Аз прогласявам новата държава
Със знамето забодено в пръстта,
На падналите в тая битка – слава!
На живите – венецът на честта.

   Именникът на българските владетели е най-старият документ свидетелстващ за първите български владетели от рода Дуло, владетелите  след Аспарух и техните родове. Тук няма да коментирам конкретното значение на използваните термини в Именника и връзката им с българския календар.  Бележките, които ще изложа тук ще касаят въпроси относно рода Дуло, представите ни за него и смисъла на самия Именник.

   Известни са три преписа на Именника, като Уваровият е най-ранен от края на 15 в. Текстът се намира в книгата „Елински и римски летописец”  между  „Четвърта книга на царете”  и „Хроника на Георги Амартол”. Възможно е първоначално текстът на Именника да е представлявал отделен лист и в даден момент, при преминаването на кирилица например да е бил пренесен в края на книгата за библейските царе на свободни бели листи. Тъй като за християните изучаването на библейските царе е важно, съществувала е практика, в притежавания от дадена фамилия екземпляр след  изброяването на библейските царе на свободно място на дадения том да се попълва текст с генеалогия на съответната фамилия, При многократни последващи преписи е възможно няколко книги да са обединени в един том и преписвачите след преписа на „Четвърта книга на царете” са пренесли текстът касаещ рода Дуло, записан на свободното място и веднага след него са продължили с „Хроника на Георги Амартол” без да следят за някаква взаимна връзка, тъй като за тях най-важната цел е запазването на текстовете.

Ето и текстът на Уваровия препис в превод:

     Авитохол живя 300 години. Родът му Дуло, а годината му дилом твирем

    Ирник живя 150 години. Родът му Дуло, а годината му дилом твирем.

    Гостун, наместникът бидейки, 2 години. Родът му Ерми, а годината му докс твирем.

    Курт 60 години държа. Родът му Дуло, а годината му шегор вечем.

    Безмер 3 години. А родът на този Дуло, а годината му шегор вечем.

 

Тези петима князе държаха князуването от другата страна на Дунава 515 години с остригани глави. И след това дойде на страната на Дунава Исперих княз.Същото и досега.

 

    Исперих княз 60 и една година. Родът му Дуло, а годината му верени алем.

    Тервел 21 години. Родът му Дуло, а неговата година теку читем.

    ..................................................................твирем

    (неизвестен княз) (Вероятно Кормесий) 28 години. Родът му Дуло, а годината му дван шехтем

    Севар 15 години. Родът му Дуло, а годината му тох алтом.

    Кормисош 17 години. Родът му Вокил, а годината му шегор твирем. Този княз измени рода Дулов, тоест Вихтун.

    Винех 7 години. Родът му Укил, а годината му имен шегор алем.

    Телец 3 години. Родът му Угаин, а годината му сомор алтем. И този заради друг.

    Умор 40 дни. Родът му Укил, а [годината] му дилом тутом.

 

   Условно Именникът се разделя на две части, като втората изброява реални владетели започвайки с Исперих, някои от които са ни известни, а други не. Първата част създава впечатление за легендарен тип изложение заради посочените библейски години на Авитохол и Ирник съответно 300 и 150 години. Някои свързват Авитохол с Атила, а Ирник с неговия син Ернак, но това е невъзможно, защото историята знае, че Атила не е живял 300 години, а и такъв период не може да се вмести между син и баща

   Най-важният въпрос според мен е от кого и за кого се пише Именикът. От една страна първата част изцяло се занимава с историята на рода Дуло, от друга втората част започва с преминаването на Аспарух на другата страна на Дунав. Преминавайки Дунав, Аспарух образува нова държава, в която се включва населението, което идва с него и местното заварено население в лицето на северите и седемте рода. Именникът е летопис на една нова държава начелото на която застава владетел от рода Дуло и от гледна точка на историята е важно обяснението кой е този род Дуло, което ни излага първата част на Именника, а втората излага хронологията на владетелите на  тази нова държава.

