Постинг
08.06.2013 09:24 -
Кавказките топоними Гамри и Шандан
Автор: syrmaepon
Категория: История
Прочетен: 2801 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 08.06.2013 09:26
Прочетен: 2801 Коментари: 2 Гласове:
6
Последна промяна: 08.06.2013 09:26
по Т.М.Айтберов
Арабските и персийските автори от 9-11 в. нееднократно упоменават топонима Хамрин /Хамзин /,който от някои изследователи се отъждествява с дагестанския Кайтаг /Хайдак /,а от други с Хумар в Карачаево-Черкесия.Според Минорски ,Хамрин представлява погрешно изписване на Хамри /даргински Х1вямри, Х1ямри / .В 18-19 в. Хамри или Гамри / кумикски Гъамри / се наричат земите между реките Гамри-озен и Инчха-озен ,населени с кумики и даргинци и които се намират в Каякетски и Сергокалински дагестански райони В 8 в. Гамри е фиксиран като политическо образование включващ речния басейн на Гамри-озен,но се предполага и неговото съществуване в 7 в.Страната Гамри се състояла от голямо число селища /карйа / и един град /мадина,шахр / - Таргу /Йазгу,Иаргва,Баргва,Бар уфа,Бар уза /.В източниците Таргу се нарича също и „крепост на страната Хамри”, а Ибн Хаййат /ум. 854-55/ го определя с термина рустак,под който се разбира малко полусамостоятелно владение. Гамри бил обложен от арабите на 30 хил. муда ззърно / в 7 в. един муд събирал 0,510 кг зърно /,което говори,че неговите жители се занимавали със земеделие и наброявали всяко селище по 20 – 30 дома Арменски и арабски автори като Гевонд,Ибн Хаййат,Ибн Асам ал-Куфи наричат града „хазарски” или „хунски” и може да се предположи ,че населението е говорило и на езиците на степните народи.В източниците също се упоменава владетел на Гамри,наричан малик,шах,В късносредновековен Дагестан съществува политическа форма на организация,при която князът има неголяма дружина и живее в главния населен пункт,чиито жители не носят повинности и представляват неговата „войска”,изхранваща се за сметка на селяните от селищата подопечни на града или крепостта.Може да се допусне,че към 8 в. политическата организация на Гамри и други подобни владения не се различава особено.Вероятно също владетелят на Гамри в 8 в. е бил васал на хазарския каган. Първото историческо събитие касаещо Гамри е арабски поход начело с Салман ибн Рабиа ал- Бахили през 652-653 г.Според ал-Куфи Салман преминал Дербент и достигнал хазарски град Таргу / Иаргва /.Населението напуснало града,а арабите продължили към Баланджер.Според Гевонд друг арабски пълководец ,воювайки с хазарите през 713-714 г. достигнал до страната на хуните и се разположил край хунския град Таргу.Според ал-Балазури ,в 722-723 г. арабски предводители имали победоносно сражение със сина на хазарския каган край Дарвагчай.Преди завземането на Баланджер,един от тях имал сражение в страната Хамри и взел по мирен договор селището Хасин1б,чието население преселил в Закавказието в „Хайзан „,.След това същия пълководец се приближил към хазарския град Таргу и след шестдневна обсада принудил населението да сключи мир,което било преселено в Закавказието в Кабалинското владение. В 736 г. в хода на военните действия на Марван ибн Мухамед в Армения,от там избягал арменски вожд Вартанес в страната на хуните по думите на Ибн Хаййат,но жителите на Хумри го убили и изпратили главата му на Марван.В периода 738-739,Марван решава да превземе първо земите от басейна на трите реки Койсу и след това да превземе дагестанските владения.Той обсадил Хамри /Таргу / и след месец превзел крепостта.По-късно обсадил друга крепост ,където се криел шахът на владението Гамри и последният поискал да сключи мир.През 50-те години на 8 в. хазарите извършвали походи в Закавказието и може да се предположи ,че в това време Гамри отново станало подвластно на кагана.Мюсюлманите също отвръщали на нападенията и в 791 г. ,наместника на Армения и Азербайджан,Фадл ибн Йахйа ал-Бармаки преминал Дербент и нападнал Хамри,но бил отблъснат.Това е последното споменаване на страната Гамри в арабските източници.
