Прочетен: 3178 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 06.09.2014 10:08
Натежало от безброй звезди, небето се навежда над земята.
В тъмната утроба втурва се съдба – в едно небе и земя.
В прекрасния стих на Александър Алексиев – Хофарт не се указва само мигът на великата магия, но така описана можем да припознаем Еньов ден. Според достигналите до съвременните етнографи поверия на този ден звездите слизат на земята и омайват тревите и цветята, дарявайки ги с магическа сила. Това е времето, когато се нарушават пространствените граници между долния и горния свят, благоприятен момент за свръхестествени същества, демони, змейове и магьосници, които крадат чуждото плодородие с магически действия. За предпазване от тях народът е пренесъл през времето различни противодействия, а на този ден чества магьосниците, врачките и билкарите.
Но както обикновено за да разберем целия комплекс магически действия, трябва да проследим тяхното развитие от зараждането им и последващото им развитие през епохите.
Светилището Савин, намиращо се на 1,5 км на североизток от селището Бузан, Белозерский район, Курганска област, от епохата на енеолита /втората половина на III хил. до н.е./ е разположено край река Тобол. То представлява два допиращи се един в друг кръга образувани от ровове с вътрешни диаметри 14 и 16 м. В рововете и в самите кръгове се намират повече от 100 ями, в които са биле забити стълбове или са биле огнища.
Светилището при Савин
Според изследователите много от стълбовете сочат астрономическите посоки изток-запад, север-юг. На базата на различни изчисления е формулирана хипотеза, че стълбовете фиксират сянката на централния стълб, тоест съоръжението е вариант на слънчев часовник. Едно от предположенията е, че определянето на времето е свързано с религиозни ритуали. Най-ясно са фиксирани изгрева и залеза на слънцето в дните на равноденствие и слънцестоене, като са отбелязани с по-големи стълбове, а край тях се наблюдава концентрация на кости на животни, оръдия от камък и др. Като цяло са намерени кости от коне, сърни, лосове, глигани. На западните и юго-източните сектори преобладават кости на сърни и лосове, което се свързва със сезонните периоди на ловуване.Съвкупно преобладават конските кости, което се тълкува като начало на опитомяването на това животно. В посоката на слънчевия залез през зимата се намира погребение на двама възрастни мъже и млада девойка
Използването на слънчевите посоки за култови цели предполага използването на слънчев календар от населението в този район и в тази епоха . Други находки, като костна пластинка разделена на четири секции върху които е нанесен орнамент от седем кръста, глинен модел на полумесец и др. говорят за възможно използване и на лунен календар. Отбелязани са стълбове ориентирани към изгрева и залеза на високата и ниската Луна по време на зимното слънцестоене. Тези данни дават основание да се предположи обожествяване на небесните светила и поява на космогонически модел на света. Възможно е светилището да е служило за наблюдение на астрономически явления
Може да се предположи, че всички ритуални действия се регламентирали от лицата установяващи сезонните периоди и преместването на светилата. Те биха могли да бъдат племенни вождове, старейшини или жреци, носители на натрупваните знания за природните и биологическите цикли, възгледите за света и ловния опит. Тези хора разбирали отбелязаните на светилището слънчево-лунни направления и предвиждали астрономическите явления, тоест следвали календара и планирали религиозните ритуали. Тези дейности помагали за издигане на социалния им статус. Крайният извод на историците е, че в лесостепната зона на Зауралието жречеството като социална група се появява през енеолита, а в следващите епохи продължава да се развива. В същото време продължава да съществува тотемизмът като древна форма на първобитната религия. В тази епоха и на тази територия се осъществява сливане на традиционните вярвания на горското угорско население и религиозните представи на скотовъдците носители на ямната култура от Приуралието. Потвърждение на това са антропологичните данни – два черепа от ритуалното погребение, мъжки и женски, имат южно-европеидни форми от средиземноморски расов тип, а вторият мъжки череп има изразени монголоидни черти. За такова сливане на културите говорят и данни на лингвистиката, топонимиката и фолклора от този район.
В известен смисъл, светилища като Савин представлявали своеобразни центрове, организиращи живота на обществото и изпълняващи определени управленски функции. Друг пример за подобно светилище е Аркаим от бронзовата епоха, могилата Аржан в ранния период на желязната епоха. Тези центрове способствали за обединение на родови организации и разделяне на обществото на прослойки – административна, военна, жреческа.
И ако подобни астрономически обекти-светилища можем да свържем със скотовъдците от степите и техните жреци, то религиозните представи на уралските и сибирските племена се свързват с шаманските ритуали. С времето религиозните системи на номадите се обогатяват и превръщат в синтез от няколко религиозни направления.
