или за това,че животът е едно пътешествие

По времето на което,срещаме различни хора ,вървим с тях известно време и когато стигнем кръстопът се разделяме,всеки в своята посока.А днес благодарение на интернет срещаме хора дори и без да можем да ги погледнем в очите,без да чуем гласа им,единствения образ който усещаме е чрез написаните думи.
Този пост е  и посветен на Сардар Берманов,млад киргизец на около 24 години,с когото се засякохме случайно по интернетните пътища,разменихме няколко думи, и той забързано изчезна на там където в реалния живот имат нужда от него - не във виртуалната,а в реалната Родина - Киргизия.
От него ми остана спомен и едно стихотворение на руски език,което аз много харесах.Може да не е връх в поезията,но от него струи топлина,простота и искреност...

По моде любить не умею.
Розы не бросаю к ногам.
Целовать я тебя не посмею,
Пригласить не могу в ресторан.

Катать тебя на кабриолете,
Не могу по городу южному.
Танцевать на дискотеке,
Не смогу, по обычаю чуждому.





Я смогу подарить тебе поле,
Полевыми цветами покрытый.
На лугу, где родное нагорье,
Расстелю дасторхан наш расшитый.





Пронесет нас с тобой над долиной,
Аргамак, что вырос со мною.
Будут песни звучать над вершиной,
Когда свадьбу сыграем с тобою.

Някога като ученик прочетох една книга свързана с онези краища и онези хора.Привлече ме заглавието- "Джура"(Мисля ,че има и филм сниман по нея).Защото моят род се казва така а и това име се среща и до днес сред нас.Чак след много години разбрах какво означава а в Сърбия или Киргизия а и у нас повечето хора не знаят.Защото се е забравило,но правилно се свързва със Св.Георги,защото означавало- воин или военен аристократ.Та това беше първото ми запознанство с Киргизия.После имах възможност да общувам лично със всякакви народности от изток и запад,хората си приличат навсякъде и навсякъде се делят главно на две групи - на материалисти и идеалисти.Моите приятели и приятелки основно винаги са били от втората група...

Струва ми се, че момиче, което се впечатлява от изреденото в първата част няма да оцени втората и обратното - оназ, която цени втората, никога няма да разбере първата!
Но - какво ли не прави любовта!:))
Късметлия е, който среща волни ездачи през пътешествието си!:))

То и аз май съм романтик-идеалист )))



Волните ездачи имат всичко - целия свят,привързаност към хоризонта,не към клетката )))

и стиха и поста!
Поздари!

Волен или придружен - смисълът е в движението!

Ако не се лъжа щастието спохожда по-често идеалистите.Стига да не попаднат на грешния човек...За идеалиста най- трудно е да си криви душата и да прави компромиси със съвестта си.Докато за другите това част от "играта"!Волните свободни хора(каквито са били и нашите предци),са гледали на света отвисоко и през ушите на коня - господарски и чувствата и светогледа им са били високи и благородни.Докато другите са се ровели в земята за парче хляб ,слугували са на господарите и на стомасите си и рядко са поглеждали към небето.Това също ражда светоглед и чувства,само че ниски,земни.Днес европейците се перчат пред нас с какво ли не,но половината от тях са робски потомци от Римската империя а ние сме били свободен народ.Говорим за турско робство,но това е стара дума и означава - пленен .Народа ни е имал пленническа съдба ,но държавата не е била предадена на турците(както Византия и Сърбия),народа не се е предал(тия които не са станали турци и не са избягали), а е останал в плен.А тия говеда и добитъци за почти пет века са останали на същото ниво на каквото са били когато са дошли...Какви господари са това и днес за какво претендират след като не притежават никакви човешки достойства и качества?Може ли паразита да е волен и свободен човек?Късмета ни е тук ,но доста са високопоставените душмани,които ни делят от него...Пътешествието има своите прелести и едната от тях е завръщането у дома!

Благодаря за интересния коментар ) .И пътуването към дома може да е много дълго и осеяно с пречки и предрасъдъци...

Чисти и ясни...
Б.

стихове