- изображения на рицари и коментари към тях
Ах - ще възкликне читателят - колко ги чакаме ние тия рицари....Но защо пък - Тенекиеният човек ?


Защо не Железният човек?

 


  Ами не си ли приличат?

   


Да, ама - ще каже читателят - Тенекиеният човек е страхлив,
а Рицарите - смели.

Ами, смели.
Защо им е тогава цялата тази опаковка, тоест екипировка?
А защо са си скрили лицето и очите зад маска?

 Пък и горкото конче, как би могло да издържи целия този тонаж?


 


Какъв ще да е този воин, който сам не може да възседне коня си?

А има и реална опасност, ако падне, въобще да не може да се изправи   И какво? - ще се оклюма читателят - Ние толкова ги чакаме тия рицари да победят Червения Огнен Дракон, а то....




  А сега накъде? - следва справедливия въпрос.



Все ще стигнем някъде, но трябва да вървим доста дълго
- би казал Чешърският котарак.   Е, има и успешни рицари. Например Perceval. Той нито е знаел, къде отива, нито какво търси. Но е намерил нещо и пристигнал някъде.



А това е Идалгото на Печалния образ



Печален е, защото неговата история бележи края на романтичното рицарство,
и  поставя началото на еснафския прагматизъм.

Българският вариант на неговите приключения,
прекрасно е предрекъл Сашо Морфов.

Хиляди български Санчовци,обсадили своите рицари в трите замъка
и отчаяно скандирали:
"Хайде, рицари, да се сражаваме срещу Големите Страшни Великани, които превзеха страната ни,
за да ги победим"
От вътре, стреснатите рицари страхливо потраквали:
"А, туй не са Големи Страшни Великани,туй са само няколко
безобидни ВЕИ"  Като утихнели виковете, тихомълком продължавали да режат
от кредитния салам.
Защото - Саламът, Санчо, саламът...


 
А този кой е ? Не прилича на рицар.     Май сам си отглежда конете, сам си ги обяздва и сам си ги възсяда.  

Ще го наречем Калоян.
В чест на суровия и горд скит и цар на българите - Калоян.

Този справедлив цар е изпратил много рицари,
тъй наречените отпосле Benelux,
в преизподнята - където им е мястото.



И много други подвизи извършил Калоян,
а византийските Дулсинеи
въздишали по него и чакали да превземе и тяхната крепост.

А тия рицари de Benelux,
от небезизвестната крепост Le Schengen



се оказаха  злопаметни.
Все още мразят българите заради техния цар Калоян и не ги допускат в замъка си,
за да участват в Европейските Рицарски Турнири.
И защото се догаждат,
какъв ще бъде крайния резултат
пак.



И тук нашето сравнително повествувание трябва да прекъсне.
Моля читателите с благородно родословие и тези,
които са твърди последователи
на европейското рицарство,
  да бъдат благосклонни и снизходителни
към авторката на тези безумни слова.



Те се изнизаха неконтролируемо
през един тежък августовски ден,
когато под жаркото слънце мозъкът и цвъртеше,
като червена пиперка върху гореща тенекия.

Разлиствайки една позабравена в RAM паметта книга,
подобно на Печалния идалго си представи как нахлузва рицарски доспехи и
тозчас колабира.....
И така в несвързано бълнуване прекара
целия задушен следобед.
 

за интересния постинг!... Липсват рицарите на "дървената маса" /но за тях май няма изображения, а само песен/... :)

и изслушах тяхната песен ))). Оказа се, че рицари на дървената маса могат да се нарекат и шахматните фигури.Но предполагам, че тази картинка по приляга на песента.

https://encrypted-tbn3.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcSwEg5_FR1J_-hhNG4HS4vIuF9grNkMYuthVm_cA9kasl4aww26

Празната тенекия най-много дрънка...! Търбуха и празен, главата - също. Затова още на времето върховния главнокомандващ на цар Калоян - Кабан Кутар ги направи на маймуни. Т.е. даде им възможност да се реализират в естественото си амплоа.