   Кой е родът Дуло ? Това , което ни дава като информация Именникът е, че Дуло управляват на север от Дунав без повече конкретика, както биха казали гърците в степите или в Скития. Следващият въпрос, който ни вълнува е как да тълкуваме двата периода от 300 и 150 г. За съставителят на Именника Авитохол и Ирник са еднакво важни и вероятно те бележат някакъв нов период в историята на рода, както преминаването на Аспарух на Дунав, затова тези два периода са отделени на отделни редове. Ако наистина Ирник е Ернак, синът на Атила, то вероятно тези 150 г бележат връзката на рода Дуло с хуните, която започва не с Атила, а с неговия син. Това би могло да означава, че в даден период родът Дуло се е сродил с Ирник или негови наследници. След разпадането на Атиловата империя, двамата братя Денгизих и Ернак  се връщат и управляват територии на изток от Малка Скития, на север от Дунав. Тази територия най-общо  съвпада и с териториите където се намират владенията на рода Дуло, описани в Именника също на север от Дунав. Какво да разбираме под периода означен под 300 години. Вероятно това е периодът предхождащ хуните, в който родът Дуло самостоятелно и независимо управлява своите владения в продължение на 300 години, започващ  в 165 г, След това владението е включено в Хунската империя, а след нейното разпадане, родът Дуло се свързва с хуните, управлява отново след Ернак вече българо-хунско население, а Курт, Безмер и Исперих са наследници както на Ернак, така и на стария род Дуло. Какво означава името Авитохол – лично име, прозвище, титул или владетелско име не е ясно, но вероятно може да се свърже например с предтеча поставил начало на управлението на рода Дуло  Има ли връзка между рода Дуло от Именника и племенния съюз Дулу в Средна Азия? Теоретически нищо не пречи представители на един и същ род да управляват отделни владения на различни територии или група племена да се управляват от представители на един род. Такъв пример може да дадем и с нашата история с Аспарух и Котраг, които бидейки братя управляват население живеещо раздалечено едно от друго и различно по произход.

   След Ирник в Именника се посочва Гостун, който е наместник и управлява 2 години. Тук въпросите са много, като бил ли е Кубрат в Константинопол било като заложник, било по друга причина, бил ли е кръстен там, а също и под чия власт са биле българите преди създадената от него държава – под аварска или под властта на Тюркския каганат. Тъй като изворовите данни са наистина малко и споровете по тези въпроси са неизчерпаеми. Иван Венедиков в „Прабългарите и християнството” посочва политическия интерес на Византия да изправи срещу аварите, техен постоянен противник, силен съюзник и намира такъв в лицето на българите, които също не винаги имат общи интереси с тях. Създаването на нова варварска държава с владетел близък до Константинополския двор предполага също и владетелят, носещ титла патриций да е кръстен и по този начин поне да се гарантират добри взаимоотношения с християните. Но кой е Гостун и чий наместник е той ? Венедиков предполага, че той е временен управител на българите до идването на Кубрат, който трябва да навърши съответните години за да поеме управлението. Думата наместник обикновенно се употребява, когато дадената област или владение се подчинява на друг владетел, а наместникът съответно се явява представител на тази власт. Ако българите са под властта на аварите или тюрките, възможно е да е бил определен наместник от близък на тази власт род, ако Гостун замества временно Кубрат, възможно е управлението да е в ръцете на рода на майката. Възможно е също евентуалното подчинение на друг народ да е продължило две години, след което Кубрат извоюва независимост и създава конфедеративна държава.

