Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930
Постинг
16.08 14:29 - Някои хипотези за миграцията на хора, носители на хаплогрупа R1b / HG R1b /
Автор: syrmaepon Категория: История   
Прочетен: 349 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 16.08 14:36

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 по статия от https://aratta.wordpress.com

 

    R1b е най-често срещаната хаплогрупа в Западна Европа, достигайки над 80% от населението в Ирландия, Шотландските планини, западния Уелс, френската граница на Атлантическия океан, Баската земя и Каталония. Също така е често срещана в Анадола и около Кавказ, в части на Русия и в Централна и Южна Азия. Освен край-брежието на Атлантическия и Северния бряг на Европа, горещите точки включват долината на река По в Италия (над 70%), Армения (35%), Русия (50%), Туркменистан (над 35% ), хазари в Афганистан (35%), уйгурите от Северозападен Китай (20%).

R1b-V88, подклас, специфичен за Африка на юг от Сахара, се среща в 60 до 95% сред мъжете в Северен Камерун. 

 

   Хаплогрупа R * произхожда от Северна Азия точно преди последния ледников максимум (преди 26.500-19.000 години). Идентифицирана е в останките на 24 000-годишно момче от региона Altai, в южно-централен Сибир. Този индивид е прина-длежал на племе на ловци на мамути, които може да са се движили през Сибир и части от Европа по време на палеоли-та. Автозомно тази палеолитна популация из-глежда е допри-несла най-вече за родословието на съвременните европейци и южно-азиатци, двата региона, където HG R също се среща най-често в днешно време (R1b в Западна Европа, R1a в Източна Европа, Централна и Южна Азия и R2 в Южна Азия). 

 

   Най-старите клонове на R1b (M343, P25, L389) са разпръснати на много ниски честоти от Западна Европа до Индия - огромен район, където биха могли да обикалят номадските ловци-събирачи  през ледниковата епоха. 

 

   Трите основни клона на R1b1 (R1b1a, R1b1b, R1b1c) изглежда са произлезли от Близкия изток. 

Южният клон, R1b1c (V88), се намира предимно в Леванта и Африка. Северният клон R1b1a (P297) изглежда е произхождал от Кавказ, Източна Анатолия или Северна Месопотамия, след това е прекосил Кавказ, откъдето щял да навлезе в Европа и Централна Азия. R1b1b (M335) е намерен само в Anatolia.

 

   Една от хипотезите гласи, че хората от R1b (може би заедно със съседните пле-мена J2) са първите, които опитомяват добитък в северна Месопотамия преди около 10 500 години. В началото ловували мамути, по-късно бизони и друг дивеч. С увеличаването на човешкото население в плодородния полумесец от началото на нео-лита (преди 12 000 години) селективният лов и умъртвя-ването на стада започва да замества безразборното убиване на диви животни. Увеличеното участие на хората в живота на ста-дата турове, диви свине и кози довежда до тяхното прогресивно опитомяване. Така те започват вероятно да поддържат номадско или полу-номадско съществуване, докато други хора в плодо-родния полумесец (вероятно представени от HG E1b1b, G и T) се заселват, за да обработят земята или да запазят по-малки домаш-ни любимци. Най-ранните доказателства за опитомяването на едър рогат до-битък датират от около 8500 г. пр.н.е. в културите от преди керамичния неолит в планината Тавър. Двата най-стари археологически обекта, показващи признаци на опитомяване на говедата, са селата Зayцnь Tepesi  в югоизточна Турция и Dja’de el-Mughara  в северен Ирак, на две места, разположени на 250 километра един от друг. Това вероятно е районът, от който се е разширила линията на R1b или с други думи "оригиналната родина" . 

  Оттук, според хипотезата на авторите на статията, така про-изведените номади се разделят на трите клона, отбелязани по-горе. Един клон (M335) остава в Анадола, но поради изключи-телната си рядкост днес не оцелява успешно, вероятно поради сил-ната конкуренция с други неолитни популации в Анатолия или поради недостига на пасища в тази планинска среда. Втори клон мигрира на юг към Левант, където става клон V88 и от където са  търсили нови земи на юг в Африка, първо в Египет, след това колонизират по-голямата част от северната част на Африка, от брега на Средиземно море до Сахел. 

