по Шапкарев, приказка от Кукуш

 Едно време имало някой цар с дванайсет дỳши таен съвет. Царот много се чудѝл, оти , каквито тайни сборове говорели в съвета, всички извън съвета ги научавали. Веднъж царут рекъл: «Айде сега да чѝниме така: да затвориме на секъде, да няма дỳпка да чỳе нѝкуй, шчо ки сборỳваме.»

  Направѝли така — затворѝли отсекъде. Получило се същото - всички знаели какво си говорели.   

«Айде, —реклѝ, —сега дрỳго да направиме: да кладеме една празна, бела кнѝга и да я дадеме на един татарин да я носе, да вѝдиме дали ки познаят?» Завѝли една бела кнѝга и му я дали на едѝн татарин да я носе. Тоа венал едѝн сѝлен койнь и фатѝл да го припỳшче по чаршѝята. Фанали да излизат — тоя, друг, да гледат. Едѝн излезил и речил: «Шчо гледате? На тоа, шчо припỳшче койнют ли? Тоа носе празна кнѝга.»
А царут щом чỳл,  го питал: «Кой ти кажа на тебе, оти носе празна кнѝга?» Човекут му речил: «Нѝкуй не ми кажа.» — «А от дека позна?» —«От дека? — Оти фного го припỳшче койнют.» —

  И така царят рекъл: «Няма  скрѝшно нѝшчо на света.»

Пръст да им покажеш, ще се засмеят.
Отчайващо е.

Някой си мисли, че натрупал имоти и вече е цар и всички трябва да му се кланят, козируват....По-голямо от Народа няма

Татаринот бил най-веке бугарин, ха-ха-ха!!! Ако лажам - да пукне комшията! Четете новелите на Йоан Цимисхи и Алекси Комнин - там го имат кажано, черно по бело!!!

Пред некое време гласав со зелен палец без да го прочитам текстот. Гласав поради цртаниот, сега ја прочитав приказната, многу ми се допадна, но не можам пак да гласам. Кажи ми, Сирме, што да правам.