/ карта /
Съвременното селище Кичи-Гамри е образувано от оцелелите жители на града Х1ямур-Дарго но не веднага.След разрушаването на града от арабите,спасилите се се разпръснали в околностите.От преселилите се в с.Усиша,няколко семейства отново се върнали на старото място около 14 в.,което е засвидетелствано в надгробните надписи.На селището било дадено старото име с добавяне на „кичи” – малък
Изследвайки историческата география на Източен Кавказ В.Ф.Минорски локализира топонима Шандан в Централен Дагестан,в басейна на р.Акушинка.Тук ще изложим друга гледна точка на историка Т.М.Айтберов. Ибн Хаййат пише,че в 121/738—39 г Марван ибн Мухамед от Зирихгеран се отправя към Гамри,подчинява го,а след това стига да земята М-с-дар и я превзема и сключва мирен договор.След това отсяда в Лакзан / Лакзан-Киран /.Съгласно ал-Балазури,след Зирихгеран,Марван пребивава в Гамри,а след това в С-н/б/-дан,превзема го без бой,след това обложил с данък хората на шаха на Табарсаран и след това отседнал пред крепостта Лакза.Ибн Асам ал-Куфи съобщава,че Марван подчинява Туман,Гамри,като по този начин превзел всички крепости на страните Сарир,Хамзин,Туман и С-н-дан.След това Марван бил в Дербент и след това тръгнал за Лакз. От изброените източници може да се стигне до извода,че названията М-с-дар//М-с-даз ,С-н(б)-дат /С-г-дан// ,С-н-дан представляват различни форми на изписване на един и същи топоним,който условно четем Шандан.Написаното от арабските автори от 9-10 в. ни сочи възможна локализация на Шандан междуГамри и Дербент. В друг източник,”История на Ширван и Дербент” се говори,че в 273/886—87 г. дербентският емир Мухамед ибн Хашим напада Шандан и покорява принадлежащите му селища Д-н-к-с и Ш-л-ш-л-и,а именно Дибгаши и Чищили,лежащи в горната част на басейна на река Артозен.В 326/937—38 г. Абу-л-Фаварнс ,с конница от дербенци и кайтакци внезапно нападнали Шандан и вторично овладяват Дибгаши / Днк-ш,Р-б-к-ш /.От тези сведения Шандан може да се локализира на север от Кайтаг,басейна на река Уллучай и включва селищата Дибгаши и Чищили Компилаторът от 13 в. ,Якут ал-Хамави пише,че Шанзан представлява територия съседна на страната на хазарите.В долината на река Артозен,съгласно дагестанските арабоезични източници, съществува топоним Баршли.Според ориенталиста Mouradgea d’Ohsson, арабския топоним Баршлийа,където в 6 в. се осъществява срещата на Ануширван с тюркютски предводител,е тъждествен с намиращия се на река Артозен Баршли.Възможно е районът,който включва басейна на река Артозен да е бил буферен между тюркютската империя и Сасанидски Иран. Сведението на ал-Балазури,че Шандан трябвало да плати на победителите еднократно 100 глави добитък и ежегодно 5 хил.муда зърно,говори ,че населението от предгорните територии се занимава със земеделие.В източниците също се упоменава управител на Шандан – сахиб или малик,което го определя като княжество.Според ал-Истархи ,Шандан е страна на неверници,което се потвърждава и от честите мюсюлмански походи срещу него.В източниците също се упоменава,че в периода 1040-1075 г. ,владетелят на Шандан приел исляма,бидейки преди това християнин. Айтберов също така се спира на въпроса за определяне на оригиналното название на топонима Шандан,което винаги представлява известна трудност при дагестанските топоними поради езиковото разнообразие и арабското изписване.Даргинците наричат своите съседи кумики и обитатели на река Артозен джандар или джандарт.В такъв случай княжеството разполагащо се между Гамри и Кайтаг може да се нарича Шандан или Чандар .Интересно е да се отбележи, че с близко име чандыр се нарича особена етническа група от туркменски произход ,отбелязана в 19 в. в Хивинското ханство.
