Господине князь ! Видиш ли, селико множество народа стоять, видящи тя в токовои укоризне , а прежя гя слышахом царствующаго во своей земли ? 

 
  
   

   В няколко статии руският изследовател В.Водов разглежда употребата на титулите цар, цесяр относно някои руски князе в периода от 11 в.  до 16 в. Целта на неговото изследване е да покаже, че руските князе все още нямат право на тези титули, а в приведените източници те са употребени като епитети, целящи да сравнят по благопристойност упоменатите князе с везантийските императори.
 
А тук - малко разсъждения относно значението на титула "цар"

1. Сара = княгиня (еврейска заемка от персийски)
2. Валта - Сар/ Балта - Зар = последният халдейски владетел на Вавилон
Библията / Даниил 5:1
3. Валта - Са-сар = халдейското име дадено на Данаил в двореца на Навуходоносор (Небоу-Худон-Сар)
Даниил 1:7 Даниил 4:8.

Сиреч Сасар, съсар/ кесар (пише се "каисар")/ цезар (пише се"САЕSAR")/ кайзер (пише се "KEISER") значи съ-владетел. Императорът е бил първо точно това.
==========
http://apollon.blog.bg/photos/27883/original/kk.jpg

http://apollon.blog.bg/izkustvo/2010/10/15/.620445
============
Някои смятат, че "сар/ зар" от ва от "ЗАРящ, светещ, в СЪРма ... човек облечен в блестящи дрехи- ризниоца или просто владетл, който е насел много накити от злато и сребро посебе си.

Много съблазняващи примери могат да се приведат, но аз съм си харесала, че цар означава именит, прославен домоуправител ))))) Сега ми е трудно да приведа примери, обаче в чеченския език има глаголи завършващи на -са и като се прибави суфикс -р се получават производни с привидно еднакво окончание -сар и е доста заблуждаващо=

Например : кхаж - жребий , кхаж таса - да гласувам , кхажтасар - гласуване

http://mott.vvvay.net/chech/dict/3/234.gif

ех тез лезгинки мазни каки
за да не се повтарям, аз дадох в основни линии мненито си при маймуняците точно в диспут с психопата боцман и олигофренските докази че симеон е коронясан в палатка за цезар
Титлата цар на симеон и петър произхожда върховната владетелска титла, която е вазилевс, т е езиковия фонетичен каламбури съвпадението на второстепенната кесар е както би се изразил летописец глотогенеза на гески лизач Върховната титла на т нар българи е, потвърдено също безапелациооно от печатите на Петър който се титулува и василевс и цар във време в което успоредно с вазилевса съществува и второтепенната кесар.
Съвсем не е за подценяване че след въздигането му в Цезар на бат Тервел не е налице предаване и налагане на титлата цар, от т нар българи което соедваше да бъде задължително
Друг е въпроса че етимологически и латинското цезар и българското цар назд във времето имат едни исъщи корени, коетообаче не бива да ни подвежда предвид различната функционалност на титлата цар възнкнала тоюно у българите точно при Симеон
В делиорманската наука имам една моного добра тйеза котя развих и предположих че за да е вярна то следва да се анмери и записано че и преслав е нариан Цариград намерих го месец след като писах там в писанията на Чилингиров но не писах повече по теата и изразената там хипотеза за цар
От българските историци най-доброо по този въпрос е на Неделчев за титлата цар
Аз лично има богат нумизматичен материал напълно потвърждаващ какво е цар и откъде е
гледам кво съм писал в делиорманскта баня и само го поствам щото търсех поствянето на кесар от бориловоя синодик и си се самонамерих
Гледам и че никой след цитта за цесаря от бориловия не коментира повече за цара
" Потвърждава се, че когато на престола е Петър и той е направен василевс , но за българите продъжава да е цар по-голямо от басилевс и затова българите не се блазнят да го наричат с уж най великата титла , а той е цясар,цар , а не второстепенното кесар,титла която е позната на б-те отпреди като второстепенна (б-ски владетели носят тази титла,затова и изобщо не се и опитват да я обсъждат със Симеон)А и в бориловия синодик има процедура за въздигане в кесар от царя което е и друго безспорно доказателство.„Молитва при поставяне на кесар, също и при поставяне на пазител на палата, който се нарича и куропалат”.
Потвърждава се и от "уникалното ' както тук ми се продъниха ушите 928 г, някаква титла на сина му само и да се откаже от тази на баща си .И той го прави,като по-грък от гърците за което е и канонизиран

лезгинче , не ми се отоври "там" В.Водов тук

качи го тук или пака "там" при гюведжариет с код

Търся снимка на лезгинка Били най-убавите моми на свето верно ли е ?

