по статия на Дмитрий Карабельников

   Фолклорни и по-късни етнографски материали подсказват наличие на погребения върху клоните на дърветата или на специални съоръжения при мордвите. Учените смятат, че тази обрядност е свойствена още за древните фински племена от 1хилядолетие до н.е., живеещи на територията на Средното Поволжие и Волго-окското междуречие. На територията на сегашната Нижегородская область започва формирането на поволжките фини представени от дяковската и городецката култури. Създателите на тези култури се считат за предци на днешните народи мордви и марийци, а също и на племената меря и мурома.

 

   Въпреки старанията на археолозите, изследващи двете култури до сега не е намерено нито едно погребение в земята, въпреки че изследваните селища наброяват десетки, разположени на не малък участък край Ока. Такава липса се обяснява с обичая да се погребват умрели върху изкуствени дървени площадки, в домове на умрелите, върху дървета или чрез изгаряне.

   Арабският пътешественик Ибн Фадлан описва видения от него обичай на погребение в Поволжието, при който мъртвият е поставен в ковчег от бяла топола с хляб и вода, а ковчегът виси между три дървени стълба и остава така докато „не го развали времето и не го разпилеят ветровете”.

 

   През 19 в. в някои райони на Нижегороская губерния на гробищата на мордвите терюхане все още се виждали и езически погребални съоръжения подобни на дом на мъртвите. В 1743 г. епископ Нижегородский и Алтырски, Димитрий Сеченов забелязал на гробището в село Успенско група езически погребални съоръжения и заповядал да ги изгорят. Този акт станал причина за терюшевското въстание.

   В 19 в. следи от такива въздушни погребения са фиксирани сред народа ерзи в селищата Сабаево и Давидово. Такива погребения се извършвали през зимата или ранната пролет, когато природните условия затруднявали живота на хората. През пролетта, когато земята се стопляла, селяните снемали погребаните и ги заравяли в земята. Но има археологически, етнографски и фолклорни свидетелства, че погребаните висели между дърветата до пълно разлагане на труповете. Съветският археолог Петр Третьяков отбелязва, че в селата на Саратовска губерния , умрелите през зимата отнасяли в така наречената „планина на плача”.

 

  

В едно от преданията от село Подгорное в Мордовия се разказва за свещени липи, растящи в полето край главния път, и на които в големи висящи кошници поставяли старците, достигнали дълбока старост. По време на свадба се отбивали там за да почетат мъртвите.

   В мордовската приказка  „Дуболго Пичай” се разказва следното:

„Извели Дуболго Пичай невестите, и помолили своите съпрузи, нейни братя, да я погребат. Направили те от негниещо дърво ковчег, положили в нея сестра си Дуболго Пичай. Откарали я в голяма гора, където три пътя се срещат. Издигнали поставки и на тях поставили ковчега. На поставките край него поставили напълнени с пшеница кошнички”

   В мордовска народна песен „Луша, Лушенька”, пред смъртта си , девойката завещава на роднините си :

«Не хороните меня, матушка, на кладбище, 

Похороните меня, матушка, около большой дороги. 

Около большой дороги, на старом дубе».

  

При разкопките на некропол в Костовски район Нижегородска област са намерени отделни разхвърляни човешки кости , а също и останки от дърво, които свидетелстват за вторично погребение на тялото върху дървена поставка.

 

   Известният етнограф Лев Штенберг счита, че обичая на погребение на дървета при народите от Сибир , произлиза от обожествяването им, като даващи начало на по-съвършенни живи същества. Оттук логически произлиза традицията, ако хората са произлезли от дърветата, то трябва да бъдат погребани пак там. Фиксирани са също вярвания, че душата на покойния приема вид на птица, която по-лесно ще посещава предишното си жилище /тялото/, ако то е поставено на високо място.

   Почитането на водоплаващи птици е характерно още за древните племена, живеещи по тези места през 3-2 хилядолетие пр.н.е., видно от намерените каменни и костни фигурки на патици и гъски, може би използвани по време на магически шамански церемонии. Възможно е тези церемонии да са свързани с пролетното завръщане на тези птици, означаващо за първобитния ловец начало на лова. Заедно с това птиците биха могли да бъдат отговорни за преселването на душите на мъртвите в друг свят.

   Особено характерни за фино-угорските народи са метални женски украшения изобразяващи патица или пачи крак, които се разглеждат от етнографите като талисмани, пазещи женското тяло от зли духове и безплодие.
 

 

Хубава и насочваща етнографска статия описваща вид въздушно погребение на дърво, подобни на северноамериканците ( САШ).

Въпреки, че не е от типа, на небесните погребения, при "жреците" са който лешоядите и хищните големи птици, а покойникът е храна, и за тази цел са нужни високи скали и поселища на лешояди важното е, че е в насока, не само нетрадиционно, но на практика и вид въздушно погребение, което много ама много се отличава от практиките с които сме запознати, считащи се за сигурен етносен белег, а ето оказва се, че има вид погребения от които няма как да останат следи за гробищарите.
Намерих, че в Крим е имало може би и сега са се въдели големи лешояди. Южен Урал също. Дали там няма скални ниши ?
Това с те ниши и този тип погребени се оказа специфично само за "тракииския" ареал.
Мога ли да те цитирам :
" доктрина характерна за дадена епоха и приблизително установим ареал на разпространение и вероятно повлияна от предшестващи такива"
Странно, че че пише че там нямало следи от гробове, значи всичко било по дърветета. Гледал съм погребения лодки , ( камъни в степта като лодка практикувани от гюпците и варягите и алтай там некъде беше ) т е голямо разнообразие от погребални практики

Говори се за и за трупоизгаряне и поставяне на ковчег в дървото и това е единстевното автентично съобщение от ибн Фадлан " мъртвият е поставен в ковчег от бяла топола с хляб и вода, а ковчегът виси между три дървени стълба и остава така докато „не го развали времето и не го разпилеят ветровете”
Фадлан описва и погребение в кораб, ладия на реката. И това е 10 век !
П П Гледам писала си ца цезаря -цар на ромеите Заглавието е интигуващо надявам се и съдържанието По натам ще го прочета

Благодаря за коментара, Маркнатан. Ако намеря специално ниши в Урал или някъде другаде ще пиша.

Това, което ме впечатли, че тези погребения се извършват край път или кръстопът. Може би има връзка с отпътуването на душата.

А може би има в/ка, че преди това душата пътува на каруца, следвана от шествие страдалци ( или траки веселяци) а каруците пътуват по пут, дорога ?

от аничността е така Ората прилага едни и същи технологични разешенеия независимо кога и на ква географска шиина са Те подхождат като ора

Погребенията са пряко свързани и с природо лиматичните условия

Както пише в заснежената скована от студ земя са пствяли мъртвите на дърво Та там не се копа камо ли гроб нще го изядат животните

Друг факт не отбелязна е че там също мъртвите са изяцданеи Слагали са трупа с еин баран в един йотел или на мйчин език казан и са го "погребвали" Котите дали са изграяни или а разхвърляни е невъзможно да е намерят
това също е приин да не намират погребения

но трябва още да дълбаеш, конкретно -

-общи религиозни практики ;
- тези водни птици и патици , малко повърхностно са разгледани;
-как е у другите "фински" народи , балтийци и т.н.

Поздрави !

Много ми се разпиляха интересите нещо ))))) че не знам накъде ще вървим )

за отпътуването на душата
А кръсто-пътят е символ и на Изборите ни ...