Древните обитатели на Прикамието още в 5 в. пр.н.е са известни на гърците, а по-късно и на китайците.Търговците обменяли с местните племена уловения от тях дивеч срещу стоки с различен произход – скитски, китайски, ирански и кавказки. Археолозите са намерили дори фигурка на древноегипетския бог Амон.

   През 4-6 в. започва преселение на скотовъдни племена от южноуралските степи към левия бряг на Кама. В този период се формират много от уралските народи, а древнопермският език се смесва с угорския, донесен от пришълците от Зауралието. Удмуртския народ се обособява през един дълъг период от време между 5 и 14 в. 

   Формирането на удмуртския народ става на базата на южнопермските племена, потомци на ананинската археологическа култура. В 3 в. до н.е. на юг се развива нова културна общност, чиято територия обхваща района от средното течение на р.Бела на юго-изток до Вятско-Ветлужкото междуречие на северо-запад. По-късно през 3 – 6 в. от н.е. се образува азелинската култура, която се развива до 9 в. и имаща своето продължение в археологическите паметници от Кочергинския некропол. При развитието си древните пермски племена извършват контакти с марийския народ  oIo.

   Удмуртските родови предания свидетелстват за принадлежност към един от двата териториално-землячески обединения Ватка или Калмез. Представителите на първото обединение се придвижили от долното течение на река Вятка и към 19 в. населяват басейна на река Чепца, което е показано и от името на обединението, идващо от удмуртското название на реката -  Ватка кам / vatka kam /. Калмезите са съхранили легенди за борбата им с богатири от народа Пор, под който се подразбират марийците. Първоначално живеят в басейна на река Кильмезь и към 19 в. обитават от средното течение на Чепца до юго-западните райони на Удмуртия. Възможно е при тях първоначално да възниква етнонима od(o), който  се превръща в самоназвание на целия народ.

   Контактите с българите продължават от 7-8 в., когато те се появяват в Средното Поволжие, минимум до 14 в. и се проявяват в наличието на около 200 българо-чувашки заимствания в удмуртския език. След 14 в. удмуртите контактуват и с татарите. В басейна на р.Чепца в село Гордино е намерен камък с българска епитафия от 1323 г.

Бесерменки

   Диалектът на бесермените е обособен сред удмуртските диалекти, а женския костюм говори за тесни връзки с чувашите. В руските документи от 16-17 в. техните предци са обозначени като чуваши. Папският нунций Плано Карпини в 13 в. използва думата Besermini за жителите на Хорезъм, която  е свързана с изповядването на исляма, и е възможно от Хорезъм това определение да е попаднало при волжките българи. Според Владимир Наполски думата Besermini е близка до унгарски термин за мюсюлманин срещащ се във формата bezermen още в 13 в. и трябва да се приеме, че има  хазарски или печенежки произход. В руските източници от 14-15 в. терминът бесермени се употребява отделно заедно с татари, черемиси, мордва и следва под този термин да се подразбира етническа група, потомци на българите. Татарските генеалогически предания, записани в шежеретата указват, че в 14-16 в. бесермени от гр.Арск, спасяващи се от редица обстоятелства,  като феодални междуособици, нападения на руските ушкуйници и князе, разпада на Златната Орда и др.,  се преселват по течението на р.Вятка и достигат до река Чепца. Упоменаваните в 1511 г. чуваша в руските документи, в 17 в. са наричани вече бесермен.

   Северните удмурти влизат във взаимоотношения със славянското население още в домонголския период. Преданията и на двата народа сочат, че селищата на Вятската земя са основавани на местата на удмуртските селища. Възможно е именно под натиска на това славянско заселване, обединението Ватка да се премества към река Чепца. По време на Златната орда много руски преселници се заселват край река Вятка и поставят началото на така наречената Вятска земя. Под тяхно влияние родовата организация на удмуртите се разпада на големи семейства образуващи селища гурты. Селищата се управлявали от избираеми торо, решенията се приемат на съвет на старейшините кенеш. 

   В Казанското ханство освен татари живеят чуваши,мордва, марийци и удмурти. Мордовците и чувашите се занимават със селско стопанство, докато марийците и удмуртите главно ловуват и събират плодове.