Извинявам се за линка наистина не работи, ще ги кача пак и ще ти пиша.
Въпросът със значенията на кесер и цезар цесяр и кое от кое следва и мен ме занимаваше и пак в лезгинския взе че се намери нещо

<<<Първо>>> Романия (т.е. Източната Римска Империя, наричана още Византия) не я било грижа какви титли си слагат разни варварски владетели на своите си езици. Важна е била титулатурата на гръцки. Съвсем било възможно Крум или Омуртаг да са били величани от Романия с титлата "канасювиги", която за Крум и Омуртаг можела да значи "вселенски повелител", ама за Романия не можела да значи повече от "варварски главатар". Понеже "канасювиги" на гръцки нищо не значи. В същност, сега ние почти нищо не знаем за титлата "канасювиги". А в допълнение, Романия едва ли я е било грижа да следи кога се употребява титлата цар на славянски.

<<<Второ>>> Светото писание е най-важното. По онова време 99% от хората били неграмотни, от грамотните 99% си дали зор да се ограмотят, само за да четат Светото писание, пък и 99% от книгите били преписи на Светото писание. Нали съзнавате това. Дори числото 99 да е преувеличение, по-ниско от 95 не бива да се намалява. Положението с грамотността и книгите се променило едва с изобретяване на книгопечатането.

<<<Трето>>> Титлите са просто думи, а думите могат да изме:нят значението си с течение на времето.

<<<Четвърто>>> В Светото писание на гръцки език се употребяват две титли: василевс и архонт. Тези две титли трябва да ни служат като жалони, когато разглеждаме Романия и източно-европейските държави през средновековието. Титлата василевс означавала единственият владетел, равен на когото не може да има и над когото седи само Бог. Другите владетели можели да се титулуват архонт. Разбира се, понякога в Романия царували двама владетели, и двамата василевси.

<<<Пето>>> Преводачите на Светото писание от гръцки на славянски (т.е. Светите братя Кирил и Методий) избрали {1} славянската дума цар (с по-старо произношение цясар) за аналог на гръцката василевс и {2} славянската дума княз за аналог на гръцката архонт. Това е основният, най-важният факт по темата.

Произходът на титлата цар е ясен и прост - от прякорът на Юлий Цезар. Оттам произлиза и титлата на германският кайзер.

<<<Първо>>> Стъпваме на твърда почва: Римската империя (Романия), латинският и гръцкият език. Безсмислено е да се продължава, без да се отчита Романия.

<<<Второ>>> Юлий Цезар (който в Римската република носел титлите понтифик и консул) бил издигнат в култ от своите наследници на тронът. Октавиан Август искал да го считат за духовен син на Цезар и затова добавил Цезар към името си. Наследниците на Октавиан правели същото. По този начин, титлата на владетелите на Римската империя, която в учебниците по история се дава като император, в действителност е била "цезар". Светият "император" Константин Велики, основателят на Константинопол и закрилникът на християните, когото тачим на 21 май, носел титлата цезар. И през следващите няколко века владетелите на Константинопол носели титлата цезар. Думата от латинският език REX (рекс), която означава независим владетел-монарх, не можела да се използва поради политическа коректност, понеже Романия (Римската империя) формално била република. Отклонение: В Европа през Средновековието се употребявала титлата REX. Така се наричали всичките владетели на (западно-)европейските средновековни държави, които в учебниците по история са наречени крале. Сега например REX е титлата на кралят на Испания.

<<<Трето>>> Кога положението се изменило? Две предпоставки: {1} В Константинопол вече почти никой не говорел на латински (романски) и никой не се сещал, че гръцката дума ВАСИЛЕВС на латински се превежда REX и че по този начин ВАСИЛЕВС била политическа некоректна, както и REX. {2} Персийската империя била унищожена от "император" Ираклий и от арабите. Ираклий се почувствал единствен владетел на Земята и започнал да се величае като ВАСИЛЕВС. Оттам насетне старата титла цезар започнала да се обезценява и се случило да я дадат даже на варварският владетел Тервел.

<<<Четвърто>>> При интерес може би ще последва и четвърто, и пето ..

