Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
24.09.2014 10:37 - Алупанска книга
Автор: syrmaepon Категория: История   
Прочетен: 2821 Коментари: 3 Гласове:
7

Последна промяна: 02.10.2014 09:41


албанските писмености и връзката им с минойската култура


   В 1991 г. в дагестанско списание е публикувано копие от страница от неизвестна книга, написана на кавказко-албанско писмо. Целта на  публикацията е проучването на съдбата на тази книга. По думите на Д.Разванов, син на поета З.Разванов, у тях се намирала книга, представляваща 50 отделни страници от пожълтяла хартия със синкав отенък, а текстът бил написан с червено мастило. В семейството останало само фотокопие на книгата. Този текст е анализиран и разчетен от проф. Ярали Яралиев. За съжаление е невъзможно на дадения етап да се анализират хартията и мастилото, за да се определи дали това е фалшификат или не. Но древността на текста може да се определи по неговото съдържание, за което е необходимо да се дешифрира неизвестната писменост. Тъй като лезгинците и лезгинския език най-често са свързвани с Кавказка Албания, то като начало се приема, че лезгинският език ще служи за ключ за дешифриране на текста.

  Дешифрирането е извършено по следния метод. Проследява се за наличието на група знаци, често повтарящи се като група и като място – в началото, средата или края на изречението и приемането им като една дума, корен или окончание. Така се определя значението на буквите съобразно лезгинския език и се имат предвид и в останалия текст и думи.

image

 
  Като пример се посочва първия абзац от рис.1,  който завършва с две букви условно обозначени като „42” и малък кръст. Според Яралиев с кръст са биле отделяни изреченията едно от друго в текстовете. По същия начин завършват и други абзаци в книгата. Тоест условната група „42” представлява дума от две букви , употребявана често и почти винаги в края на изречението. В лезгинският език такава дума е „йа” която е глаголна връзка и означава „е”, „явява се”. Така в писмото се определя значението на две букви – „й” и „а” и които се поставят в текста, където се намират тези букви.
По този начин е дешифриран целият текст от 50 страници. Също така с известните вече значения на писмените знаци са дешифрирани и други епиграфически паметници от Кавказка Албания. Сред 50-те страници не е открит титулен лист с автор и заглавие. В книгата като едно от важните лица се споменава името Алуп, затова книгата условно е наречена Алупанска книга. Книгата съдържа информация за историята на Кавказка Албания, познания за звездите, календар и завети от християнски книги.

   От текста на книгата се разбира, че първоначално тя е била написана на „зулах”, тоест на свитъци от кожа – 22 на брой. На последния свитък е било описано сражение между араби и хазари. Вероятно по-късно текстът е пренесен върху хартия, като броят на хартиените страници не съвпада с кожените свитъци, а почеркът от последната част се отличава от преходните части.

   Според изследователя приемствеността на азбуката и връзката и с други албански писмености говори за нейната древност. На свитък 17 се чете следното: „ В това време, когато ирански цар бил Йездегир, арменски цар бил Варам шапух, Велик Алупански цар бил Эсваген, светия Месруп създал хубава писменост, състояща се от 37 букви, която съответства на езика на 24 племена, живеещи в седем области на Великия Апулан. Започвайки от този момент всички усърдно четели и пишели. Душата на известния учен Месруп се намира при Албес /Бог/. Помолете се за прославения мъж....”.

Учените определят, че  азбуката на Месроп е въведена в употреба в периода 420 – 430 г. Алупанската азбука съдържа 37 букви подобно на арменската и грузинската писмености, а не 52 както тази от Матенадаранския списък.

  Арменският институт Матенадаран е създаден на базата на национализирана в 1920 г колекция ръкописи на Эчмиадзинский монастырь . Днес фондът на института наброява 17 хил. древни ръкописа на различни езици. Предполага се, че Месроп Маштоц е създал или възобновил именно матенадаранската писменост.  Ярали Яралиев привежда няколко довода срещу това предположение. Изследването на Матенадаранската писменост показва, че в основата и лежи акрофонически принцип, както в йероглифското писмо на минойците. Всеки знак от матенадаранската писменост има форма на предмет /животно, част от тялото и др./ чието название започва със съответния звук. Според Яралиев 58 % от названията на буквите на тази писменост съответстват на лезгински диалекти, а останалите на езици от нахо-дагестанската група. Въпросът е дали Месроп Маштоц е познавал всички тези диалекти и езици. Яралиев предполага, че тази първа писменост е създадена в дохристиянско време, когато носителите на нахо-дагестанските езици са живеели в съседство или са биле част от хурито-урартските племена. В такъв случай, ако тези доводи са верни, Месроп Маштоц вероятно е създал писмеността от Алупанската книга.