Арабските и персийските автори от 9-11 в. нееднократно упоменават топонима Хамрин /Хамзин /,който от някои изследователи се отъждествява с дагестанския Кайтаг /Хайдак /,а от други с Хумар в Карачаево-Черкесия.Според Минорски ,Хамрин представлява погрешно изписване на Хамри /даргински Х1вямри, Х1ямри / .В 18-19 в. Хамри или Гамри / кумикски Гъамри / се наричат земите между реките Гамри-озен и Инчха-озен ,населени с кумики и даргинци и които се намират в Каякетски и Сергокалински дагестански райони В 8 в. Гамри е фиксиран като политическо образование включващ речния басейн на Гамри-озен,но се предполага и неговото съществуване в 7 в.Страната Гамри се състояла от голямо число селища /карйа / и един град /мадина,шахр / - Таргу /Йазгу,Иаргва,Баргва,Бар уфа,Бар уза /.В източниците Таргу се нарича също и „крепост на страната Хамри”, а Ибн Хаййат /ум. 854-55/ го определя с термина рустак,под който се разбира малко полусамостоятелно владение. Гамри бил обложен от арабите на 30 хил. муда ззърно / в 7 в. един муд събирал 0,510 кг зърно /,което говори,че неговите жители се занимавали със земеделие и наброявали всяко селище по 20 – 30 дома Арменски и арабски автори като Гевонд,Ибн Хаййат,Ибн Асам ал-Куфи наричат града „хазарски” или „хунски” и може да се предположи ,че населението е говорило и на езиците на степните народи.В източниците също се упоменава владетел на Гамри,наричан малик,шах,В късносредновековен Дагестан съществува политическа форма на организация,при която князът има неголяма дружина и живее в главния населен пункт,чиито жители не носят повинности и представляват неговата „войска”,изхранваща се за сметка на селяните от селищата подопечни на града или крепостта.Може да се допусне,че към 8 в. политическата организация на Гамри и други подобни владения не се различава особено.Вероятно също владетелят на Гамри в 8 в. е бил васал на хазарския каган. Първото историческо събитие касаещо Гамри е арабски поход начело с Салман ибн Рабиа ал- Бахили през 652-653 г.Според ал-Куфи Салман преминал Дербент и достигнал хазарски град Таргу / Иаргва /.Населението напуснало града,а арабите продължили към Баланджер.Според Гевонд друг арабски пълководец ,воювайки с хазарите през 713-714 г. достигнал до страната на хуните и се разположил край хунския град Таргу.Според ал-Балазури ,в 722-723 г. арабски предводители имали победоносно сражение със сина на хазарския каган край Дарвагчай.Преди завземането на Баланджер,един от тях имал сражение в страната Хамри и взел по мирен договор селището Хасин1б,чието население преселил в Закавказието в „Хайзан „,.След това същия пълководец се приближил към хазарския град Таргу и след шестдневна обсада принудил населението да сключи мир,което било преселено в Закавказието в Кабалинското владение. В 736 г. в хода на военните действия на Марван ибн Мухамед в Армения,от там избягал арменски вожд Вартанес в страната на хуните по думите на Ибн Хаййат,но жителите на Хумри го убили и изпратили главата му на Марван.В периода 738-739,Марван решава да превземе първо земите от басейна на трите реки Койсу и след това да превземе дагестанските владения.Той обсадил Хамри /Таргу / и след месец превзел крепостта.По-късно обсадил друга крепост ,където се криел шахът на владението Гамри и последният поискал да сключи мир.През 50-те години на 8 в. хазарите извършвали походи в Закавказието и може да се предположи ,че в това време Гамри отново станало подвластно на кагана.Мюсюлманите също отвръщали на нападенията и в 791 г. ,наместника на Армения и Азербайджан,Фадл ибн Йахйа ал-Бармаки преминал Дербент и нападнал Хамри,но бил отблъснат.Това е последното споменаване на страната Гамри в арабските източници.