По отношение на василевса може би е добре да се каже, че в древността това е титла която се отнася за царе получаващи власт по наследство, а също така и свързана с някои жречески функции. В Микенското общество василевс се нарича митично същество с с тяло на лъв и глава на орел, което е страж на съкровището във вид на мъдрост и е символ на мъдрост и просвещение.

Резюме: римските/ромейските императори преди цар Ираклий са се наричали цезари, а след него - василевси.

Докато римските/ромейските императори се наричали цезари, в нашият свят друг цезар освен римският/ромейският цезар не можело да има.

След като римските/ромейските императори започнали да се величаят като василевси, в нашият свят друг василевс освен римският/ромейският василевс не можело да има (персийската империя била унищожена). Но пък титлата цезар се обезценила.

След 1204 (завземането на Цариград от кръстоносците) и титлата василевс се обезценила. Например на българският цар се признавала тази титла.

Така изглеждали нещата от гледна точка на Романия, a.k.a. Византия, a.k.a. Римската империя.

Не забравяйте, че значението на всяка дума, в това число и на всяка титла, се мени с времето.

Най-важната война в историята на нашият свят е войната между Романия и Персия 602-628.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D0%B2%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0_602-628

Не зная защо в нашите учебници по история тази война се подминава.

Резултати:

-> Персийската империя (т.е. "вавилонската блудница") е унищожена.

-> Появява се ислямът. Ислямът завоюва половината територия на Романия и цялата територия, която е била под влияние на Персия.

-> Масов приток на славяногласни мигранти от Средният Дунав към Нашенско като попълнение на загубите на Романия. Те представляват основната част от нашите, на нас българите, предци.

Но това съвсем не означава, че българите са посегнали към първата обезценена титла на ромеите нали. Освен това е възможно една титла да върви комплект с територия или етнос. Другото интересно нещо е, че след като титлата значи някакъв епитет в един текст тя може да се употреби и като епитет /стига пишещия да знае значението/ и като титул. Така император може да значи титул на християнския Рим, но може да си значи предводител. Например се президентите на автономните републики в РФ наскоро им измислиха нов титул да няма дублиране - тоест един е президент и той е Путин )))) и ги нарекоха Глава на република ))) ама нали и Главата има глава....Така, че как да преценим в един текст какво има предвид средновековния пишещ - епитетя цесяр /предполага се че са имали понятие какво значи самата дума/ или титула. Точно на това обръща внимание Водов - руските князе в 12 в не са цесари по титул, но ги величаят с този епитет. При това техния титул остава винаги велик княз достатъчно е да се види пълния титул на Иван Грозни, който е цар на ханствата, но велик княз на руската земя

Божиею милостию, Великий Государь Царь и Великий Князь Иван Васильевич всея Руси, Владимирский, Московский, Новгородский, Царь Казанский, Царь Астраханский, Государь Псковский, Великий Князь Смоленский, Тверский, Югорский, Пермский, Вятский, Болгарский и иных, Государь и Великий Князь Новагорода Низовския земли, Черниговский, Рязанский, Полоцкий, Ростовский, Ярославский, Белоозерский, Удорский, Обдорский, Кондийский и иных, и всея Сибирския земли и Северныя страны Повелитель, и Государь земли Вифлянской и иных.

Не, разбира се. Търпение, моля.

[Off-topic] Отклонение_1:

Тази дума "българи" вероятно също си е сменяла значението и поради това трябва внимателно да се употребява. Съвременното значение на думата "българи" възниква по времето на българският цар Петър. За времето преди цар Петър ще употребявам думата "българи" в следният смисъл:
-> българи са предшествениците на цар Петър: Симеон, Борис, .., Омуртаг, Крум, ..
-> българи са хората от тяхната свита и от тяхната армия.

[Off-topic] Отклонение_2: На гръцки, както в реалният свят, така и в Светото писание, има и още една титла: архонт. Преводачите на Светото писание са избрали тази титла да се превежда така: на латински "принц", на славянски "княз". Титлата, която Романия е признавала на предшествениците на цар Петър (вижте по-горе), е била именно "архонт". Впрочем, след падането на Романия под турска власт и титлата архонт се обезценила. Сега например Слави Бинев си я купил от Цариградският патриарх.

Още едно резюме: в моите разсъждения по същество досега ставаше дума само за Романия. Моля за още търпение.

Стана дума, че римските/ромейските императори до цар Ираклий се величаели като цезари. Самият Юлий Цезар е изговарял прякорът си Кайсар (както на гръцки, така и на латински). На гръцки думата си променила изговорът и от "кайсар" станала "кесар". В романсът думата също променила изговорът си (например "чезаре" на италиански).

