1.Аристокрация – аксюек – бяла кост.Биле наричани бии или таубии – планински князе.Разновидност на князете биле така наречените чанка,имащи полукняжески произход.Към 1867г князете наброявали 284 човека,чанка – 255,общо – 3,7% от населението на Карачай.

Крепостните селяни имали свое стопанство,земен участък,оръдия на труда като наематели.Своите задължения те изпълнявали на базата на словесен договор пред свидетели.Крепостните имали лични свободи/за разлика от тези в Русия/ и можели да встъпват в брак по своя воля.Владетелят им нямал право при продажба да разделя семейството.Робите нямали никакви права.Основен източник за попълване на зависимо население било придобиване на пленници при набези в съседни общества,покупка и естествено възпроизводство..Има данни за това че някои свободни общинници след извършване на престъпление биле обръщани в крепостничество.

жилищен интериор




вълнен килим - ала кийиз

Отмяната на крепостничеството достигнало Кавказ по-късно.На 30.04.1868г цар Александър II одобрил  "Правила по освобождению зависимых сословий в
горских племенах Кавказа". И освобождаването трябвало да завърши до 01.11.1868г.В Карачай биле освободени общо 2462 души.

Карачаевци имали своя писменост създадена на основата на арабското писмо.В Карт-Джурт е намерен епиграфически паметник  от 1625г с текст на арабски и старокарачаевски език.От 17 век карачаевци използвали в дипломатическите отношения руски език и писменост с помощта на преводачи.

Карачаевските мули се обучавали в духовни училища в Дагестан,Крим и Турция.Съществували аулни духовни училища мезирте или мектаби.Чак след половин век от присъединяването на Карачай към Русия се открива първото светско училище с петгодишно обучение,а в началото на 20в със седемгодишно обучение.