Постинг
18.06.2016 22:11 -
Водната старица
Автор: syrmaepon
Категория: Други
Прочетен: 2053 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 18.06.2016 22:14
Прочетен: 2053 Коментари: 8 Гласове:
11
Последна промяна: 18.06.2016 22:14
В древни времена, когато големите планини биле само хълмове, а дремещите гори - ниски храсти, живял човек, който имал две юрти, две жени и един син. Бил богат на стада - коне, камили и безчетни овце. Живеел на едно място и не сменял местообитанието си.
Веднъж през есента отправил табуните си на водопой край реката. Камилите и конете стигнали до водата, но не пиели. Това изненадало богаташа и той се доближил до реката и ударил с камшика си по водата. За камшика се уловила дебела старица, искочила на брега и заговорила:
- Как можа да ме удариш ?! Сега ще те изям.
- Пощади ме! - замолил се човекът - Имам осемнадесетгодишен син, по-добре изяш него.
- А къде да го намеря ?
- Утре го чакай там, където изгрява слънцето - отговорил пастира.
На другият ден, едва започнало да просветва, събрал богаташа табуните, хванал осемногия шарен кон и казал на сина си:
- Оседлай коня и тръгни към изгряващото слънце. Приготви там място за нов стан. Реших да се преместим.
Изпил си, момъкът, чая, оседлал коня и тръгнал. Конят му заговорил с човешки глас:
- Не трябва да ходиш там където те изпраща баща ти. Чака те зла старица и иска да те изяде.
- Но и да не отида е грешно - баща ми ме праща.
- Ето какво ще направиш - посъветвал го конят. - Докато те чака, старицата подхвърля два златни зара. Ти и викни и докато прелетим край нея и вземи заровете.
Така и направил момъкът. Стигнали до старицата и и викнал: "Хвърли по-високо заровете". Хвърлила ги по-високо старицата и момъкът хванал заровете и продължил в галоп на коня си.
Хванала големия си нож старицата и хукнала след тях. Доближила ги и с един замах отрязала два крака на коня. Коня продължил да галопира с шест крака. Изяла двата крака и ги доближила пак старицата - отрязала още два крака. Продължил коня с четири крака, а старицата изяла двата крака и пак ги доближила. Отрязала два крака и ги изяла. Останали само два крака на коня, но той продължил галопа си. Пак ги достигнала старицата и отрязала последните два крака на коня. Превърнал се коня в дебело дърво, а момъкът се държи на върха му.
Започнала старицата да реже дървото. Рязала, рязала, цели два дни рязала, накрая дървото рухнало. Зарадвана старицата хванала момъка:
- Виж ти, какъв е смел и бърз. Не ме познаваш, ако мислиш, че ще ми избягаш. Тръгвай сега с мен.
Вървели колкото вървели и стигнали до овраг сред тайгата, а в оврага тече река и край нея стои сламена юрта.
Влязла старицата и запалила огъня. На момъка казала да донесе сурови клонки, от които да направи шиш за месото. Но момъкът не видял в юртата месо и се досетил, че старицата самия него ще пече. Тръгнал из гората и плаче - клонки не търси и назад не се връща. Изведнъж пред него застанал елен на червени петна и му говори с човешки глас:
- Защо плачеш момко?
- Плени ме дебелата старица, огън запали, за клонка ме изпрати шиш да си направи, месото ми да опече.
- Иди в юртата и помоли за нож да отрежеш клонка и се върни при мен - посъветвал го овенът.
Върнал се момъкът с нож, а еленът го качил на гърба си и се понесли из тайгата.
Дълго чакала старицата, но момъкът го нямало. Излязла навън и се огледала на север и на юг никой не се вижда, на ляво - също, на дясно - бегълците на два прехода преминали и се виждат чак на третия преход. Събрала полите на шубата си и ги затъкнала в пояса си и се впуснала да ги догонва. Когато ги настигнала, еленът заговорил на момъка:
- Вземи в две ръце ножа и го сгъни над дясното си коляно.
Щом направил това, момъка и старицата се спънала с десния крак и паднала на земята.