Стана дума, че по Нашенско, на територията на Романия, се заселили славяногласни. В същност, имало постоянен приток на славяногласно население, така както и сега има непрекъснат приток от български емигранти към Северна Америка. Както сега, и тогава хората търсели работа и цивилизационни благини. Сред славяногласната имиграция в Романия вървяла постепенна християнизация, нямало как.

И нека сега да се потопим в славяногласието. Няма да ни е трудно, понеже това ни е родният език.

Владетелят на Константинопол го величаели като "кесар", славяногласните заимствали тази титла и свикнали с нея. (По-вероятно е да са я заимствали от някой романски или германски диалект, а не от гръцки). Под въздействието на 2-рата славянска палатализация, в славянски от "кайсар/кесар" се получило "цЬ:сарь".

Славяногласните продължили да наричат владетелят на Константинопол "цЬ:сарь" дори и след цар Ираклий, след като на гръцки титлата се сменила от кесар на василевс. Думата василевс на славянски се превеждала "цЬ:сарь".

Тази дума, заедно с производните си, се употребявала много често. Така наричали царят в Константинопол, самият Константинопол нарекли Цариград, имало и други имена на селища и местности (Цариброд, Царева ливада), имало поговорки (Бог високо, цар далеко), имало приказки за царе (за царици, за царкини, за царски синове и царски зетьове), и най-важното - по няколко пъти се молели Богу да дойде Царството Му и на земята, както на небето.

И в резултат, изговорът на думата се опростил от "цЬ:сарь" (9-ти век) до "цар" (12-ти век).

Хипотезата, че думата опростила изговорът си от "цЬ:сарь" до "цар" заради съкратено изписване, не може да се приеме, понеже:
-> 99% от населението било неграмотно и нямало как да се повлия от никакви съкращения.
-> Дори и неграмотните знаели думата цар, дори и неграмотните знаели наизуст Божията молитва (да дойде царството Ти).

Резюме: Дотук стана дума за Романия, стана дума и за славяногласието. Други моменти от историята може би остават да бъдат разяснени, но произходът на думата "цар" би трябвало вече да Ви е ясен. Нашият език никога не е забравял тази дума. Предците ни са наричали цар и турският султан, градът край Босфорът не е преставал да се нарича Цариград.

Нашата дума цар няма как да произлиза от разните там сар-шар-шах, ако изобщо има такива, понеже не може да се обясни звуковият преход.

Докато преходът от К към Ц за нашият славянски език е естествен (резултат е от 2-рата и 3-тата палатализация).

Примери 1-ва камара:
вълк -> вълци
шебек -> шебеци
човек -> човеци
юнак -> юнаци
калпак -> калпаци
ръка -> ръце (до 1945: рЪ:цЬ:, р-юс-ц-ят)

Не излизат старите букви, съжалявам.

Пример 2, баш на място: Отворете тази препратка

http://lt.wikipedia.org/wiki/Kaina

"Kaina" - забелязахте ли как е на литовски? А спомняте ли си как беше на гръцки и латински Цезар? - "Kaiсар".

Сега вижте какво значи литовската дума "кaina", като намерите в лявата колона български език. Цена, нали? Забележете, че до 1945 тази наша дума се е пишела цЬ:на.

Резюме_1: лингвистиката показва, че преходът от гръцки/латински "кaiсар" към славянското "цЬ:сарь" е естествен и регулярен, т.е. по правилата.

Надявам се да няма нужда от още лингвистични кандърми.

По темата остават да се изяснят историческите обстоятелства около появата на царе извън Цариград. При това няма да има нужда вече от лингвистиката.

Резюме_2: Дотук стана дума за Романия, стана дума и за славяногласието. Произходът на думата "цар" бе разяснен с привличането на възможно най-малко понятия (бръсначът на Окам е приложен). Така всичко остава просто и ясно.

Това ще служи и като преговор.

В заглавието на коментарът съм го нарекъл "ххх" Борис цар. Ами не знам как да го нарека. Думата цар в този случай я употребявам в съвременното й значение. (Спомнете си: думите си сменят значението с времето.)

Съвременните гърци наричат василевси монарсите на Англия, Холандия, Белгия, Дания, Швеция, Норвегия, Испания. Ама по времето на ромейският цар (василевс) Роман Лакапин (920-944) владетелите на варварски държави не можело да се величаят като василевси.

