Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.06.2016 22:11 - Водната старица
Автор: syrmaepon Категория: Други   
Прочетен: 824 Коментари: 8 Гласове:
11

Последна промяна: 18.06.2016 22:14

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
    В древни времена, когато големите планини биле само хълмове, а дремещите гори - ниски храсти, живял човек, който имал две юрти, две жени и един син. Бил богат на стада - коне, камили и безчетни овце. Живеел на едно място и не сменял местообитанието си.

    Веднъж през есента отправил табуните си на водопой край реката. Камилите и конете стигнали до водата, но не пиели. Това изненадало богаташа и той се доближил до реката и ударил с камшика си по водата.  За камшика се уловила дебела старица, искочила на брега и заговорила:

- Как можа да ме удариш ?! Сега ще те изям.
- Пощади ме! - замолил се човекът - Имам осемнадесетгодишен син, по-добре изяш него.
- А къде да го намеря ?
- Утре го чакай там, където изгрява слънцето - отговорил пастира.

На другият ден, едва започнало да просветва, събрал богаташа табуните, хванал осемногия шарен кон и казал на сина си:
- Оседлай коня и тръгни към изгряващото слънце. Приготви там място за нов стан. Реших да се преместим.
Изпил си, момъкът, чая, оседлал коня и тръгнал. Конят му заговорил с човешки глас:
- Не трябва да ходиш там където те изпраща баща ти. Чака те зла старица и иска да те изяде.
- Но и да не отида е грешно - баща ми ме праща.
- Ето какво ще направиш - посъветвал го конят. - Докато те чака, старицата подхвърля два златни зара. Ти и викни и докато прелетим край нея и вземи заровете.
Така и направил момъкът. Стигнали до старицата и  и викнал: "Хвърли по-високо заровете". Хвърлила ги по-високо старицата и момъкът хванал заровете и продължил в галоп на коня си.
Хванала големия си нож старицата и хукнала след тях. Доближила ги и с един замах отрязала два крака на коня. Коня продължил да галопира с шест крака. Изяла двата крака и ги доближила пак старицата - отрязала още два крака. Продължил коня  с четири крака, а старицата изяла двата крака и пак ги доближила. Отрязала два крака и ги изяла. Останали само два крака на коня, но той продължил галопа си. Пак ги достигнала старицата и отрязала последните два крака на коня. Превърнал се коня в дебело дърво, а момъкът се държи на върха му.
Започнала старицата да реже дървото. Рязала, рязала, цели два дни рязала, накрая дървото рухнало. Зарадвана старицата хванала момъка:
- Виж ти, какъв е смел и бърз. Не ме познаваш, ако мислиш, че ще ми избягаш. Тръгвай сега с мен.
Вървели колкото вървели и стигнали до овраг сред тайгата, а в оврага тече река и край нея стои сламена юрта.





    Влязла старицата и запалила огъня. На момъка казала да донесе сурови клонки, от които да направи шиш за месото. Но момъкът не видял в юртата месо и се досетил, че старицата самия него ще пече. Тръгнал из гората и плаче - клонки не търси и назад не се връща. Изведнъж пред него застанал елен на червени петна и му говори с човешки глас:
- Защо плачеш момко?
- Плени ме дебелата старица, огън запали, за клонка ме изпрати шиш да си направи, месото ми да опече.
- Иди в юртата и помоли за нож да отрежеш клонка и се върни при мен - посъветвал го овенът.
Върнал се момъкът с нож, а еленът го качил на гърба си и се понесли из тайгата.
Дълго чакала старицата, но момъкът го нямало. Излязла навън и се огледала на север  и на юг никой не се вижда, на ляво - също, на дясно - бегълците на два прехода преминали и се виждат чак на третия преход. Събрала полите на шубата си и ги затъкнала в пояса си и се впуснала да ги догонва. Когато ги настигнала, еленът заговорил на момъка:
- Вземи в две ръце ножа и го сгъни над дясното си коляно.
Щом направил това, момъка и старицата се спънала с десния крак и паднала на земята.
Продължили да бягат, а старицата, излекувала си крака и пак ги догонва. Еленът пак проговорил:
- Прегъни ножа през лявото коляно.
Паднала старицата и се хванала за левия крак. Бягали, бягали, но след малко старицат пак ги догонила. Еленът проговорил:
- Счупи ножа на две и хвърли частите в различни посоки.
Счупил ножа момъкът и гледа - старицата на две части се разлетяла и като прах вятърът я разнесъл надалече.
Забавили хода си бегълците и стигнали до овраг с река. Еленът пак заговорил:
- Сега ме заколи, кожата ми одери, главата ми отрежи и я постави с рогата на север, с носа на юг. Месото може да изядеш, а с кожата се завий и се наспи.
Жално му станало на момъка, как ще вдигне ръка да заколи спасителя си. Но еленът настоявал на своето.
Направил всичко както му поръчал еленът - одрал кожата, главата поставил с рогата на север, с носа на юг, завил се с кожата и заспал.
   На другия ден се събудил и не вярва на очите си. Лежи в нова юрта, под меко одеало, а край огъня красива девойка чай вари. Излязъл от юртата, а навън стои неговият осемкрак кон на червени петна, големи стада пасат наоколо , а пред него слугите му се кланят и заповеди чакат.
Върнал се момъкът в юртата и попитал девойката:
- Чии са тези владения?
- Всичкото е твое - му отвърнала тя.
Нахранил се момъкът, напил се с чай, яхнал коня си и тръгнал към баща си. Влязъл в юртата и гледа - младшата жена седи на главата на баща му, старшата - върху краката му, бият го една след друга и го разпитват: "Къде изпрати момчето кажи, къде синчето погуби си признай!"
Щом видели момъка жив и здрав, пуснали мъжа си, а той пък даже да стане не можал.
Взел момъкът двете жени, събрал всички стада на баща си и се преместил на новото място.
Там и досега живее.