   След превземането на Вятка от Москва в 1489 г. и на Казан в 1552 г. част от южните удмурти, подобно на марийците или заедно с тях, се преселват на изток, в северно-източната част на Башкирия и живеят там под името закамски удмурти. Масовата християнизация на удмутрите се извършва чак през 18 в. и има формален характер. До началото на 20 в. голяма част от удмуртите съхраняват спомен за принадлежността си към териториално-родови религиозни обединения наричани воршуд /пазител на щастието/. Някои удмурти от това време преминават към исляма или се опитват да възстановят реформирана езическата религия под различни наименования като “липопоклонники”, “вьлепырисей”.

   В 1707 г. Петър Първи предписва на Казанския митрополит да организира училище за обучение на руски и латински език. В това училище се обучавали удмуртски, татарски, мордовски и чувашки деца. Заради тежките наказания, голяма част от учениците бягали и след две години училището било закрито. В 18 в. се разпространява обучението от частни лица. Някои удмурти давали децата си за обучение при руски селяни. Анфим Бушмакин обучавал удмуртски деца в Слободски уезд. Местните власти видели в неговите действия нарушение на закона и започнали да го притесняват. Съществували и „новокрещенски” училища, в които се подготвяли духовници и чиновници. За 20 години /от 1754 г. до 1773 г./  биле обучени 101 ученика. В 1775 г. била съставена граматика на удмуртския език. В края на века от неизвестни автори бил съставен и речник на удмуртския език, който съдържал 2800 думи. В 1786 г. във Вятка била открита типография за печатане на църковно-служебни книги на удмуртски език.

   По време на колективизацията, най-инциативната и предприемчива част на удмуртския народ загива.Вреда нанася и националната спиртна напитка кумышка, от която не се отказват и считат за оставено от предците ритуално питие.

   Уралската раса към която принадлежат удмуртите се отличава с европеидни черти и много слаба монголоидност. Срещат се много хора с рижи коси, а външно са здрави и издръжливи със среден ръст. Типични черти на характера са търпеливост, скромност, стеснителност, сдържаност. Не многословни, те ценят тънкия изказ: „Вятърът планини разрушава, словото народи повдига” , „Сърдечната дума топли три зими” – казват те.

   Удмутрите, съхранили езическите вярвания, живеят главно в северозападната част на Башкортостан, южната част на Пермския край и на териториите на Удмуртия и Татарстан. Част от марийците, живеещи в северозападната част на Башкирия, югозападната част на Свердловска област, северен Тататарстан и североизточните райони на Марий Эл, също съхраняват езическата си  религия. Чувашката традиционна религия също има известно разпространение сред чувашите, живеещи в Самарска и Уляновска област, Башкирия и Чувашия, а най-много са в Татарстан.  По социологически данни едва  4% от удмуртите от Удмуртия  се определят като последователи на традиционните вярвания, докато сънародниците им, живеещи в посочените райони на Башкирия и Перм, изповядват традиционно езичество и се наричат „истински удмурти”/ чын удмортъёс/.

   Основно понятие в традиционната удмуртска религия  е воршудът. Воршуд означава: родова или семейна светиня, конкретно изображение на божество, абстрактно божество, покровител на рода или семейството и всичко свързано с него. Воршуд също означава екзогамно обединение на родственици по майчина линия, имащи единен покровител. Всеки воршуд имал свое име, като досега са фиксирани от изследователите 70 имена / Можга, Бигра, Пурга, Какся, Боня, Вортча и др./. В чест на покровителя се устройвали моления при всеки по-важен повод. Култът към предците се проявявал също и при погребалните обряди и поминални служби.  Върховното божество на удмуртите носи името Инмар, а негов съперник е злия дух – Шайтан. Главна стихия считали водата, а легендата разказва, че в началото всичко било вода, духал вятър и събирал земята на куп, след това валял силен дъжд и изравял земята, оформяйки планини и долини.
   Народното творчество на удмуртите не може да се представи без песен, многогласни, мелодични и в повечето случаи тъжни. Във фолклора си удмуртите силно са повлияни от руснаците, с които живеят дълго време в съседство.

 

Прочетох с интерес. Докосването да историята на малките народи ни дава възможност да осъзнаем, колко важно е да бъде съхранен езика, културата , родовата памет, религията.

Понякога дори се изненадвам как е възможно малък етнос от порядъка на хиляди души, без собствена държава да съхранят името си и езика.Но ето на - възможно е .А езика наистина се оказва голямо богатство и не трябва да се губи.