Думата цар е просто съкращение на цЬ:сарь. Това е една и съща славянска дума, чието произношение се опростило. До 9-ти век славяногласните произнасяли винаги цЬ:сар, след 12-ти век - винаги цар, а в междинният период - според старанието и зъбният статус. Сега аз ще пиша винаги цар, но имаме пред вид, че преди 12-ти век може да е било цЬ:сар.

Славяногласните нашенци величаели с титлата цар всички владетели на Цариград-Константинопол както преди цар Ираклий, така и след него, че чак до кръстоносните походи, пък и след това.

Цар Борис покръстил българите в християнството. Действал решително, без да си поплюва. Някъде по-горе в коментарите си съм обяснил какво тук следва да значи думата българи.

Оставайки си автономен владетел (архонт-княз) на територията на България, цар Борис духовно я присъединил към Романия. Претенции към царска титла нямал - живеел си в дворецът си в Плиска и управлявал територията си оттам. Не е искал да се преселва в Цариград.

Излиза, че по времето на Цар Борис България била автономно княжество, филиал на Романия. Ами защо не? Последвалите събития го потвърждават.

Цар Борис въвел богослужението на славянски език в подопечната си територия.

Християнството и богослужението на славянски език - това са огромните заслуги на цар Борис. Той се оказва истински отец-основател на съвременният български етнос. Без него Дунавска България вероятно щеше да има съдбата на Волжска България - да се удави в реката на историята.

Цар Симеон, третият син на цар Борис (с кръщелно име Михаил), бил християнин по рождение, роден от баща християнин и майка християнка. Батковците му се казвали Владимир (по-големият; чудно име - вероятно майка му била славянка) и Гавриил. Обучавал се цар Симеон за висш духовник, десетина години прекарал в Цариград, и то точно в периодът на възмъжаването и осъзнаването на човекът. Тъй като го гласели за епископ, замонашил се цар Симеон, докато живеел в Цариград, и приел името Симеон. СТОП! А какво е било рожденото му име? Ами не знаем. Не знаем бе, хора. Имайте пред вид, че за българската история знаем само откъслени неща.

Предполагам, че преди Симеон той се е казвал Рафаил. Михаил (име на баща му), Гавриил (батко му) и Рафаил са тримата архангели. И тримата посрещали на Архангеловден.

Въпросът с думата "цар" не е само лингвистичен, а и чисто логичен - след като вече една дума е съкратена, тя не се разпространява и в двата варианта. Например международната дума ОК всички пишат съкратено и никой не изписва Okay или «oll korrect» а и много хора не знаят какво значи съкращението и кога е влязло в употреба. По тази логика славяногласните на Балканите а и българите не би трябвало да употребяват повече пълната форма цесар а само цар, но това не е вярно. Думата цезар си съществува и всички знаят какво значи - свързват я с римския император. В титула на Иван Грозни ясно се вижда, че той е цар на Казан и Астрахан, но велик княз на руските земи. Какво общо имат татарите с цезаря - нищо. Освен това моето предложение не сар, шар или друго, а ц1ар - известен, прославен, най-добър, което е и точното значение на думата цар/напр. цар си на тази игра/ и което е точен превод на славянското преславен, Слав

Това пък откъде го измислихте?

Никога преди 19-ти в нашият език не е имало дума "цезар". Тя в този си вид е дошла в нашият език през 19-ти век от Русия. А в руски тя е дошла от международният лексикален фонд със звучението си от средновековният латински. Това е нова, модерна, просвещенска, светска дума в руски, както впрочем и в български. Само руската интелигенция от 19-ти век я знаела тази дума. Руските мужици, да и мещане тоже, за никакъв цезар не знаели, само цар знаели.

Объркали сте се нещо.
На всичката Русия бил цар. По съвместителство бил княз на отделните области Владимир, Москва, Новгород, където преди него имало отделни князе.
Вярно е. Пълната форма била "цясар" ("цЬ:сар") и след 12-ти век не се употребявала.

<<Първо>> Думата цар в нашият език изцяло се обяснява в балканският контекст. Няма какво да намесваме руски контекст, още повече че влияние от Русия към България се наблюдава едва след 17-ти век. Докато всеки славяногласен по Нашенско знаел думата цар и преди това.

Да припомня:

<<<Трето>>>

Той е цар на цялата Русия. На отделните руски градове (Владимир, Новгород, Москва) не им се полага цар, те имали князе, и царят заемал всичките тези княжески "длъжности". Казан и Астрахан били току-що завладени и не било още ясно влизат ли в Русия - затова е уточнено, че е цар не само на всичката Русия, а и на Казан и Астрахан.