   Свързан ли е родът Дуло с християнството и какво е отношението на останалите български родове към това. Имайки предвид преобладаващото враждебно отношение между авари и българи и съюзните връзки с ромеите на трима владетели от рода Дуло – Кубрат, Аспарух и Тервел, вероятно този род, ако не привърженик на християнството, то поне е следвал линията на мирни съюзни отношения с християните ромеи. Но едва ли всички български родове са следвали тази политика. При сключването на различни съюзи или участието в съюзни федеративни образования, владетелските родове създават и брачни съюзи с родове от други племена, най-вече съседни, за закрепване и гарантиране на мирните отношения поне за даден период. Най-важните съседи на българите в тази епоха от чиито взаимотношения  зависи оцеляването им са хазарите, аварите и Източната римска империя, което предполага основно връзките на българските родове да са ориентирани към тези три съседа. Така е възможно някои родове да провеждат политика за сближаване с ромеите или аварите и хазарите. Знаем например, че Византия поддържа съюзни отношения с утигурите и ги исползва срещу кутригурите с цел тяхното унищожение, а по-късно братът на Аспарух, Батбаян се подчинява на властта на хазарите.   
   В Именника е отбелязано, че Безмер или Батбаян управлява 3 години. Вероятно тук трябва да се има предвид управлението му като независим владетел до подчиняването му на хазарите. Възможно е също през тези три години да е имало междуособица между синовете на Кубрат за властта, разпределение на наследството или спор по отношение присъединяването им към Хазария. Предположенията за времето на смъртта на Кубрат варират в диапазона  между 642 г. и 668 г. Като прибавим 3 години, след които синовете му се разделят, получаваме един период от поне десет години до преминаването на Аспарух на Дунав, за който нямаме известия.

Тук е интересно да споменем хипотезата на А.В.Гадло,че българите от Кубратовата държава първи имали сблъсък с арабските войски, което е една от причините за отслабване на държавата. В "Этническая история Северного Кавказа IV-Xвв" той пише следното :


"В середине VII в. Оногуро-Булгарское обединение первым приняло на себя удар арабских войск в восточной части Предкавказья.Несмотря на то ,что удар был отбит ,столкновение с арабами привело к ослаблению союза ,чем не замедлили воспользоваться  хазары."

 

За годината на първия арабски поход към Дербент има разногласия между две дати 643 г или 653 г. Ако приемем, че датата на раждане на Аспарух е 639 – 640 в 653 година той е бил на 14 години, а вероятно неговия по-голям брат Бат-Баян е бил във възраст годна за полагане на военна служба. По принцип междуособици в държавата се появяват често, когато е подложена на тежки изпитания или под ударите на силни врагове.  Възможно е наистина конфедерацията на Кубрат да е била омаломощена и отслабена от тежки битки с новопоявил се агресор, в които би могъл да вземе участие и поне един от неговите синове, следствие на което поради разногласия по отношение на понататъшната политика наследниците се разделят.

   Какво се случва с Аспарух до идването му на Дунав и какво е предопределило неговия избор ?. Тъй като няма сигурни данни каква територия обхваща държавата на Кубрат е трудно да се каже дали синовете му си поделят земите. Според мен е възможно Аспарух да е преседял известно време на север от Дунав между Днестър и Дунав или между Днепър и Дунав преди да предприеме похода си в Добруджа. Възможно е моментът да е избран неслучайно в период, когато Източната римска империя е притеснена от ударите на арабите и вниманието и е съсредоточено на изток. Възможно е също така Аспарух да е имал конкретни, неизвестни за нас причини да овладее Добруджа, било то от икономически притеснения следствие на природни или други бедствия, било то  натиск на съседни племена – хазари или авари. Така със сключването на договор с Византия Аспарух решава няколко въпроса – продължава политическата линия на своя баща за съюзни и мирни отношения с империята,  създава първоначална минимална основа за икономическо оцеляване, предоставя възможност за по-нататъшно надграждане върху тези основи в икономически и политически план за изграждане и стабилизиране на една държава. Ние ставаме свидетели на отварянето на една нова страница в балканската и европейската история. И въпреки ограничената информация, която ни предоставя  Именникът, той представлява ценен паметник, който ни показва създаването на една държава в Средновековието, начело на която застава представител на един владетелски род.

 

 

 

 

 

Добър анализ, максимално изчистен от митологии, легенди и стремеж за приватизиране на история, от която сериозните историци бягат- тази на хунското сдружение
Едно са качествата на Агтила, друго - хунските набези
И най - вече, противоречащото на човешката природа разминаване във възрастта на легендарния Авитохол и на Атила.
Така представени нещата звучат логично, няма синтетика в тях!

Благодаря за коментара, Леон. Предполагам, че има много какво още да се добави, но засега това )