  Яралиев прави сравнение между двете азбуки. В лезгинския език съществуват три звука „к” – „к” – придихателен, „кк” – непридихателен, „КI” – взривен. В Матенадаранската писменост буквата „к” представлява знак, приличащ на змия  с наименование „кар”, което на рутулски и крызски диалекти означава змия. Буквата „кк”  представлява знак приличащ на крава с название „кал”, което на лезгински означава крава. Буквата „КI” представлява знак приличащ на мънисто и с название „киу”, а на бацбийски диалект мънисто е „кIикI”. Почти всички букви от Алупанската писменост произлизат от тези от Матенадаранската азбука. Например знакът „к” от Матенадаранската писменост е възприет в алупанската и от него са възпроизведени буквите "КI",    - "КЪ",   - "КЬ". Отсъствието в Алупанската писменост на някои характерни за лезгинците букви като тт, пп, кк, цц и др., Яралиев обяснява с това, че е невъзможно писменост създадена за 24 племена да отчете всички нюанси на отделните диалекти.

image


 

На рис.2 са сравнени Матенадаранската писменост /втората колонка/, Мингечаурската и писмеността от Алупанската книга.
  Някои букви от Матенадаранската писменост по форма и название напомнят финикийски, етруски букви или някои силабически знаци. Осмата буква „жил” съвпада с агулското „
ЧIИЛ” – ремък и по форма наподобява тока, катарама. Такъв знак има и в кипърските клинописи. В линейното писмо този знак съответства на сричката  „ТIУ”, а в кипърското писмо – „ТО”, което е близко до лезгинското „тукъа” – закопчалка за колан.



image


Названието на 46 –та буква е „сой” и съответства на лезгинското „суй”, което означава ръст, фигура, телосложение. С буквата се означава твърдата форма на звука „с” и се употребява в кавказо-албанските писмености. Такъв знак има в етруското писмо и съотведства на буквата „ф” със същото значение/ на латински   figura /. В Алупанската писменост буквите "А" и "М" са сходни и се оказва, че те са близки и в Матенадаранското писмо, в Мингечаурските надписи, в линейното писмо "А" и "В" и в минойското писмо.

   Ярали Яралиев привежда някои думи и изрази от книгата, които счита за доказателство за нейната истинност. Като следния цитат : "Эрандин шарвал Шабура вичин рушан гъуьл Басла Алупандин гьанадал ацукьарна" – "Иранският цар Шабур поставил своя зет Баслу на Алупанския трон". В това изречение думата гъана се употребява в смисъл на трон. Днес тази дума не е съхранена в лезгинските диалекти. В линейното писмо "А" и "В"  сричката „гъа” съответства на рисунката на трон. Думата шарвал означава царство от шар – цар. Според Ярали Яралиев тази дума присъства и в етруските и минойските текстове като „зар”. Изследователят твърди, че още около 270 думи от книгата се срещат в тези древни езици. Друга интересна дума е „улуб” – книга. В лакския език се среща думата лу- книга, обработена кожа. В критските текстове се среща думата „лучак” – глинена табличка с надпис. Думата „калкун” означава учител. В селището Гелхен /Ккелхен/, Южен Дагестан, се намира "калкундин сур" – „могила на учителя”.

   Кръстът, който се среща на много места в книгата, според изследователя е свързан с минойското писмо. Учените по различен начин тълкуват кръста в критското писмо – стои в началото на изречението, средата или края му. Други смятат, че кръстът е отделен слог. Според Яралиев кръстът играе роля на точка и стои само в края на изречението. Известно е, че в критското писмо може да се пише от ляво на дясно, от дясно на ляво и по метода бустрофедон. Поради това било необходима да се укаже къде свършва или започва ново изречение, а когато има една дума, в каква посока да се чете тя.

 

   Алупанската книга съдържа кратка история, представи за звездите и календара, биографични данни за майстори на изкуствата и литературата и някои наставления от християнството.