 

   Третият клон (P297) прекосява Кавказ в огромната Понтийско-каспийска степ, която осигурява идеални пасища за говеда. Те се разделят на две фракции: R1b1a1 (M73),  минават на изток покрай Каспийско море в Централна Азия, а R1b1a2 (M269),  първоначално остават в Северен Кавказ и Понтийската степ между Днепър и Волга. Все още не е ясно дали M73 всъщност мигрира през Кавказ и достига Централна Азия през Казахстан или отива на юг през Иран и Туркменистан.

 

    Подобно на своя северен колега (R1b-M269), R1b-V88 се свързва с опитомяването на говеда в северна Месопотамия. И двата клона на R1b вероятно са се разделили скоро, след като добитъкът е опитомен, преди около 10 500 години (8500 г. пр.н.е.). 

 

   След като стигнат до Магреб, хората от HG R1b-V88 биха могли да прекосят Гибралтарския проток към Иберия, вероятно придружени от фермери от HG  G2, пастири на кози J1 и T1a и от родословия от рода Maghreban E-M81. 

 

    Тези магребски неолитни фермери и пастири биха могли да са тези, които са създали културата  Almagra Pottery culture в Андалусия през 6-то хил. пр. н. е. 

 

    В днешно време малки проценти (1 до 4%) от R1b-V88 се намират в Левант, сред ливанци, друзи и евреи, и почти във всяка страна в Африка на север от екватора. По-висока честота в Египет (5%), сред берберите от египетско-либийската граница (23%), сред суданските копти (15%),Hausa people от  Судан (40%), Fulani people of the Sahel от Нигерия и Камерун (54%), чадски племена от Северна Нигерия и северен Камерун от 30% до 95%. R1b-V88 се среща сред местните популации на Руанда, Южна Африка, Намибия, Ангола, Конго, Габон, Екваториална Гвинея, Кот д"Ивоар, Гвинея Бисау.

 

   Най-близкият общ предшественик на клоновете на HG R1b, според авторите, датира от момент на развитието му в Евразия, а не от пристигането му в Западна Евро-па. Barbara Arredi и колегите и бяха първите, които посочиха, че разпространението на вариациите на Р1b  в Европа се формира от изток на запад, което е по-съгласувано с влизането в Европа от Западна Азия с разпространението на селското стопан-ство. Предложението за югоизточен произход на R1b беше подкрепено от три подробни проучвания,основани на големи набори от данни,публикувани през 2010 г. Те установиха, че най-ранните подкладове на R1b се намират в западна Азия,а най-новата в Западна Европа. Анализът на древна ДНК от остатъците от популации, получени от ранни неолитни селища като  Mediterranean Cardium и селищата от Централна и Северноевропейска територия, не откриха  мъжки представители, принадлежащи към хаплогрупа R1b

 

Източник: https://aratta.wordpress.com/2015/04/11/the-origin-and-development-of-the-african-haplogroup-r1b/

Още статии по генетична генеалогия:
Хаплогрупа R1b Y-DNA
http://syrmaepon.blog.bg/history/2013/07/12/haplogrupa-r1b-y-dna.1129011

Карачаевските и балкарските R1a и R1b
http://syrmaepon.blog.bg/history/2014/07/02/karachaevskite-i-balkarskite-r1a-i-r1b.1277773

Хаплогрупа G Y-DNA
http://syrmaepon.blog.bg/history/2013/06/04/haplogrupa-g-y-dna.1116875

Хаплогрупа R1a Y-DNA
http://syrmaepon.blog.bg/history/2013/06/10/haplogrupa-r1a-y-dna.1118790

Хаплогрупа J2 Y-DNA
http://syrmaepon.blog.bg/history/2013/05/17/haplogrupa-j2-y-dna.1111150

Чеченски генетичен проект
http://syrmaepon.blog.bg/history/2014/08/27/chechenski-genetichen-proekt.1292279



 




Гласувай:
3
1



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: syrmaepon
Категория: Други
Прочетен: 721862
Постинги: 291
Коментари: 1183
Гласове: 4475