Властта на тюркските кагани се осъществява в името на Небето. След избирането си, каганът става първосвещенник в държавата и бива почитан като син на Небето. Освен грижата за материалното благополучие, каганът укрепвал националната слава и величие на народа си. Ежегодно се устройвали обществени общодържавни моления с принасяне на жертва. В началото на лятото, в столицата се събирали племенните вождове и знатни войни. Заедно с кагана те се изкачвали на свещенната планина, за да принесат жертва на Небето. Такива ритуали се извършвали в цялата страна на свещенни места. На тези моления не присъствали жените и шаманите. Функциите на последните както се вижда имали друг характер, а именно работа със свръхестествени, при това и черни сили при лекуване, предпазване от уроки, съставяне на заклинания и др.
Тази първоначална общност на две религиозни култури намиращи се на една територия, води след себе си тяхното разпространение при човешките миграции и появата на общи черти в културите на иначе отдалечени народи. Такъв е примерът с берсерките - „войни-мечки”, ulfhedhin – войни-вълци от немските героически епоси и така наречените „бцри” – вълци на тюркските каганати. Тези професионални войни са обединени в съобщества, живеещи сякаш на границата на обществото с особени етически норми. Преди битка те изпадат в неистово, звероподобно , агресивно състяние с което докарват врага до ужас. Особеността на войните вълци от Изтока, е че те притежават умението да водят битка яздейки, за разлика от войните- мечки.
Според Ю.А.Мотов древнотюркските каменни войни, намиращи се в различни места на степите, изразяват не толкова монголоидност, колкото това неистово състояние на воина пред битка – голям нос с разширени ноздри, отворена уста като при вик, в дясната ръка съд за напитка, в другата ръкохватка на меч или сабя.
Каменен паметник - Исык-куль
Според А.Г.Янков шаманството е начало на образно мислене, катарзис и очистване на цялото общество от страхове и фобии. Личността на шамана представлява медиатор между хората и духовете, функциите му – лечение, лов, изгонване на зли духове са подкрепени от пантеон от помощници-духове.
Традиционната представа за шаманът се покрива със скалната рисунка от Средна Нюкжа, Амурска област. На нея шаманът е показан в ритуален костюм с ресни и веещи се ленти, с шамански барабан в едната ръка и хлопка в другата, намиращ се в кулминацията на шаманския ритуал. Той е достигнал горния свят и танцува в окръжението на птици и небесни символи. Според интерпретациите, барабанът играе роля на ездитно животно, което го пренася през световете, хлопката е неговия камшик, а самият шаман е посредника между световете.
Скална рисунка - Средна Нйкжа
Според О.С.Советова, която анализира петроглифите от Горен и Среден Енисей, на тях често се изобразява по един първобитен и опростен начин Световното дърво, като за изобразяването му се използват символично крака на лос или копитни животни или кръст. Рогата на копитните животни помагали за отстраняването на препятствия при преминаването от един свят в друг. Шаманът воюва с вражески племена и с шаманите им За обозначаване на борбата на шамана с противниците си в якутския език се употребява думата „харсар”, която означава „да се боде”. Враждуващите шамани „се бодат” помежду си в образа на бикове. Според представите на якутските шаманисти, шаманът никога не умира от естествена смърт, а само при борба с други шамани. Получаването на шаманския дар се свързва с обряда при който тялото на шамана се разчленява, очиства се от месото и след това отново се събира. Духовете на умрелите шамани свързват отделните части в цял скелет. Ако някои части липсвали имало голяма опасност от неприятности. По такъв начин шаманът се преражда в ново качество.
Ловът на диви животни е главен поминък на сибирските племена,а и въобще един от основните поминъци на древния човек, затова и осигуряването на благоприятния му изход е важно за тях. В книгата на Мухтар Кудаев „Язык охотника” се споменават персонажи, изпълняващи различни магически, гадателски, ритуални действия, спомагащи благополучното протичане на лова. В книгата са посочени названия на тези персонажи на тайния ловен език на карачаево-балкарците. Сред множеството обряди на гадатели и заклинатели срещаме и такива като „хамашар” – заклинател, който омагьосва животните зубър, тур, елен чрез специален обряд и „къамтали” – заклинател, който омагьосва хищните зверове да не нападат ловеца. В книгата също се посочва значението на думата „къам” – ловен заклинател. Шаманът контактува чрез специални практики с различни природни духове, отговарящи за съдбата на представителите на животинския свят, така както контактува с духа на праотеца на племето, който често е също животно тотем. При тези контакти шаманът измолва добър улов или благоденствие, а също и отблъсква със специални практики духове и сили, които могат да навредят на ловците или въобще на племето при други дейности. Виждаме, че в дадения случай измолването на добър лов и отблъскването и защитата от хищници се извършва от различни лица или съществуват два различни ритуала.