Нека сега не се занимаваме с архонти и князе.

Думата "василевс", заедно с производните си, се среща повече от хиляда пъти във Ветхият Завет и около стотина пъти в Новият Завет. Навсякъде е преведена от гръцки на славянски като "цар" ("цЬ:сар" = "цясар").

В Новият завет, в оригиналът му на гръцки, има обаче още една дума: кесар. Тя се среща десетина пъти и означава римският император. За римският император не можела да се употреби думата василевс - това станало възможно едва след цар Ираклий. Преводачите на Новият завет от гръцки на славянски (вероятно Светите солунски братя Кирил и Методий) ще да са се чудили през 9-ти век как да преведат от гръцки на славянски думата "кесар" и решили да я оставят непроменена. Така непроменена си стои тя и в съвременните евангелски преводи на български и руски. Ще илюстрирам със стих {23:2} от Евангелието на Лука:

{български синодален превод} И почнаха да Го обвиняват, говорейки: намерихме Тогова, че развратява народа ни и забранява да се дава кесарю данък, като казва за Себе Си, че бил Христос Цар.

{пара-гръцки} .. кесарю данък .. че бил Христос Василевс.

{руски синодален превод} И начали обвинять Его, говоря: мы нашли, что Он развращает народ наш и запрещает давать подать кесарю, называя Себя Христом Царем.

Кесаря си е кесар, цесяря - цесяр ))). Въпросът е че в примерите на Водов не се употребява кесар, а точно цесяр, и то в 11-12 в.
Контекста е следния. Например Д Амико намира български следи в италианския език оставени според него от шепата българи които се заселват там. Та въпросът е че там където е имало българска диаспора и живеят българи, макар и не организирани в отделна държава могат да се търсят езикови следи и е възможно това което не се е съхранило тук да е съхранило другаде. И къде е това другаде - на Волга и в Кавказ. Но моят въпрос е чисто исторически - защо според теб Иван Грозни е точно цар на точно Казан и Астрахан, а велик княз на разни руски княжества, государ на трети ? Явно това разделение на титула му не е случаен. А във статиите на Водов думите цар и цесяр се употребяват като епитети синоними в смисъл на владетел с богоугодни, духовни дела.Синоними. И ОК и "ол райт" са синоними и макар, че никой не знае какво е ОК то е различно от другото.

Вие май не четете коментарите ми.


Няма какво да мътим водата относно българската дума цар. Нататък ще коментирам руската дума цар и случаят с Иван Грозни.

Иван Грозни е първият руски цар. Тоя е цар на всичката Русия - "всея Руси" - вижте цитатът, дето Вие сте го дали (23.06 12:54). Освен цар, той е велик господар и велик княз на всичката Русия - явно по времето на Иван Грозни все още не всеки в Русия разбирал какво е това цар и затова трябвало пояснения: велик господар и велик княз.

Иван Грозни станал първият руски цар поради няколко обстоятелства:
-> Управлявал дълго - от 1533 до 1584 (от 3-годишна възраст до 54-годишна възраст).
-> И в десетилетията преди него, и по негово време, Русия завладяла територии и на запад (Псков, Новгород), и на Север (Архангелск). Можело вече да се каже "велик господар на всичката Русия".
-> В Цариград нямало вече християнски (ромейски) цар - там царувал султан-неверник. Овакантила се била "длъжността" християнски цар.
-> Самият Иван Грозни бил от царски род, понеже баба му Зоя-София принадлежала към ромейската династия на Палеолозите. (Последният ромейски цар, загинал през 1453 при отбраната на Цариград, бил Константин Палеолог.)
-> Нямало никакви пречки Иван Грозни да се обяви за цар. Обявил се. Нямало кой да направи контестация. И станал цар.

Нататък, самият Иван Грозни завладял редица територии на Изток, населени тогава с мюсюлмани: Казан, Астрахан, големи части от Урал. Тези територии не се считали все още за част от Русия, и трябвало специално да се укаже, че Иван Грозни царувал и там, не само във всичката Русия.

Какво е това "цесяр"? Може ли препратка (link)? Съмнява ме да има изобщо такава дума.

Пълната старославянска форма на "цар" е "цЬ:сарь". Втората буква е ят или е двойно. Тази буква (болшевиките) я махнали от руската азбука през 1918, а от българската азбука я махнали (комунистите) през 1945. Сега тук не се изобразява правилно. Затова понякога пиша "цясарь", още повече че именно така е звучала тя преди 12-ти век.