Продължили да бягат, а старицата, излекувала си крака и пак ги догонва. Еленът пак проговорил:
- Прегъни ножа през лявото коляно.
Паднала старицата и се хванала за левия крак. Бягали, бягали, но след малко старицат пак ги догонила. Еленът проговорил:
- Счупи ножа на две и хвърли частите в различни посоки.
Счупил ножа момъкът и гледа - старицата на две части се разлетяла и като прах вятърът я разнесъл надалече.
Забавили хода си бегълците и стигнали до овраг с река. Еленът пак заговорил:
- Сега ме заколи, кожата ми одери, главата ми отрежи и я постави с рогата на север, с носа на юг. Месото може да изядеш, а с кожата се завий и се наспи.
Жално му станало на момъка, как ще вдигне ръка да заколи спасителя си. Но еленът настоявал на своето.
Направил всичко както му поръчал еленът - одрал кожата, главата поставил с рогата на север, с носа на юг, завил се с кожата и заспал.
На другия ден се събудил и не вярва на очите си. Лежи в нова юрта, под меко одеало, а край огъня красива девойка чай вари. Излязъл от юртата, а навън стои неговият осемкрак кон на червени петна, големи стада пасат наоколо , а пред него слугите му се кланят и заповеди чакат.
Върнал се момъкът в юртата и попитал девойката:
- Чии са тези владения?
- Всичкото е твое - му отвърнала тя.
Нахранил се момъкът, напил се с чай, яхнал коня си и тръгнал към баща си. Влязъл в юртата и гледа - младшата жена седи на главата на баща му, старшата - върху краката му, бият го една след друга и го разпитват: "Къде изпрати момчето кажи, къде синчето погуби си признай!"
Щом видели момъка жив и здрав, пуснали мъжа си, а той пък даже да стане не можал.
Взел момъкът двете жени, събрал всички стада на баща си и се преместил на новото място.
Там и досега живее.
Байкальские сказки
Веднъж през есента отправил табуните си на водопой край реката. Камилите и конете стигнали до водата, но не пиели. Това изненадало богаташа и той се доближил до реката и ударил с камшика си по водата. За камшика се уловила дебела старица, искочила на брега и заговорила:
- Как можа да ме удариш ?! Сега ще те изям.
- Пощади ме! - замолил се човекът - Имам осемнадесетгодишен син, по-добре изяш него.
- А къде да го намеря ?
- Утре го чакай там, където изгрява слънцето - отговорил пастира.
На другият ден, едва започнало да просветва, събрал богаташа табуните, хванал осемногия шарен кон и казал на сина си:
- Оседлай коня и тръгни към изгряващото слънце. Приготви там място за нов стан. Реших да се преместим.
Изпил си, момъкът, чая, оседлал коня и тръгнал. Конят му заговорил с човешки глас:
- Не трябва да ходиш там където те изпраща баща ти. Чака те зла старица и иска да те изяде.
- Но и да не отида е грешно - баща ми ме праща.
- Ето какво ще направиш - посъветвал го конят. - Докато те чака, старицата подхвърля два златни зара. Ти и викни и докато прелетим край нея и вземи заровете.
Така и направил момъкът. Стигнали до старицата и и викнал: "Хвърли по-високо заровете". Хвърлила ги по-високо старицата и момъкът хванал заровете и продължил в галоп на коня си.
Хванала големия си нож старицата и хукнала след тях. Доближила ги и с един замах отрязала два крака на коня. Коня продължил да галопира с шест крака. Изяла двата крака и ги доближила пак старицата - отрязала още два крака. Продължил коня с четири крака, а старицата изяла двата крака и пак ги доближила. Отрязала два крака и ги изяла. Останали само два крака на коня, но той продължил галопа си. Пак ги достигнала старицата и отрязала последните два крака на коня. Превърнал се коня в дебело дърво, а момъкът се държи на върха му.
Започнала старицата да реже дървото. Рязала, рязала, цели два дни рязала, накрая дървото рухнало. Зарадвана старицата хванала момъка:
- Виж ти, какъв е смел и бърз. Не ме познаваш, ако мислиш, че ще ми избягаш. Тръгвай сега с мен.
