Текстът на тази поема е открит в началото на разкопките на Угарит. Някои учени считат, че Даннилу може да бъде историческо лице и неговата история първоначално се предавала от уста на уста преди да бъде записана в 14 в. до н. е. Възможно е да е имало и други поеми свързани с него, но разказът за загубата и придобиването на потомство може да се е считала за най-важна. В библейската книга на пророк Даниил няма подобен разказ за загубата на потомство и възможно в нея да са съхранени други сказания. Във връзка с историята на обществото на Угарит се предполага, че то е възникнало от сливането на две общества – Харнаму и Дитану. Название Харнам се среща в египетски документи от 2 хил. пр. н. е. и учените го разполагат между планините Ливан и Антиливан.



    Даниилу произлизал от обществото Харнаму и бил изпаднал в голяма тъга, защото нямал наследник. Ако нямал син нямало кой да го защити, нито да постави статуя на бога до него и нямало кой да го погребе с почести. Както се очаква той принасял жертва на боговете седем дни и се надявал боговете да го посетят в съня му, но това не се случвало. На седмия ден Могъщия Балу се смилил над Даниилу и се застъпил за него пред Илу. Илу благословил мъжа и му подсказал да посети ложето на жена си от обществото Данниту. Даниилу се зарадвал и призвал в дома си Миловидните богини Косаратум, лястовички, дъщери на Сияещия, които съдействат зачатието и раждането. Седем дни принасял жертва и едва тогава посетил ложето на жена си. Родил му се син, когото нарекли Акхит.

    Акхит растял бързо, превърнал с в млад богатир, а най-любимото му дело било ловът. Помолил баща си да му достави чудесен лък, какъвто никой друг няма. Даниилу се обърнал с молба към бога занаятчия, умелия оръжейник Котару-ва-Хасису. Както си седял Даниилу под дървото на площада до портите, занимавайки се с управление на делата на своята общност, видял, че богът оръжейник се приближава към него и носи лък. С жена си приготвили пир за бога и го нахранили с агнешко и напоили с вино. Като си тръгвал, богът заръчал, синът на Даниилу винаги да принася част от улова си в неговия храм с благодарност за чудния лък.
    Пирувайки в своя дворец, богинята ловджийка Анату видяла Акхит, ловуващ със своя чудесен лък. Раздразнението и нямало край, защото дори тя, богинята, нямала такъв лък. Появила се пред ловеца и му предложила злато срещу лъка, но Акхит и отказал. Предложил и да поднесе нови жертви на Котару-ва Хасису, за да направи такъв и на нея. Но тя искала точно този. Богинята продължила да го увещава и му предложила да му помогне да влезе в свитата на Могъщия Балу. Акхит не повярвал, че е възможно човек да стане безсмъртен. Накрая Акхит изрекъл, че не подхожда на жена да носи лък и това силно разгневило Анату.
    Издигнала се Анату към върховния Илу, в средата на два океана, където извират реките. Оплакала се, че Акхит и Даниилу не почитат богинята и не изпълняват молбите и. Започнала дори да заплашва самия Илу. И той и позволил да прави каквото иска с Акхит. Преди да пристъпи към своето отмъщение, богинята направила последен опит да придума ловеца и му предложила любовта си, но той отново и отказал. Тогава тя се отправила към града на лунния бог Йариху и поискала Йатпану да се превърне в демон и да погуби младия Акхит. Богинята решила да превърне Йатпану в орел и ястреб и заедно с ято орли и ястреби, свещени птици на Анату, да полети и да срази ловеца.

                             Богиня Анату

         След поредния лов, Акхит седял на трапезата, когато изведнъж на него налетял рояк орли и ястреби, сред които летели и Анату и Йатпану. Йатпану два пъти ударил по темето ловеца и три пъти по ухото. Проляла се кръвта на Акхит, излязла душата му, а духът като пчела излетял от носа. Умирайки, Акхит счупил лъка си, за да не попадне в ничии ръце. Пред смъртта си проклел своите врагове и тъй като било време преди жътва заклел зърната в класовете, за да го оплаква цялата природа. Като видяла, че лъкът е счупен и тя няма да го има, богинята се разкаяла за стореното.

     Даниилу стоял под дървото до портите и се занимавал с управленски дела. Дъщеря му Пугату познавала движението на звездите и видяла, че дървото под което седи баща и изсъхва и рояк орли се носи към него. Предупредила баща си, че с Акхит се е случило нещастие. Огромна била мъката на Даниилу. Разкъсал дрехата и плаща си, заклел облака седем години да не пролива дъжд, за да скърби цялата природа за сина му. Яздейки магаре, Даниилу минал покрай посевите, отрязъл сноп класове и оплаквал над него младия ловец. Дружинниците му се появили и му разказали как е загинал сина му. И тъй като се считало, че мъртвецът няма да се успокои, докато не бъде погребан по обичая, Даниилу искал да намери тялото на сина си. Но птиците разкъсали тялото на Акхит и било трудно да се намерят онези, които са погълнали части от него. Даниилу се обърнал с молба към Балу да погуби една след друга птиците от рояка, за да провери в стомасите им за останки от Акхит. След това Балу отново ги съживявал. Накрая Даниилу намерил месо и кости на сина си в стомаха на майката на орлите Цамалу. Събрал останките на сина си, сложил ги в урна, която заровил на тайно място така, че никой да не тревожи гробницата. Заклел орлите, птиците на Анату да не летят и тревожат вечния сън на сина му. Седем години оплаквали младия Акхит в двора на Даниилу. След това скърбящият баща принесъл дарове на боговете, небесата и звездите. Неговите музиканти и танцьори извършили ритуален танц и с това завършил траурът на Даниилу.

    След приключването на траура, сестрата на Акхит, Пугату, поискала разрешение и благословия от баща си да отмъсти за смъртта на брат си. Кто получила разрешение, отишла на морския бряг,    умила се с морска вода, покрила се с пурпур, намазала се с миро и си сложила набедреница. На пояса си привързала меч, върху тях облякла женска дреха и тръгнала към града, където живеел Йатпан. Първоначално той я приел и гостоприемно и поднесъл вино, но по-късно решил да я отрови. Пугату отпила вино с отрова, но Йатпан не знаел, че тя е покровителствана от Балу и той направил така, че отровата да не действа. Извадила тогава Пугату своя меч и отмъстила за гибелта на брат си.
     Но и този акт не успокоил напълно Даниилу и той се отправил към задгробния свят към божествените рапаити – душите на предците, ветхозаветните рефаими. Той помолил Илу да покани рапаитите на съвета на боговете, а сам ги помолил също да дойдат на този съвет. И така душите на предците дошли в дома на Даниилу на съвета на боговете. На съвета пристигнали Балу, свирещ на различни музикални инструменти, величавата Астарта, могъщата Анату, летяща като птица, изкусния майстор Котару-ва-Хасису. В запрегнати с магарета колесници дошли и рапаитите. В двора на Илу всички пирували шест дни, а на седмия изслушали призива на Илу да помогнат на Даниилу. Заповядал Илу на рапаитите да възкресят Акхит. Те изляли свято масло върху главата на Акхит и преломили хляб над нея. Възкръсналият Акхит бил помазан царски наследник. Нарекли му светло бъдеще и че ще има син и внук и ще управлява Харнаму.