И пак - какво е това "цесяр"? Какво представляват в този запис буквите "е" и "я"? Буква с форма "я" се появява едва с печатният шрифт.


А защо не разширите още контекстът? Не Ви ли се вижда малко Италия, Русия, Волга, Кавказ, че и България. Дисциплинирайте си мисълта, моля.

Пак за думата цар.

За българската дума цар всичко си е ясно.

За руската дума цар след падането на Константинопол всичко си е ясно.
Какво друго да дирим?

Титулът на Иван Грозни не е разделен, а съставен (compound) - колекционирал е титли човекът.

Сравнете: С божия милост Ние, Александър Втори, император и самодържец всерусийски цар полски, велик княз финландски и прочая, и прочая.. (цитатът не е точен, не го намирам в оригинал, но все пак илюстрира колекционерството на титли).

Или си представете сега: член-кореспондент професор доктор инженер Каралайников, генерал-лейтенант от запаса, кавалер на орден Стара планина, кавалер на ордена на Жартиерата, кавалер на почетния легион, и прочая, и прочая ..

Припомнете си:
-> За Светият ни Цар Борис Кръстител на Българите..
-> Цар Симеон: край Босфорът шум се вдига (първа част)
И сега:
-> Цар Симеон: край Босфорът шум се вдига (втора част)

Десетина години прекарал Рафаилчо-Симеончо в Цариград-Константинопол. Заминал на възраст около 13 години, върнал се на около 23 години. Учил се за епископ.

Както и всеки тиинейджър на неговото място, израснал Рафаилчо-Симеончо като истински ромей. Усвоил гръцкият език като роден и вероятно се изразявал по-добре на гръцки, отколкото на родният си славянски.

Цариград бил по онова време най-големият град в нашият свят, центърът на светът. Близо милион жители. Дворци, църкви, стадиони, пазари, таверни, бордеи - всичко това Рафаилчо-Симеончо ще да го е опознал. Цариградски моми почнал да задява, в цариградски таверни или в цариградски бордеи се случвало да осъмва. Е, какво можело да се каже за един 23-годишен момък, прекарал последните десетина години от жовотът си в Цариград? Ами не половин ромей, както пишат летописите, цял ромей ще да е станал Рафаилчо-Симеончо.

Човек не помни кога и къде е първо мляко засукал, но добре помни кога и къде е първо либе целунал.

И какъв ужас. Трябвало да се връща в глухата провинция, някъде в Паристрио (т.е. в Подунавието), където баща му "работел цар" (в действителност, архонт или княз). Истински ужас за Рафаил-Симеон.

Съдбата го поставила начело на автономното княжество България - баща му му отстъпил престолът. И се видял княз Симеон начело на войска, която можела да изколи 50000-на ромейска армия.

Ама меракът му бил в Цариград, при тамошните палати, таверни и бордеи, там където бил първо либе целунал, там искал той да се върне.

И меракът му бил по-голям. Без да изпуска властта над България, искал да стане ромейски цар в Цариград. Добре знаел, че имал нужните качества за такъв пост, нищо не му липсвало, вече имал и собствена армия, способна да изколи 50000-на ромейска армия.

Следва
-> Цар Симеон: край Босфорът шум се вдига (трета част)

И тъй, като се оказал начело на автономното княжество България и начело на армия, способна да изколи 50000-на ромейска армия, Симеон решил да се върне в Цариград триумфално, придружен от армията си, и там да бъде провъзгласен за цар-василевс.

Така се било случвало няколко пъти в историята на Цариград-Константинопол. Например многократно споменаваният в моите коментари тук цар Ираклий влязъл в Цариград начело на войска, и така бил обявен за цар. Предишният цар Фока бил обезглавен лично от Ираклий, който след горната глава на Фока му отрязал и долната. Народът ликувал.

Ей така си представял и Симеон влизането си в Цариград.

Обявил се княз Симеон за цар. Изисквал от поданиците си елинофони да го величаят като василевс, а от славяногласните си поданици да го величаят като цар.

И събитията ескалирали. Разполагал Симеон с армия, способна да изколи 50000-на ромейска армия, и тази армия взела, че наистина изклала 50000-на ромейска армия, ама .. ама и ромеите изклали 50000 от армията на Симеон. Симеон така и не успял да влезе в Цариград, нито да стане истински цар. Понеже и според него, и според другите, истинският цар трябва да е в Цариград.

