Едни от най-очевидните свидетелства за първостепенната роля на жената в далечното минало са съхранени на територията на Казахстан. В древните могили на границата с Русия в Покровка са намерени скелети на жени, погребани с оръжия - железни мечове, кинжали, накрайници на стрели, лъкове . Тези находки позволяват да се предположи висок статус на жените-войни в периода 6-4 в. пр. н. е. В района между Каспийско и Аралско море съществуват много тайнствени места и едно от тях е Светилището на амазонките. То се намира на територията на платото Устюрт, на място където се пресичат три области - Актюбинская, Атырауская и Манкыстауская. Светилището се издига на около 4,5 м. височина и наподобява могила. Археолозите предполагат, че под земната маса се намира сложно съоръжение, тъй като в древността могилата е била обкръжена от варовикови статуи представляващи стражи. Отломки от статуите днес са разпръснати из цялата околност. Изцяло са възстановени само няколко от тях и те представляват не само мъжки , но и женски фигури, като последните са представени с много повече оръжия.


Светилището на амазонките /фот. Sergey Gruzdev /


   В източниците амазонките се споменават още в средата на второто хилядолетие преди н.е., а също и тяхната държава. Бог Арес покровителствал амазонките и затова подарил пояс на тяхната царица Хиполита, която го носила като знак на власт над амазонките. За този пояс изминал дълъг път по море и Херакъл и го получил от царицата, за да няма кръвополитие. След жестокото нападение на гърците в тяхната страна, пленените амазонкие возени на три кораба избили моряците и се понесли където ги отнесат вълните. Така достигнали до страната на скитите, с които се смесили,  образували нов народ и името им изчезнало завинаги.
   Някои изследователи смятат, че древните автори наричали с името амазонки, жителите на страната Алше/Алзи/, намиращо се на територията на Кападокия. Жените от царската фамилия на царството се ползвали с голяма власт и заемали високи постове. Заедно с мъжете, жените взимали участие и в лова и във войните. Когато било разрушено, алшините  напуснали Кападокия и се заселили при скитите.
Интересно е, че името алшини се среща в названията на много народи от степите на Евразия. Родовете от племето Алшин представляват една трета от всички родове от Младшия жуз на казахите. Според  Аристов, Младшият жуз представлява отделили се от Средния жуз алшински родове. По-късно към тях хан Тауке присъединява племена наричани жетыру. Днес Младшият жуз обединява три главни рода - алимулы, байулы, жетыру. Първите се състоят от шест подрода - карасакал, каракесек, торт кара, шомекей, шекты, кытай, вторите от 12 -  адай, жаппас, алаша, байбакты, маскар, бериш, таздар, есентемир, серкеш, тана, кызыл курт, шейхтар, третите се състоят от 7 подрода - табын, тама, кердери, керейт, жагалбайлы, тилеу, рамадан.
   Съхранено е предание, че при хан Алаше било прието, новородено с белези на проказа да бъде оставяно далеко в степите. На хана също се родило такова дете и той го оставил заедно с майка му и свита от 40 девойки. Преданието твърди, че от тях произлизат киргизите алшина. Но историческите свидетелства говорят, че киргизките алшина биле известни в древността на китайците и се свързват с енисейските киргизи.
   Друго родово название наподобяващо древните алши е алчини срещащо се сред кримските и казанските татари, башкири, ногайци и в Кавказ. Отделянето на родове  с такова име сред тюркските народи се извършило около 16 век след покоряването на Казан и Астрахан от руснаците. През 12 - 14 в. основната група алчини - байули заемали южните и юго-източни руски степи. В 14 в. алчините представлявали ядрото на полунезависимата орда на чингизида Ногай. В средата на 16 в. алчини влизали в състава на така наречените "големи ногайци". По-късно те се отправят на изток към киргизите.

   Тепърва изследователите ще разкриват нови тайни за амазонките или жителите на царството Алше, скрити може би и в Светилището на амазонките.
   Засега остава да се наслаждаваме на легендите, които ни убеждават, че колкото и да сме далеч във времето все още във вените ни тече и кръв от древните, и имената не изчезват така лесно, а с това и вяра, че и нашето име така лесно няма да се затрие.

Цитирам част от един разговор, където става ясно що е туй нещо АМАЗОНКИ и имат ли те почва у нас, както на изток:
Хорошо потом подробно посмотрю. Да, старое имя, у нас много таких. Я даже не думал что так много общего есть... Мне надо затопить печку..Ладно присматривайте за групу, "обращают" внимание и атакуют постоянно спамом...На болгарском языке! Но пока в норме вроди бы все..До Нового года может еще спишемся!
хорошо, Атил абый!
10 юли 2013 г. 21:22
Добрый вечер! Я тут прихожу к умозаключение, что часть скифов времен Геродота точно говорила на тюркском. И даже неважно, что родоначатель скифов Таргитай несет чисто тюркское имя.

Ето го и обяснеНието за името - АМАЦОНКА - чито българско име:
" ...
Снорри Стурлусон говорит в "Саге Инглинга", что "... страна на восток от Taнаиса (Дона) в Азии называлась Asaland или Asaheim, Turkland. А главный город в этой земле назывался Асгард", и что вождём этой страны был сам Один. Асгард в саге Стурласона находится восточнее Танаиса (Дона).
Или пример еще глубже-амазонки-казалось бы как перевести)) А у нас, казанцев и башкир амауз означает женщину спящую с разными мужчинами (это я прилично), ам-женский половой орган. У Геродота есть описание где амазонки спали с приходящими на время мужиками другого народа без особых проблем. Амауз-анки гулящая мать на нашем языке

За значението на думата амазонки има различни предположения. В този текст по-скоро ми стана интересна връзката на някакъв народ от Кападокия със скитите. Преди време ми минаваше такава мисъл през ума - че при набезите си скитите връщайки се обратно са отвели и местно население. Би било интересно наистина дали има някаква връзка на имената на тези родове с древен народ от Близкия изток.

Има...Древнобългарският принц Мажди е водил скитско опълчение в Близкия изток и е стигнал до Египет...Но не е само това, защото преселническите вълни на юг са вървели през Кавказ и през Балканите и на няколко пъти е имало групи, които се заселвали в Мала Азия. Оттам и сходството на културите , от най-ранния период. Хенриета Тодорова, която беше добър специалист и издаде няколко много добри и богато илюстровани книги, по тази причина се бише заблудила. И твърдеше че културата на Балканите е повлияна от Предна Азия..Става дума обаче за единна културна общност, затова и противопоставянето на скити, траки и сармати, например е грешно и дори се прави изкуствено и нарочно...По същият начин на територията на днешна Русия тази стара древнобългарска култура се парчатосва и и се дават множество най-различни изкуствени названия.