Средновековния рицар с тежкото си въоръжение е прапра дядото на танка. :-)))
Стандартния им строй е бил ромба. Всъщност, рицарската конница не е била многобройна. В най-добрите си дни не са били повече от 4-5 000 човека. Но всеки е влачил със себе си васали, оръженосци и просто бойчаги. Та ставали повече в пъти. Ще ти кажа един майтап, от Кръстоносните походи. При превземането на Акра, която а в низина, рицарската конница атакува по склона, засилва се и минава през строя на защитниците, като ги помита, навлиза в крепостта през отворената врата и в невъзможност да се спре, излиза от другата врата. Представи си ошашавените защитници. :-)))))

Пак щом някой кон не се е спънал и не са се търколили всички в едно кълбо - бива.

бях учуден от доста неща. Примерно, рицарската пика не е била остра. Нейната цел е враго да бъде съборен на земята и там да си го дозаколят на спокойствие. След това са мъкнали цял арсенал със себе си. :-))) Меч, боздуган, по някоя секира и един специален нож, който е имал многозначителното название "милосърдие". И още една смешка. По време на стогодишната война, при една от битките, френския крал пада от коня. Англичаните близо час не могат да го разковат и да покажат на французите кого са пленили. Та при контраатаката французите си го взимат обратно.

Това последното за френския крал наистина е смешно - един път опаковката да е от полза...

Общо взето, бая кървища са се лели. Но от страни е интересно. Аз съм момче железарче. Разбирам от метали. Знаеш ли какво търкане е падало след дъжд, примерно. :-))))))))))))

Аз не съм специалист, но гледах с предубеждение на рицарите, но ти съвсем ме убеди сега, че не са биле кой знае какво ) - само шум на тенекия )))))))

Рицарите са били благородници, със своя кодекс на честта, права, задължения. И съвсем не са били безопасни. Прочетох коментарът на Атил за Калоян. Победата на Калоян е тактическа победа. Но все пак тази битка е имала продължение. Пленения Балдуин е имал всички удобства на един пленен благородник. Просто нещата не са такива, каквито се описват и гледат в кината. Има един пример. Двама рицари отбраняват мост и го държат цял ден. Някъде по времето на Кръстоносните походи. И единия казва на другия, че ако оцелеят, ще има какво да разказват на дамите. Оцелели.

Шегувам се )))))) Рицарите са си рицари преди всичко заради кодекса. Както и сега, така и тогава би могло да се каже - по дрехите посрещат, по делата изпращат )))))))

Аз имах някъкви идеи за " Рицарката на " Печалните образи " - изкуството и щях да описвам , едни мои си определения за художници, поети, опера, музикални класици, режисьори, актьори, и ... толкова про- пре- приятно ми беше да мечтая, когато ту си открих- " Комикс, шарж, дървена кръгла маса, и то в хладен августовски следобед, в тази компилация от теб- syrmaepon - сътворена... :)))
Моите комплименти!

" изкуството и щях да описвам , едни мои си определения за художници, поети, опера, музикални класици, режисьори, актьори, и ... толкова про- пре- приятно ми беше да мечтая"

днеска юмруци размахват с охота, сякаш правнуци са на ДОн Кихота...

Много любима песничка - позддравявам те

http://www.youtube.com/watch?v=5Q8w1xiVqkA

Все ще стигнем някъде, но трябва да вървим доста дълго
- би казал Чешърският котарак.
(ъф корс)

Благодаря за песничката )) С песен, ще вървим, дълго или не и дано стигнем на хубаво място !

"...Те се изнизаха неконтролируемо
през един тежък августовски ден,
когато под жаркото слънце мозъкът и цвъртеше,
като червена пиперка върху гореща тенекия.
... " цитат - авторката ... поздрав от прочелата .... :))

- http://www.youtube.com/watch?feature=player_detailpage&v=3pGZeRJWles

хубавия поздрав!

... зарадвах се да те видя и с по-други интереси.
Поздрави и благопожелания от Пи-ер.

Имаме и Мадарският конник като коректив на пародиите и като първообраз на световния рицар вообще. Аудан(Боян) Дуло Джураш алп на рицарството...Лошото е че ние го имаме а той вече ни няма..Освен ако не се освестим и възродим като български народ.
Джурите(българските рицари) имали и задължението да разведряват обстановката и да повдигат духа, затова чувството за хумор никак не им било чуждо.