Шаманът обладава способност да изпада в транс, с помощта на танц. Според Мотов това донякъде сближава образа на шамана с този на войните мечки и вълци и техниката на екстаз при него е близка с техниката на бойното неистовство. Възможно е това сравнение да се отнесе към „черните” шамани, които биле отстранявани от обредните моления към Небето, поради вероятната им връзка с божеството на Смъртта, бидейки в миналото войни.
Тувинските шамани изпълняват две функции – лечебна и култова. Шаманските им ритуали представляват песнопения, чрез които се обръщат към определени духове –помощници чрез идоли – ээрен, които се явяват вместилище на тези духове. Всеки шаман има свой идол и дух-покровител съгласно произхода си – „Зарево”, „Дъга”, „Ритуално огледало” , Вълк” /бору/, „Шаман” /хам/, „Крилатия” и др. Към някои идоли – духове шаманът се обръща преди ритуала, за да се посъветва за изхода на лечението – „Мечка” /адыг/, „Врана”, „Язовец”, „Бик” и др. Също така съществуват идоли за благополучие и предпазване на членовете на семейството. Идолите се освещават, пазят и съхраняват. Тук може би има връзка представата у някои народи за магически ритуал, чрез който се пренася дух или душа в предмет.
Тотемните представи на сибирските племена са съхранени и до днес Якутските шамани вярват, че съществува дух с име „ийэкыыл” – майка-звяр /прародител дух/. Този дух се счита двойник на стопанина си и съществува в образа на животно, например и като куче.В балкарския епос съществува персонаж Карт-Куртха – знахар и заклинател от мъжки и женски пол. Със свои средства помага на нартите в борбата им с различни врагове. В този образ според Х.М.Акбаев може да се види нартския шаман, а също и отразения култ към праотеца. Името Карт-Куртха Акбаев извежда от „къарт” – стар, възрастен и „къурт” – вълк-тотем / в карачаево-балкарския език къурта означава късоух, с къси уши, което може да е иносказително название на вълка/. В тази интерпретация името Карт-Куртха се превежда като Стария Вълк, Старата Вълчица в смисъл на „мъдър”, „хитър”. В същото време в карачаево-балкарския речник думата „къуртха” се обяснява като магьосница, Баба-Яга
Умението на шаманите да се свързват с духове и човешки души, пребиваващи в други светове се използва и проявява при някои поминални ритуали.
Погребалният обряд на енисейските киргизи представлява дълъг годишен цикъл и включва: - подготовка за погребение – манипулации с тялото и подбор на инвентар, изпълнение на забрани с цел умиротворяване на душата и защита на живите от злите същества в които се превръщат умрелите, - погребение, - поминални обряди – срещи и разговори чрез шамана /кам/ с умрелия, който се подготвя за преселение в друг свят, провеждащи се на 7-ия, 40-я или 49-я/при тувинците/ ден, след половин година и на годишнината. Последната част от обряда – разговор с душата, се изпълнява от шаман. След годишния цикъл се счита, че умрелия се „отделя” от този свят в свой собствен. В китайските династически хроники се съобщава, че киргизите изгарят покойния, а костите погребват след една година, извършвайки поминален обряд или „плач”. Според Н.В.Кюнер именно тогава се насипва с пръст мястото на погребението. В някои случаи може да се определи мястото на общуване на шамана с умрелия, приличащо на паметник съоръжение. С кратки епитафни формули на стели с рунически надписи и тамги се предават мисли и възгледи за света. Изгорените останки се помествали в гроба веднага след изгарянето , но окончателно погребан, човекът се смятал след една година, след завършване на целия цикъл поминални обряди
Друг важен атрибут на шаманството се явяват установени свещенни дървета представени като еленски камъни. Изобразените на камъните коне и елени изпълняват същата функция като „загалмай” – кръст изобразяващ птица. Те помагат жертвоприношенията да достигнат боговете, извършени край тях при моления. Подобна функция на световна ос могат да изпълняват и планини. Много изображения на скали , фигури на елени и други, могат да се интерпретират като божествени крилати същества създадени от Бог, помагащи за осъществяване на връзката между световете.