Вървели колкото вървели и стигнали до овраг сред тайгата, а в оврага тече река и край нея стои сламена юрта.
Влязла старицата и запалила огъня. На момъка казала да донесе сурови клонки, от които да направи шиш за месото. Но момъкът не видял в юртата месо и се досетил, че старицата самия него ще пече. Тръгнал из гората и плаче - клонки не търси и назад не се връща. Изведнъж пред него застанал елен на червени петна и му говори с човешки глас:
- Защо плачеш момко?
- Плени ме дебелата старица, огън запали, за клонка ме изпрати шиш да си направи, месото ми да опече.
- Иди в юртата и помоли за нож да отрежеш клонка и се върни при мен - посъветвал го овенът.
Върнал се момъкът с нож, а еленът го качил на гърба си и се понесли из тайгата.
Дълго чакала старицата, но момъкът го нямало. Излязла навън и се огледала на север и на юг никой не се вижда, на ляво - също, на дясно - бегълците на два прехода преминали и се виждат чак на третия преход. Събрала полите на шубата си и ги затъкнала в пояса си и се впуснала да ги догонва. Когато ги настигнала, еленът заговорил на момъка:
- Вземи в две ръце ножа и го сгъни над дясното си коляно.
Щом направил това, момъка и старицата се спънала с десния крак и паднала на земята.
Продължили да бягат, а старицата, излекувала си крака и пак ги догонва. Еленът пак проговорил:
- Прегъни ножа през лявото коляно.
Паднала старицата и се хванала за левия крак. Бягали, бягали, но след малко старицат пак ги догонила. Еленът проговорил:
- Счупи ножа на две и хвърли частите в различни посоки.
Счупил ножа момъкът и гледа - старицата на две части се разлетяла и като прах вятърът я разнесъл надалече.
Забавили хода си бегълците и стигнали до овраг с река. Еленът пак заговорил:
- Сега ме заколи, кожата ми одери, главата ми отрежи и я постави с рогата на север, с носа на юг. Месото може да изядеш, а с кожата се завий и се наспи.
Жално му станало на момъка, как ще вдигне ръка да заколи спасителя си. Но еленът настоявал на своето.
Направил всичко както му поръчал еленът - одрал кожата, главата поставил с рогата на север, с носа на юг, завил се с кожата и заспал.
На другия ден се събудил и не вярва на очите си. Лежи в нова юрта, под меко одеало, а край огъня красива девойка чай вари. Излязъл от юртата, а навън стои неговият осемкрак кон на червени петна, големи стада пасат наоколо , а пред него слугите му се кланят и заповеди чакат.
Върнал се момъкът в юртата и попитал девойката:
- Чии са тези владения?
- Всичкото е твое - му отвърнала тя.
Нахранил се момъкът, напил се с чай, яхнал коня си и тръгнал към баща си. Влязъл в юртата и гледа - младшата жена седи на главата на баща му, старшата - върху краката му, бият го една след друга и го разпитват: "Къде изпрати момчето кажи, къде синчето погуби си признай!"
Щом видели момъка жив и здрав, пуснали мъжа си, а той пък даже да стане не можал.
Взел момъкът двете жени, събрал всички стада на баща си и се преместил на новото място.
Там и досега живее.
Байкальские сказки
Следващ постинг
Предишен постинг
Ех, някога четях доста приказки...
цитирайСега ги пишеш в стихове ))))
цитирайИнтересно бе да се запознаем с част от народната култура на монголоидите- тя е напълно непозната у нас но определено мисля,че Българските народни приказки са далеч по-хубави,по-реалистични и по-съдържателни. Това е така,понеже в нашите народни приказки са закодирани част от религиозните поверия и митове на "пра"-Българите: най-стария от всички евразийски народи. Виж например епоса за Хитър Петър: от него определено не всичко е стигнало до нас,но той бил учебник за живота на средновековния човек,който му давал самочувствие и сила да оцелее в трудни времена,каквито тогава съвсем не липсвали.
цитирайВ случая с Хитър Петър приказката е повече история с поучително съдържание. Има други български приказки, така наречените "вълшебни", които носят друго послание - за златната ябълка, златното момиче и други.
