крава, като звука „кк” има преходно звучене между „к” и „г”. Финикийската и гръцката буква Н представляват минойската пиктограма „ограда” от минойската дума „хали” – ограда., на лезгински „гьасар”. Гръцката и финикийската буква „о” произлизат от пиктограмата „око”, на лезгински „ōл” или „уьл”.

С помощта на линейното писмо Б са интерпретирани минойски думи, чието значение Яралиев търси чрез лезгинския език


70.ка-ма                                — «к1ама» (лезг.) — плохой; «камай» (лезг.) — желае­мый, необходимый.

 

132. ко-то-на                                     — «кутIуна» (лезг.) — завязывай, заключи (соглаше­ние);   «кутуна» (лезг.) — подставил, «(кIаник) кутуна»- одержал победу.

138. ку                                       — «кун» (лезг.) — сборище; «кук» — верхушка, голова.

 

139. ку-ко                                 — «кукIун» (лезг.) — бороться, драться.

 

140. ку-ка-ро                            — «кукIарун» (лезг.) — разгромить.

 

141. ку-на-ке-та-и                              — «куьне катай» (лезг.) — (который) вы побили; «къу­на катай» (лезг.) — (который) захватили и побили; «къуна катай» (лезг.) — (который) взял и убежал.

228. а-ки-па-та                         — «Аки пата» (лезг.) — на стороне Аки; «эрчи пата» (лезг.) — на правой стороне.

72. ка-пи-ни-йа                      — «кап» (лезг.) — ладонь; «капи» (ур., древне-лезг.). мера емкости.

42. ке-ке-ме-на                  — «Кекемена кутуна» (лезг.) — Кекемен вложил.

52. е-пи-ко-о                       — «епикун» (лезг.) — подчинять (перен.).

53. е-пи-ге                            — «епиква» (лезг.) — находиться в подчинении.

59. и-йе-ре-йа                       — «иер айа» (лезг.) — сделай хорошо.

60. и-йе-ро                            — «иерун» (лезг.) — сделать хорошо.

199. си-ра                                    — «сира», «сура» (лезг.) — в могиле.

 

200. си-ре-вьа                              — «сирава» (лезг.) — находится в могиле.

238. ре-ке-то-ро-те-ри-йо            — «рекъе тура(й) Терийа» (лезг.) — пусть Терии про-  вожает.

Яралиев прави своя опит за разчитане на Фестския диск като използва за ключ лезгинския език.


Приема се че не известно коя от страните на диска е първа и едната е означена с А , а другата с Б . Първо разглеждаме знакът „глава с пера” който освен самостоятелно, се появява 13 пъти в комбинация със знак който напомня щит и условно е наречен „щит”. Една от възможностите е тази комбинация да е детерминатив в иероглифското писмо, който не се произнася и означава принадлежност на предмета или лицето към дадена група. Другата вероятност е това да е окончание в края на думата характерно за изследвания език. Повечето изследователи са ползвали първия вариант. Яралиев приема, че четенето започва от центъъра на диска по спиралата. Думите са отделени чрез чертички като клетки. При едни клетки, думата завършва с комбинацията „щит” плюс „глава с пера”, в други – с комбинацията „жена” плюс „глава с пера” /страна  Б, клетка 18/. Може да се предположи, че знакът „глава с пера” обозначава някакво окончание повтарящо се често в езика.