Нартският епос на кавказките народи, в частност и карачаево-балкарския епос, съхранява памет още за времето на железния век, а също и много стари религиозни представи свързани с могъщи свръхестествени сили, с които нартите-войни се сражават със силата на своите мечове, но не и без помощта на магически сили. В епоса можем да срещнем всички представи свързани с щаманизма – предмети вместилища на духове, богатирски коне с помощта на които героите преминават от един свят в друг, приемането облика на някое животно, а също така и предмети, които могат да се свържат с шаманската атрибутика. В тези приказни легенди намира отзвук езическата духовна традиция, в която магическото владение на невидими за човешкото око и разум свръхестествени сили е поставено на преден план, а действията на жреците и духовните водачи са насочени към борба с тези от тях, които рушат и унищожават духовното благоденствие на племето и народа
Характерни са вярванията за така наречената „външна душа” срещащи се в балкарските приказки и тези на други народи. Счита се, че те имат връзка с представата, че е добре, в случай на опасност да имаш душа извън себе си, в някакъв скрит предмет. Предполага се, че са съществували магически ритуали за пренасяне на душата в такъв предмет. На един от героите на нартския епос душата се крие в черен нож, намиращ се в последното от 20 съндъчета поставени едно в друго. В друг вариант душата на героя е пренесена в двуостра секира, висяща над вратата. Най-често външна душа имат враговете на нартите, но и на самите нарти често се налага да използват свръхестествените способности на магьосници за своята победа. В преданието за Алауган, героят се жени за дъщерята на магьосницата Байрым-кызы, която го съветва да се сдобие с черния меч на нартите. Алауган се сдобива също и с оперението на птицата Таурус, която според обясненията на разказвача представлявала приказен двуглав орел. В нейното оперение, героят унищожава цяла войска крилати емегени и освобождава баща си и братята си.
Един от вълшебните предмети в епоса „кишиликъ аякъ” може да се преведе като „чаша на мъжеството” и нейната роля може да се сравни с тази на чашата Уацамонг от осетинския епос и кацата с бяло вино от адигския епос. Агуна се нарича чаша, която при правдив разказ на героя се пълни и прелива три пъти. В някои карачаево-балкарски приказки съществува магическа формула «ачыл, гоппан, тол, гоппан» /открий се чаша, напълни се чаша/. Тези вълшебни предмети представляват сакрални реликви, вместилище на благоденствието и берекета на целия народ. Според С.Урусбиев името агуна произлиза от думата акъ – капя и може да се преведе като „капеща”, „разливаща се „.
В епоса и в приказките се споменава вълшебен камшик, направен от кожа на емеген „камчи”. Това е предмет на шаманската атрибутика, чрез който се извършва пътешествие в света на духовете или се извършва превръщането в друго същество. В карачаево-балкарския фолклор съществува израза „Гостът ми даде камчи. Аз ударих с него земята. Земята ми даде вълшебен кош.” В едно от повествованията на епоса Ак-бийче е вълшебница, приемаща образа на бяла еленка. Нартът Ёрюзмек, преследвайки я при лов, попада в замъка, където тя живее със своя мъж великан. Великанът с удар на вълшебен камшик го превръща в ловно куче.
Във връзка с различните защитни средства срещу вредящи сили е упоменавания в епоса пояс „кямар”, според някои предположения произлизащ от „кам” шаман, тоест шамански . В епоса принцеса моли рибаря за неговия улов, срещу който той и иска „кямар и тюйме” или „пояс и копчета”, елементи от облеклото, отнасящи се към личните или интимните и не подлежащи на размяна. Женският пояс кямар и мъжкият белибау имат като елементи множество копчета /тюйме/, като всяко копче представлява амулет. Самата дума „тюйме” се превежда като „ограждащ, предпазващ”, както и руската дума пуговица се извежда от глагола пугать – плаша, изплашвам. Поясите мъжки и женски освен това указвали за навършване на пълнолетие.
Думата „обур” се споменава в нартския епос и с нея се обозначават магьосници, които по правило помагат на героите, но могат и да им вредят. Почти всички първи жени в епоса са „обури” – Батчалыу, жената на Дебет, Сатанай, жената на Ёрюзмек. Едно от предложенията за значението на думата е „който се върти” от „бур” – въртя се. Възможно е да има връзка с руското понятие „оборотен”, което означава човек, който се превръща в животно.
От всичко изброено до тук като основно положение се явява вярата на човека в древни времена в свръхестественото, произлизащо от друг, невидим свят и представите за сила, която може да навреди на благоденствието и с която битката се осъществява не в този, земен свят със земни средства, а в друг невидим свят. Поради това и тази битка се води от хора владеещи различно изкуство и виждащи невидимото за обикновенния човек. Вече беше споменато и че шаманът воюва не само с враждебни сили, но и с шаманите на вражеските племена.