И добре е станало. Ако цар Симеон беше станал истински цар, то щеше да има българска династия в поредицата ромейски царе-императори (както например има македонска династия), но нямаше да има етнически българи. Е, след хиляда години някакъв си Коминтерн можеше да се сети да създаде българска нация, ама можеше и да не се сети.

Резюме за цар Симеон: Той хем си бил ромей, хем им взел страхът на ромеите. Десетилетия наред в цариградските таверни се говорело за него.

Много мило че тъй си представяте Симеон, но други наверно си го представят иначе ))) Разбирам - такава е тезата на елинофилите и славянофилите, но позволете ми да смятам, че има и други тези освен тази. А имено, че съществува българска дума еквивалент на славянското преславен, нежели съкращението от цезар, дето по-късно в 9 ти век славяногласните прочели кесар и натъкмили на цесяр - чак свят ми се зави додето да проследя нишката ))))
Разбирам нежаланието да провидите български следи другаде, особено като не ги виждате на Балканите, но действителността понякога вземе, че ни изненада )))
Мир на елините и славяните, че приберем меча временно )))

"Pa2sireu – предполагаемите „надзиратели” на групите от бронзолеари и ковачи [Palmer 1963: 115] не се появявяват в следващата героична епоха въпреки описанията на дейност на металурзи и ковачи. Това означава, че „говорещите” организатори на обработката на бронз са подчинени лица, „говорещи” като „докладващи” отчети пред двореца, не пред общност. В сравнение с тях „базилевсите” от следмикенския период говорят пред народа в условията на реставрация на родово-племенни отношения. Базилевсите не са само военачалници, в условията на военна демокрация в тях е съсредоточена цялата власт – военна, съдебна и гражданска [Аристотел 1995:89-91–ІV, 14; Морган 1946: 324]. Затова разбирането на понятието „базилевс” като „говорещ пред народа” е допустимо. За разбирането на понятието „&#946;&#945;&#963;&#953;&#955;&#949;&#973;&#962;” е необходимо отчитането на значението и произхода на старогръцката дума &#960;&#8118;&#963;&#953;

В старогръцкия език думата &#960;&#8118;&#963;&#953; е форма на &#960;&#8118;&#962;, &#960;&#8118;&#963;&#945; от &#960;&#945;&#957;&#964;j&#945; и означава „общ”, „всеобщ”, „общност”, „висок”, „напълно”, „непременно” и др. [Вж. Kaegi 1981:607]. Познатият гръцкият израз &#960;&#8118;&#963;&#945; &#960;&#959;&#955;&#953;&#962; – „целият полис” показва възможностите за създаване на думи и понятия с &#960;&#8118;&#963;&#945;. Значението на думата „паси” е запазена и в съвременния гръцки – &#960;&#945;&#963;&#943;&#947;&#957;&#959;&#963;&#964;&#959;&#962; означава „общоизвестен”, „добре познат” [Маслева 2004:334], въпреки, че значението на съвременните гръцки думи за „общ” е друго. По тези норми на слообразуване четенето на понятието &#946;&#945;&#963;&#953;&#955;&#949;&#973;&#962; е „познат на народа”, „общ на народа”."

статията е тук

http://nedelchev.org/?paged=10

Ако правилно разбирам Неделчев према, че "василевс" означава "познат на народа", което почти съвпада с "известен", "прославен".
И още един цитат:

"Базилевсът бил стратег, съдия и ръководел изпълнението на религиозните обреди…” [Аристотел 1995:90-91–ІІІ, 14, 1285b]. Това са задълженията на говорещия пред народа, който не отнема правото на демоса да решава и постановява."

Това няма отношение към темата. Каквато и да е била етимологията на гръцката дума василевс (а конкретно: предложената от Неделчев етимология няма как да се приеме поради звукови несъответствия), това се отнася за предкласическата древност, дори за епохата преди Омир. В класическата древност по гръцката думата василевс няма никакви колебания: с нея се наричат царете на Спарта, Македония, Персия, както и многото царе, споменати във Ветхия Завет (например цар Соломон). Специално титлата василевс влиза в употреба в Романия и измества предишната титла кесар/цезар при цар Ираклий, който унищожава Персия и все едно приема титлата василевс от победеният си враг - василевсът на Персия.

Ето това заявявате във постингът си. Дайте препратка, моля. Формата "цесяр" е повече от съмнителна. Уточнете този детайл в славянският език, преди да задълбавате в гръцкият.