imageЗнаците от Фестския диск

В Алупанската книга се дава характеристика на известни мъже от Алупания, които завършват с думи на благопожелания или проклятие. Такива думи в лезгинския език са следните: «авурай» — нека направи, «атурай» — нека дойде, «гъурай» — нека донесе, «рекьирай» — нека убие, «хьурай» — нека бъде, «хурай» —нека скърши и др. Всички те завършват на „урай” и се приема, че щитът съответства на сричката „у”, а главата с пера – на „ра”. Сричката „ра” се съдържа в думата фараон, а също и означава бог Ра – слънце, на лезгински – рагъ. Н.Н.Казанский отбелязва, че знак 181 от лувийското йероглифско писмо, означаващ хляб, съвпада със знак 73 от ЛБ и знак  12 от Фестския диск. В такъв случай знакът „щит” би могъл да означава „хляб”, в лезгинския език – фу. Според Ф.Р.Нагиева етимологията на „фу” – хляб произлиза от „хьун” – приготвен, готов, изпечен, като фонемата „ф” в лезгинския език прониква чрез иранските езици под влияние на ираноезични народи. Думата за хляб в табасарански – „уьл”, което на лезгински означава „око”, а в табасарански око е „ул”. На страната А първата дума се състои от „шлем” плюс „вълна”. Приема се, че текстът започва с името на главно божество, като например минойското Аис. По В.Георгив знакът „вълна” е означен с „зо”. В лезгинския език „аси” /гьаси/ означава богохулстващ, а също и старото „аси лукІар” /раби божии”.

imageТекстът на диска представен в линеен вид


По този метод се анализират и останалите знаци от диска, като се следват определени съображения: приемат се приетите в литературата обозначения на знаците, ако се съгласуват с текста. Първата сричка на съответната лезгинска дума се приема за значение на знака.

 

В критско-микенските надписи изследователите отделят думата „мира”, чието значение е неизвестно. Някои го превеждат като тис, ясен. Имайки предвид англиското «mirror» - огледало и знак 10 от диска може да се приеме, че „мира” означава огледало. В думата Б1 – „рекьимир „, знак10, който означава огледало, на знака съответства не една сричка, а цялата дума – „мира”. Лезгинската поговорка „рекьимир, цIегь, гатфариз вергер жеда!” гласи: „Не умирай, коза, през пролетта /има/ коприва”. В лезгинския език „ийимир” означава забрана / което значение би могло да произведе емир, имир, амир – заповядващ,командир повелител, вожд/. На карачаево-балкарски език съществуват изрази като  амырым тутмайды – не ми се иска.

Значенията на символите от диска по Яралиев

1 — «лу», «луь» («лулу» — враг, иностранец, — хурр., ур.). 1 * — «ла»; 2 -«ра» (?); 3 — «кьи» («кьил» — голова, — лезг.); 4 — «ци» («цир», минойск., «есир» — пленный, — лезг.); 5* — «га» («гада» — мальчик, — лезг.); 6 — «хьу» («хьуру» или «хуру» — грудь, — лезг.); 7 — «а» (?), 7* — «г1а»; 8 -«бе» («бегьле» — перчатка, — лезг.), 8* — «ба»; 9 — «ц1а» (?); 10- «ми» («мира» ?, — зеркало (?) минойск.); 11. — «чу» («чумарук», «ч1умарук» -лук, — лезг.); 12 — «у» («хьу», «гьу» — пелазг., «фу» — хлеб, лезг.); 13 -«гьу» («гьус»? — кортик?); 14 — «ву», «ви» («вук», минойск., «вик» -ярмо, -лезг.); 15 — «на» («начах» -, топор, — лезг.); 16 — «ар» (?); 17 -«ма» («мадвар» — приспособление, не дающее запутаться канату, — лезг.); 18 — «ц1е» (?), 18* — «це»; 19 — «чуь» («чуьхвел» — развилистая палка, — лезг.); 20 — «ге» («геч1ин» — большой кувшин, — лезг.); 21 — «за» («загъа»?, — минойск., «жгъа»-гребень, — лезг.); 22 — «ди», «ду», «тту» («дувул», «ттувул» — корень, — лезг.); 23 — «гьа» («гьача» — ко­лонна, подпорка, — лезг.); 24 — «ме», («мегарон» — дворец, — хатт.); 25 — «нэ» (?); 26 — «ка» («карч» — рог, — лезг.), 26* — «къа»; 27 — «тта», «да» («ттагъар» — мешок из цельной кожи, — лезг.); 28 — «к1у» («к1ур»- копыта, — лезг.); 29 — «ва» («вашах», минойск., «машах» — рысь, — лезг.); 30 — «са» (?); 31 — «кка» («ккард» — сокол, — лезг.); 32 — «ту» («туртур» — пъдпъдък, — лезг.); 33 — «к1а» («к1азри», минойск., «к1езри»- рыба, — лезг.); 34 — «ца» (?); 35 — «ки» («кипарис» — кипарис, — пе­лазг.); 36 — «гъи» (?); 37 — «ак» («гьак», «ак», — минойск., «хак» — кол, — лезг.); 38 — «ре» (?); 39 — «ни» (?); 40 — «къе» («къекъер» — бёдра, — лезг.); 41 — «гьуь» (?); 42 — ? (?); 43* — «кьуь» (от «Кур» — город, — хурр.); 44 — ? (?); 45 — «си» («син»? — волна, от «сирнав» — плавание, — лезг.).