/ карта /Съвременното селище Кичи-Гамри е образувано от оцелелите жители на града Х1ямур-Дарго но не веднага.След разрушаването на града от арабите,спасилите се се разпръснали в околностите.От преселилите се в с.Усиша,няколко семейства отново се върнали на старото място около 14 в.,което е засвидетелствано в надгробните надписи.На селището било дадено старото име с добавяне на „кичи” – малък
Изследвайки историческата география на Източен Кавказ В.Ф.Минорски локализира топонима Шандан в Централен Дагестан,в басейна на р.Акушинка.Тук ще изложим друга гледна точка на историка Т.М.Айтберов. Ибн Хаййат пише,че в 121/738—39 г Марван ибн Мухамед от Зирихгеран се отправя към Гамри,подчинява го,а след това стига да земята М-с-дар и я превзема и сключва мирен договор.След това отсяда в Лакзан / Лакзан-Киран /.Съгласно ал-Балазури,след Зирихгеран,Марван пребивава в Гамри,а след това в С-н/б/-дан,превзема го без бой,след това обложил с данък хората на шаха на Табарсаран и след това отседнал пред крепостта Лакза.Ибн Асам ал-Куфи съобщава,че Марван подчинява Туман,Гамри,като по този начин превзел всички крепости на страните Сарир,Хамзин,Туман и С-н-дан.След това Марван бил в Дербент и след това тръгнал за Лакз. От изброените източници може да се стигне до извода,че названията М-с-дар//М-с-даз ,С-н(б)-дат /С-г-дан// ,С-н-дан представляват различни форми на изписване на един и същи топоним,който условно четем Шандан.Написаното от арабските автори от 9-10 в. ни сочи възможна локализация на Шандан междуГамри и Дербент. В друг източник,”История на Ширван и Дербент” се говори,че в 273/886—87 г. дербентският емир Мухамед ибн Хашим напада Шандан и покорява принадлежащите му селища Д-н-к-с и Ш-л-ш-л-и,а именно Дибгаши и Чищили,лежащи в горната част на басейна на река Артозен.В 326/937—38 г. Абу-л-Фаварнс ,с конница от дербенци и кайтакци внезапно нападнали Шандан и вторично овладяват Дибгаши / Днк-ш,Р-б-к-ш /.От тези сведения Шандан може да се локализира на север от Кайтаг,басейна на река Уллучай и включва селищата Дибгаши и Чищили Компилаторът от 13 в. ,Якут ал-Хамави пише,че Шанзан представлява територия съседна на страната на хазарите.В долината на река Артозен,съгласно дагестанските арабоезични източници, съществува топоним Баршли.Според ориенталиста Mouradgea d’Ohsson, арабския топоним Баршлийа,където в 6 в. се осъществява срещата на Ануширван с тюркютски предводител,е тъждествен с намиращия се на река Артозен Баршли.Възможно е районът,който включва басейна на река Артозен да е бил буферен между тюркютската империя и Сасанидски Иран. Сведението на ал-Балазури,че Шандан трябвало да плати на победителите еднократно 100 глави добитък и ежегодно 5 хил.муда зърно,говори ,че населението от предгорните територии се занимава със земеделие.В източниците също се упоменава управител на Шандан – сахиб или малик,което го определя като княжество.Според ал-Истархи ,Шандан е страна на неверници,което се потвърждава и от честите мюсюлмански походи срещу него.В източниците също се упоменава,че в периода 1040-1075 г. ,владетелят на Шандан приел исляма,бидейки преди това християнин. Айтберов също така се спира на въпроса за определяне на оригиналното название на топонима Шандан,което винаги представлява известна трудност при дагестанските топоними поради езиковото разнообразие и арабското изписване.Даргинците наричат своите съседи кумики и обитатели на река Артозен джандар или джандарт.В такъв случай княжеството разполагащо се между Гамри и Кайтаг може да се нарича Шандан или Чандар .Интересно е да се отбележи, че с близко име чандыр се нарича особена етническа група от туркменски произход ,отбелязана в 19 в. в Хивинското ханство.
Сведения за длъжността кавха срещаща се ...
Смях - първите руски "туристи"...
Женска инициатива при предложението за б...
Смях - първите руски "туристи"...
Женска инициатива при предложението за б...
US подкаст: Зеленски е един пълен глупак...
Флорин Курта; Създаването на славяните
НЕКРОЛОГЪТ НА ЧУДОВИЩЕТО
Флорин Курта; Създаването на славяните
НЕКРОЛОГЪТ НА ЧУДОВИЩЕТО
Следващ постинг
Предишен постинг
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол
1. Карачай и Балкария
2. Тарковско Шамхалство
3. Нартания
4. За странните хора
5. Волфрам фон Ешенбах - Пърсифал
6. Омар Хаям на руски език
7. Принос към историята на Стара Загора
8. Българи от старо време
9. орхоно-енисейская письменность)
10. Генетик
11. Eurogenes Blog
12. Нартиада
13. Форум
14. Елбрус
15. MOLECULAR AND CULTURAL EVOLUTION LAB
16. Shoner Paul
2. Тарковско Шамхалство
3. Нартания
4. За странните хора
5. Волфрам фон Ешенбах - Пърсифал
6. Омар Хаям на руски език
7. Принос към историята на Стара Загора
8. Българи от старо време
9. орхоно-енисейская письменность)
10. Генетик
11. Eurogenes Blog
12. Нартиада
13. Форум
14. Елбрус
15. MOLECULAR AND CULTURAL EVOLUTION LAB
16. Shoner Paul
