Пръв отбелязва за съществуването на татуировки сред дагестанските жени руският етнограф Дир. Той предоставя рисунки на такива от селищата Ходжалмахи и Вихул от даргинските и лакските общества. За такива татуировки споменават и Н.Г.Волкова и Л.И.Лавров при рутулски, цахурски и даргински общества. Според изследователите тази практика се наблюдава до началото на 20 в.

   Други татуировки изобразяват професионално занимание като сабя или щит. По сведенията на Пери Шевкетова част от цахурци биле изселени от селището в хутор, вероятно за провинение. За да изкупят вината си те изработвали оръжие за жителите на Цахур. Жените от хутора си правели татуировки, отразяващи това занятие на техните мъже. Подобна информация е получена и за хутора Хиях.

   Инструментът с който се нанася татуировката бил три обикновенни шевни игли свързани с конец. В по-стари времена се използвала триръба игла "Х1ябмуръан буреба" за ушиване на торби. Особеното при тази игла е, че при убождане не прониква дълбоко под кожата и с нея се татуират най-чувствителните места на тялото. Първоначално с остър предмет се създава контурът на бъдещата рисунка. Полу- ченият контур се намазва с мазен нагар взет от външната страна на котела. С множество точни удари нагара се вкарвал под кожата. Вър- ху потеклата кръв посипвали пепел. За дезинфекция се използвала човешка урина.

   В селището Гапши съществувал и друг способ за нанасяне на тату- ировки. От растителна пепел и урина приготвяли гъста маса. Иглата се потапя в масата и с резки удари пигмента се вкарва под кожата. Върху татуировката се посипва допълнително суха пепел и се притис- ка с парцалче към нея. При този метод раната не зараствала бързо и се приемала билка мискантус / слонска трева/ с масло. В селищата Цуликан и Балхар за оцветяващ пигмент се използвал сок от расте- нието "Туккул накГ. Заздравяването протичало дълго с повишена температура, татуировката имала светло-син цвят. Татуировките се нанасяли само от жени познаващи добре целия процес.

   Считало се , че без татуировки жената става уязвима към дейс- твията на зли духове, докато татуировката служи като духовна преграда. Най-много жените се пазели от урочасване от сини или зелени очи. Особено интересен момент е асиметричното разполо- жение на татуировките и връзката му с отношението на дагестанците към дясната и лявата страна, като по-почетна и успешна се считала дясната страна. По етнографски записи дагестанците имали различни поверия за правене на първа крачка, пристъпване през прага с дес- ния крак. Друг момент е, че дясната ръка е по-активна от лявата и по този начин подложена на повече опасности. По- важните и съдър- жащи определена информация татуировки се нанасяли на десните крайници и части на тялото, а на лявата – по-маловажните. От изследователите е отбелязано обаче, че жените с по-активна лява ръка нанасяли повече татуировки на нея.