Глаголът къууаларгъа в карачаево-балкарския език означава подгонвам, изгонвам някого. В лезгинския език КЬУЬЛ означава стъпало на крак, а в преносното му значение може да се употреби като оказвам натиск върху някого. Също така лезгинското кьуьл авун означава танцувам . Съществува също в балкарския език и изразът об эте айланыргъа – кълна, проклинам. В този смисъл терминът обур може да се пресъздаде и като заклинател, а българския термин колобър / кул обур/ като прогонващ зли сили, или извършващ заклинание, танцувайки. По този начин терминът описва конкретни и отличаващи шамана, негови действия при изпълнение на ритуал – да изпада в транс като изпълнява танц, изричайки магически формули с цел да предпази от външна опасност общността.
Източници:
А.Г. ЯнковО ВОПРОСЕ ПСИХОЛОГИЧЕСКОГО ОБЪЯСНЕНИЯ
ШАМАНСТВА
Т.М. Потемкина АРХЕО АСТРОНОМИЧЕСКИЕ ОБЪЕКТЫ КАК ОДИН ИЗ
ИСТОЧНИКОВ ИЗУЧЕНИЯ ГЕНЕЗИСА ЖРЕЧЕСТВА
АКБАЕВ X. М.ТОЛКОВЫЙ СЛОВАРЬ НЕКОТОРЫХ ИМЕН И ТЕРМИНОВНАРТСКОГО ЭПОСА
Ю.А.Мотов.НАРТЫ, "БЕРСЕРКРЫ", "БЦРИ", ШАМАНЫ(О мужчинах, пляшущих симд)
М.Б.Кенин-Лопеан ТАЙНА ИДОЛА БОРУ - ИДОЛА ВОЛКА ТУВИНСКИХ ШАМАНОВ
Н.А.БоковенкоПРОБЛЕМА РЕКОНСТРУКЦИИ РЕЛИГИОЗНЫХ СИСТЕМ
НОМАДОВ ЦЕНТРАЛЬНОЙ АЗИИ В СКИФСКУЮ ЭПОХУ
С.В.Красниенко ВПУСКНЫЕ ЗАХОРОНЕНИЯ КАК ЭЛЕМЕНТ ТАГАРСКОГО
ПОГРЕБАЛЬНОГО ОБРЯДА (по материалам раскопок Сибирской экспедиции ИИМК РАН)
Г.В. Длужневская ПОГРЕБАЛЬНО-ПОМИНАЛЬНАЯ ОБРЯДНОСТЬ ЕНИСЕЙСКИХ КЫРГЫЗОВ И ШАМАНСКИЙ ПОГРЕБАЛЬНЫЙ ОБРЯД ТЮРКОЯЗЫЧНЫХ НАРОДОВ САЯНО-АЛТАЯ И ЮЖНОЙ СИБИРИ
М.Е.Килуновская.НАСКАЛЬНЫЕ ИЗОБРАЖЕНИЯ КАК ЭЛЕМЕНТ РЕЛИГИОЗНО-МИФОЛОГИЧЕСКИХ ПРЕДСТАВЛЕНИЙ РАННИХ
КОЧЕВНИКОВ ЦЕНТРАЛЬНОЙ АЗИИ
(ПО МАТЕРИАЛАМ ИЗ ТУВЫ)
Обем инфо (не прекалено, но наистина много).
Изображения и форма на текста, за да облекчи четене и осмисляне.
Прочетох и за нартите при теб, бях ги споменал в последния ми постинг.
Много интересна информация и изследвания. На практика кавказкия вариант на старата Небесна вяра. Истуканите са били два вида - едините в чест на починали герои, и другите в чест на Тангра. Вторите ги наричали - Тара, Тагил, Уфа.
В началото на демокрацията в Русия се появи учебник - "Родинознание" от Ф.Нурутдинов, но после в угода на татаристите го забраниха. Той щеше да е полезен и на кавказките народи...
2. Тарковско Шамхалство
3. Нартания
4. За странните хора
5. Волфрам фон Ешенбах - Пърсифал
6. Омар Хаям на руски език
7. Принос към историята на Стара Загора
8. Българи от старо време
9. орхоно-енисейская письменность)
10. Генетик
11. Eurogenes Blog
12. Нартиада
13. Форум
14. Елбрус
15. MOLECULAR AND CULTURAL EVOLUTION LAB
16. Shoner Paul