 




Гласувай:
11
0



1. mt46 - Поздрав!...
19.06.2016 13:50
Ех, някога четях доста приказки...
цитирай
2. syrmaepon - Сега ги пишеш в стихове ))))
20.06.2016 12:53
Сега ги пишеш в стихове ))))
цитирай
3. shtaparov - Интересно бе да се запознаем с част ...
25.06.2016 21:14
Интересно бе да се запознаем с част от народната култура на монголоидите- тя е напълно непозната у нас но определено мисля,че Българските народни приказки са далеч по-хубави,по-реалистични и по-съдържателни. Това е така,понеже в нашите народни приказки са закодирани част от религиозните поверия и митове на "пра"-Българите: най-стария от всички евразийски народи. Виж например епоса за Хитър Петър: от него определено не всичко е стигнало до нас,но той бил учебник за живота на средновековния човек,който му давал самочувствие и сила да оцелее в трудни времена,каквито тогава съвсем не липсвали.
цитирай
4. syrmaepon - В случая с Хитър Петър приказката е ...
26.06.2016 10:26
В случая с Хитър Петър приказката е повече история с поучително съдържание. Има други български приказки, така наречените "вълшебни", които носят друго послание - за златната ябълка, златното момиче и други.
цитирай
5. zaw12929 - Човек не се нуждае от посредници с ...
06.08.2016 05:52
Човек не се нуждае от посредници с Бога, но се нуждае от съмишленици, заедно да спазват каноните на православието.
Защото вратата към Бог е в главата на всеки- никой не може да му бъде посредник, само твоя вик , мисъл, молитва те свързва, даже ако мислиш или казваш- Бог няма!
Храмът е мястото, където вярващоте се събират, за да са заедно, защото заедността дава увереност, защита и така е било в ония робски времена. Днес робството е завоалирано под измамна свобода, а сме по роби от всякога- те унищожават православието, а ние... помагаме... това е личен избор Да съхраняваме българщината Ало няма православие изчезва България и това е в ход!!!?? От 9 милиона- ставаме 6 без война... само със силата на омразата
цитирай
6. syrmaepon - Православието, мюсюлманството, ...
07.08.2016 10:04
Православието, мюсюлманството, будизмът са все глобалистични религи, в които разбира се няма нищо лошо - побратимяване с народи за да живеем в мир. Историята обаче, ако се чете внимателно, доказва, че могат да се побратимяват истински само равни, не от силата на по-силния. И византийците също са православни, фанариотите също. Историята не е наука за омраза / за да мразим някого/, а за поука, за да извадим съответните изводи и да имаме определени практики за бъдещето. И една от тях би могла да бъде - помни своя род / и неговите патила/, почитай своите предци / защото само те наистина са дали живота си от любов, не заради сметки/.
цитирай
7. atil - Прикaзкaтa имa достa общо с нaшия ...
10.12.2016 13:57
Прикaзкaтa имa достa общо с нaшия фолклор. И който го познaвa веднaгa е рaзбрaл. Имa рaзликa
в битa, зaщото при нaс той отдaвнa е уседнaл, но имa и приемственост. В културaтa нa Еврaзийскaтa степ имa много общи нещa. Незaвисимо от пмеменaтa, нaродите и езиците.
И aз имaм еднa бългaрскa прикaзкa тук в блогa "Кушкундaлево", и е ясно, че приемственост имa.
При товa в сaмия руски фолклор имa толковa много древнобългaрски сюжети и персонaжи, тa понякогa ми се струвa че сa повече отколкото в нaшия.,
цитирай
8. syrmaepon - Това с конската кожа и момъка в нея се ...
11.12.2016 12:58
Това с конската кожа и момъка в нея се среща като мотив и в Кавказ
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: syrmaepon
Категория: Други
Прочетен: 592053
Постинги: 269
Коментари: 1100
Гласове: 4021
Календар
«  Юли, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31