В  руския език думата "лукоморье" означава морски залив или бухта, речен завой. Има връзка с думата "лък" , който е извит при опъната тетива, "излучина" - завой на река,  "лукавить" - извърта, лукав - коварен, двуличен.

В източнославянската митология Лукоморие е запазено място в покрайнините на Вселената, където се намира Световното дърво - оста на света, по която може да се стигне до други светове, тъй като върхът му лежи на небесата и корените стигнете до подземния свят.
Понякога древното „Северно царство“ се наричало Лукоморие, където хората изпадат в хибернация, за да се събудят за завръщането на пролетното Слънце - тази интерпретация е записана в изследванията на Н. М. Карамзин, А. Н. Афанасьев и А. А. Коринтски .

В ранните западноевропейски карти с „Лукоморье“ се обозначавала територията, прилежаща към десния (източния) бряг на Обския залив, близо до Обдора. В „Бележки за Московия“ Сигизмунд Херберщайн твърди, че Лукоморие се намира „в планината от другата страна на Об“, река Тахнин “.

Днес има няколко топонима с това название, един от които представлява група изкуствени каменоломни пещери от системата Володарка под Москва.
~~~

У лукоморья дуб зеленый;
Златая цепь на дубе том:
И днем и ночью кот ученый
Всё ходит по цепи кругом;
Идет направо — песнь заводит,
Налево — сказку говорит.
Там чудеса: там леший бродит,
Русалка на ветвях сидит;
Там на неведомых дорожках
Следы невиданных зверей;
Избушка там на курьих ножках
Стоит без окон, без дверей;
Там лес и дол видений полны;
Там о заре прихлынут волны
На брег песчаный и пустой,
И тридцать витязей прекрасных
Чредой из вод выходят ясных,
И с ними дядька их морской;
Там королевич мимоходом
Пленяет грозного царя;
Там в облаках перед народом
Через леса, через моря
Колдун несет богатыря;
В темнице там царевна тужит,
А бурый волк ей верно служит;
Там ступа с Бабою-Ягой
Идет, бредет сама собой;
Там царь Кащей над златом чахнет;
Там русский дух… там Русью пахнет!
И там я был, и мед я пил;
У моря видел дуб зеленый;
Под ним сидел, и кот ученый
Свои мне сказки говорил.1820
Ал.Пушкин, "Руслан и Людмила"

~~~