цитирайЧовек не се нуждае от посредници с Бога, но се нуждае от съмишленици, заедно да спазват каноните на православието.
Защото вратата към Бог е в главата на всеки- никой не може да му бъде посредник, само твоя вик , мисъл, молитва те свързва, даже ако мислиш или казваш- Бог няма!
Храмът е мястото, където вярващоте се събират, за да са заедно, защото заедността дава увереност, защита и така е било в ония робски времена. Днес робството е завоалирано под измамна свобода, а сме по роби от всякога- те унищожават православието, а ние... помагаме... това е личен избор Да съхраняваме българщината Ало няма православие изчезва България и това е в ход!!!?? От 9 милиона- ставаме 6 без война... само със силата на омразата
цитирайЗащото вратата към Бог е в главата на всеки- никой не може да му бъде посредник, само твоя вик , мисъл, молитва те свързва, даже ако мислиш или казваш- Бог няма!
Храмът е мястото, където вярващоте се събират, за да са заедно, защото заедността дава увереност, защита и така е било в ония робски времена. Днес робството е завоалирано под измамна свобода, а сме по роби от всякога- те унищожават православието, а ние... помагаме... това е личен избор Да съхраняваме българщината Ало няма православие изчезва България и това е в ход!!!?? От 9 милиона- ставаме 6 без война... само със силата на омразата
Православието, мюсюлманството, будизмът са все глобалистични религи, в които разбира се няма нищо лошо - побратимяване с народи за да живеем в мир. Историята обаче, ако се чете внимателно, доказва, че могат да се побратимяват истински само равни, не от силата на по-силния. И византийците също са православни, фанариотите също. Историята не е наука за омраза / за да мразим някого/, а за поука, за да извадим съответните изводи и да имаме определени практики за бъдещето. И една от тях би могла да бъде - помни своя род / и неговите патила/, почитай своите предци / защото само те наистина са дали живота си от любов, не заради сметки/.
цитирайПрикaзкaтa имa достa общо с нaшия фолклор. И който го познaвa веднaгa е рaзбрaл. Имa рaзликa
в битa, зaщото при нaс той отдaвнa е уседнaл, но имa и приемственост. В културaтa нa Еврaзийскaтa степ имa много общи нещa. Незaвисимо от пмеменaтa, нaродите и езиците.
И aз имaм еднa бългaрскa прикaзкa тук в блогa "Кушкундaлево", и е ясно, че приемственост имa.
При товa в сaмия руски фолклор имa толковa много древнобългaрски сюжети и персонaжи, тa понякогa ми се струвa че сa повече отколкото в нaшия.,
цитирайв битa, зaщото при нaс той отдaвнa е уседнaл, но имa и приемственост. В културaтa нa Еврaзийскaтa степ имa много общи нещa. Незaвисимо от пмеменaтa, нaродите и езиците.
И aз имaм еднa бългaрскa прикaзкa тук в блогa "Кушкундaлево", и е ясно, че приемственост имa.
При товa в сaмия руски фолклор имa толковa много древнобългaрски сюжети и персонaжи, тa понякогa ми се струвa че сa повече отколкото в нaшия.,
Това с конската кожа и момъка в нея се среща като мотив и в Кавказ
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол
1. Карачай и Балкария
2. Тарковско Шамхалство
3. Нартания
4. За странните хора
5. Волфрам фон Ешенбах - Пърсифал
6. Омар Хаям на руски език
7. Принос към историята на Стара Загора
8. Българи от старо време
9. орхоно-енисейская письменность)
10. Генетик
11. Eurogenes Blog
12. Нартиада
13. Форум
14. Елбрус
15. MOLECULAR AND CULTURAL EVOLUTION LAB
16. Shoner Paul
2. Тарковско Шамхалство
3. Нартания
4. За странните хора
5. Волфрам фон Ешенбах - Пърсифал
6. Омар Хаям на руски език
7. Принос към историята на Стара Загора
8. Българи от старо време
9. орхоно-енисейская письменность)
10. Генетик
11. Eurogenes Blog
12. Нартиада
13. Форум
14. Елбрус
15. MOLECULAR AND CULTURAL EVOLUTION LAB
16. Shoner Paul