Превод на текста на руски език

A. (I-III) Пусть Аси будет вечным (?) в небесах. (IV-VI) Кто подоз­ревает огонь Ацениса, тот — мецеха (слабоумный, дурак). (VII-X) Кто подозревает (силу) небес, тот — собака (?) (бога) Аси. (XI-XV) Лутта- царь, который подозревает мощи (бога) Аси, пусть будет разбит в пух и прах. (XVI-XX) Пусть Лукав привозит углей из Луренея, где находит­ся Кигемем. (XXI-XXIV) Кигеме не смог сказать Нэ…ку «пошел, вон», пусть проявляет любовь. (XXV-XXVIII) Старейшины пусть уби­раются в проклятую родину Угемека. (XXIX-XXX) Пусть уходят из Киаса.

Б. (I-III) Пусть не задевает меня, сказав «не умирай». (IV-VI) «Не умирай» пусть скажет Кучуху. (VII-V1II) Укаки (?) пускай будут ва­шим подарком. (IX) Пусть не оставляет (не задерживает) дань. (X) Пусть доставляет. (XI-XII) Пусть умоляет Пятнистую Козу. (XIII) Пусть доставляет. (XIV-XV) Пусть напрасно меня не задевает. (XVI) Пусть доставляет. (XVII-XVIII) Пусть умоляет Пятнистую Козу. (XIX- XX) Пусть и нас оставляет в спокойствии. (XXI-XXII) Пусть Эгейское море смывает (его) гнев. (XXIII-XXIV) Кикаки (?) пусть будут подар­ком. (XXV-XXVII) Пусть Ба…т удостоится любви Уасита. (XXVIII- XXXI) Пусть просит помощи у Асия, который находится в небесах.

   Във връзка с думата „царцар” Яралиев изказва предположение , че царцар – мълния е по-старо название на пелазгийско божество. На съвременен език мълния на лезгински е „цІайлапан” – цІай Алпан – огън на бог Алпан. Възможно е в древността у пелазгите все още да не е съществувало такова название на божество или въобще не са съществували отделни названия и божеството се свързвало със слънцето и слънчевите лъчи. В лезгинския език „цІарцІар” означава блясък.


 




Гласувай:
5



1. syrmaepon - По друг начин вече ще осмислям по...
19.10.2014 10:08
По друг начин вече ще осмислям поговорката : Като няма мира /като не спазваш забраните, правилата/ на ти секира. Защото "мир" има когато правилата се спазват, в обратния случай заиграва секирата .
цитирай
2. mt46 - Поздрав!...
19.10.2014 11:16
къур (лезг.) — скъсен (къур ... А дали не значи "скъсан"?... :)
цитирай
3. syrmaepon - ))))
19.10.2014 11:42
Тук етимологичната ни фантазия може да се развихри.....)
цитирай
4. syrmaepon - от лезгински /избери си по твоя мярка )/
19.10.2014 11:57
КIУР уст. 1) нога; 2) копито

КЬУР III сухота, сухость;

КУЬРС ХЬУН висеть.
КУЬРУЬ 1) короткий; краткий, сокращённый;