   Историческата част започва с библейско родословие и се упоменават прародителите на албанските племена / Адам- Ной- Яфет – Гемер – Таргум – Алуп/. Завършва с опустушителните действия на арабите. В книгата се указва, че по времето на походите на Александър Македонски, Албанската държава вече била мощна и е възможно албански отряд да е изпратен в помощ на персите. Мовсе́с Каганкатваци́ не познава имената на албанските царе в периода между Аран и Вачаган, а в Алупанската книга се изброяват следните имена:  Аран, Патика, Вачи, Арахи, Шири, Галав,  Вачаган...Изреждат се имената на големите племена от рода Алуп - кирк, гарг, мик, уди, лег, хьел, лезг, цах, гав, них, кас, куьр, гили, бил, ран, муш, шек, чIекь, алакI, шарв, арцI, барз, мух, лекь, кел (ккел, - Я.Я.), сул, чур, хеб, цIегь, хеч, сек. В Алупанската книга се назовава името Алуп като прародител на албанските племена и се явява четвърти потомък след Ной, но такова име в библейските текстове не се среща. Според Яралиев на един от царските печати на пелазгите се чете:  "ЛукIав Алупа умунарай" - "(Нека) Алуп успокои (душата) на  Лукав". Тоест тук Алуп е име на божесгво. В Алупанската книга се говори, че когато Алуп се отделил от баща си, му биле дадени земите от долното море , до горното, и от долните планини до горните, тоест според Яралиев между Средиземно и Каспийско море и между Тавър и Кавказ. След неговата смърт държавата се разпаднала. Един от потомците на Алуп, Ран обединил албанските племена и създал държава между реките Кура и Аракс и я нарекъл „Алупан кIвал” – Дом на Алуп. Според археолога А.А.Кудрявцев най-древното селище на територията на Дербент възниква преди 5000 години, а в периода 8 – 7 в. пр.н.е. на Дербентския хълм е издигната  крепост, която съществува до идването на Сасанидите. В Алупанската книга се говори, че „кимерики запалили Чур и разрушили крепостта”. Според Яралиев това доказва съществуването на крепост  и албанските племена са се отбранявали срещу кимерийците.

 

   Втората част съдържа названия на звезди, взети от книга на учения Шанатил от Къума : рагъ /Слънце/, варз /Луна/, йару гъед /Марс, от гъед – звезда, червена звезда/, лацу гъед / бяла звезда ?/, регъуьн рехъ /Млечен път/, раб тум квай гъед, чIехи чукватур /голям черпак/, севрен гъетер, сикIрен гъетер и др. Календарът отброява 360 дни и 12 месеца:

 

суьл варз -март

сардум (сардун)- април

туьлен -май

вил -юни

букал -юли

мулал -август

баскIум -септември

куьлегь -октомври

фундукI -ноември

бурем -декември

экнагь -януари

ибне -февруари

 

Месецът съдържа 30 дни от които 15 „мичIер” /тъмни, безлунни/, 15 „эквер” /светли, вацран эквер пълнолуние/. Дните от седмицата са : сили, хаби, керки /неделя/,  туьлен, сали,  гьерен, килис.

 

   В третата част се изброяват имена на известни учени и писатели като Джамаг /написал книга за съдбата на Вира, царя Хисрав и красавицата Ширин/, Ушал/удин, поет/, Чурай /от племето кирк, написал книга за царя Урнайр/, Баху, Хубав, Кисил, Мусу/ цахурски учен писал книги за възпитаване на деца/, Кирил, Арив, Санир, Бече /чурийци/, Мире, Хабил, Паки, Мушак /лазци/, Шакви /написал книга за Гирдиманския Велик княз Жуваншир/ и др.

   В четвъртата част се цитират откъси от християнски книги. Например:

„ Не тичай за богатство. Никой от това не е видял полза. Ако си овчар, не се стреми да станеш цар. Не позволявай алчността да се прояви. Бог вижда какъв си ти. Той превръща царя в роб.

„Задържай словото. Не пораждай безполезни думи. Не прави нищо безполезно. Не ходи там, където не са те канили.”

„Ако знаеш много, говори малко. Който знае много, страда повече....Знанието е море.Твоето знание – капка в морето.”

 







Гласувай:
7



Следващ постинг
Предишен постинг

1. mt46 - Поздрав!...
24.09.2014 21:21
Много сложна материя!...
цитирай
2. syrmaepon - Да, не е лесна ))))
25.09.2014 09:40
Някои хора си мислят, че е лесно разчитането на различни писмености, но не е.
цитирай
3. skotadix - Браво!
25.10.2014 13:50
Не бях чувал за тези неща...
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: syrmaepon
Категория: Други
Прочетен: 1437221
Постинги: 615
Коментари: 2098
Гласове: 6233