КУЬР (-ди, -да, мн. нет) икра, хайвер
цитирай
5. mt46 - Мда...
19.10.2014 14:06
А дали няма връзка с "кяр"?... :)
цитирай
6. syrmaepon - Може. . . В езиковото творчество на ...
20.10.2014 08:47
Може...В езиковото творчество на народите е съхранена тяхната мъдрост )))
цитирай
7. leonleonovpom2 - Огромен труд, поздравления!
21.10.2014 11:53
Омагьосан кръг, местата на всички могат да бъдат подменяни!
Според мен, имаш страхотна находка Това окончание урай, свързано с настъпателни, агресивни действия дава обяснение и на" Ура"
Светът е малък, едно голямо село, контактите, човешки и езикови съществуват откакто съществува и човекът
Приятен ден!
цитирай
8. leonleonovpom2 - Здравей1
22.10.2014 08:20
Чене, мърморя/ хъркам8, има ги и в българския
Не знам дали е ставало дума, но хетският език, от когото има хиляди керамични плочки, дълго време е бил невъзможен за разчитане. Докато на един професор, чудейки се как да продължи , не му хрумнало да пробва с английски. И резултатът не закъснял Даваше се пример с вода уотър. Това пък лесно обяснява и вода на нашенски откъде идва:
Уотър - вотар -вода/ У-то в латинския се чете в, а заменя ъ/
Пожелавам ти приятен ден!
цитирай
9. syrmaepon - Благодаря много!
22.10.2014 09:30
Да наистина никой не знае как и кога някого ще осени, че да извика еврика ) Да благодарим най вече на това, че с много усилия кавказките етноси са оцелели и са съхранявали езика си ) По принцип и славянски находки могат да се търсят според мен, но тук се ограничавам само с написаното от Яралиев и то част от него. Истината е , че индоевропейски и неиндоевропейски племена са съжителствали в Мала Азия много дълго и заимствания няма как да няма.
цитирай
10. skotadix - Браво!
25.10.2014 13:41
ПОЗДРАВЛЕНИЯ...
цитирай
11. syrmaepon - Благодаря !
26.10.2014 08:22
Благодаря !
цитирай
12. atil - То мaй ще излезе пaк същото зa дре...
03.02.2015 10:52
То мaй ще излезе пaк същото зa древните и съвремените гърци. Че топонимиятa и фолклорa им не сa "потурчени" през турското робство a сa си били "прaбългaрски" изнaчaлно.
Посокaтa е съвсем прaвилнa, зaщото досегa никой не е хвaнaл срдновековните бългaрски aвтори в лъжa или зaблудa. Явно точно товa е причинaтa бългaрските книги и пaметници системно дa се унищожaвaт. Точно зa древнобулгaрски език стaвa въпрос. Дaно световнaтa нaукa и културa нaй-после си отворят очите и ушите...
Остров Крит е бил същият тaкъв център нa древнобългaрскaтa и първa европейскa религия - тенгриянството. Името му е непреводимо зa съвремените гърци, но не и зa нaс. Идвa от булгaрскaтa думa - "креш" - борбa. След всякa службa, събор, погребение нa знaтен човек, прaзник - се провеждaли състезaния, които зaдължително присъствaлa трaдиционнaтa борбa - креш, куреш. Нaшaтa думa гюлеш и курaж пaк сa от тaм. Друго трaдиционно състезaние било прескaчaнето нa кон, в случaя жив кон a не кaто игрaтa "Прескочи кобилa". Друг по-юнaшки вaриaнт било прескaчaнето нa бик - нaй-почитaнaто животно нa юг. Сaмите Олимпийски игри възникнaли кaто продължение нa трaдиционните поменaлни състезaния, където се вдигaл флaгa 'aлaмa" и се смъквaл след крaя нa трaурa.

цитирай
13. syrmaepon - А, те очите са отворени. . . на уче...
06.04.2015 10:26
А, те очите са отворени...на учените....Но властта е в политиците, там е бедата.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: syrmaepon
Категория: Други
Прочетен: 1435796
Постинги: 611
Коментари: 2088
Гласове: 6226