Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
24.07.2015 11:55 - Как едно момче се оказа по- умно от великаните
Автор: syrmaepon Категория: Други   
Прочетен: 2537 Коментари: 6 Гласове:
8

Последна промяна: 24.07.2015 12:04

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

    В дълбока речна котловина, край високи планини се намирал голям аул. Недалеч от него живеели емегени, които не давали покой на хората. И най-смелите  жители на селото загивали при схватка с великаните.

 

В аула живеела бедна вдовица със сина си. Момчето не било силно, но умно и съобразително. Затова намислило как да откаже веднъж за винаги великаните от грабителските им навици.

 

Една вечер казал на майка си:

 

- Приготви ми за път  пита сирене и един бурдюк с айран.

 

Изпълнила всичко жената и момчето тръгнало на път.

  

Стигнало до реката и видяло емеген пълни съд с вода. Поизплашило се момчето, но не се издало. А великанът веднага се развикал, чах ехото му отвърнало от съседната котловина:

- Срещнах човек! Дай да си премерим силата, а после ще те отнеса при моите братя. Ще бъдат доволни.

  - Съгласен съм – отвърнало момчето – Който победи, ще заповяда на другия да изпълни всичко, което поиска. Да пробваме първо да извлечем от земята масло.

 

Започнал емегенът да тъпче земята с все сили, аха да потече масло. А момчето незабелязано изсипал айрян от бурдюка върху пясъка и щом стъпил върху него потекъл айран. Удивил се великанът – откъде такава сила у момчето, но си замълчал.

  

Момчето предложило пак:

 

- Можеш ли, ти, емеген, да разбиеш с ръка камък и от него да потече вода?

 
 

Взел великанът най-големият бял камък, но нищо не могъл с него да направи. Взел момчето питата сирене, разчупил я на парчета, после я стиснал – потекла от сиренето суроватка.

 

-

Макар, че си малък на ръст – проговорил великанът – се оказа по-силен от мен. Заповядвай каквото поискаш, аз всичко ще изпълня.

  

- Вземи ме на гръб и ме пренеси през реката. Трябва да се добера до враговете, да ги накажа, така че за винаги да забравят пътя към нашия аул.

 

 

Нямало какво да прави великанът. Напълнил с вода огромен бурдюк, поставил го на рамото си, на другото рамо поставил момчето и преминал през бързата планинска река.

 

Пристигнал, емегенът, при своите братя, когато те спорили за нещо. Видели, че брат им носи  момче и се зарадвали.

 

- Хубава вечеря ще имаме днеска! – казал един от тях.

 

Вече победеният великан се изплашил:

- Забрави за вечерята. Това е великан от човешки род. Не гледайте, че е малък на ръст – силата му е по-голяма от тази на всеки от нас. Аз сам видях как той с ръце троши огромни камъни и изтисква от тях вода, а с краката си отдели масло от земята. Той дойде при нас по важна работа. Направете така, че той да остане доволен. Не мислете да го разсърдите, защото всички ни ще пребие.

 

Емегените приели момчето като почетен гост, разположили го в гостната стая, приготвили му добра храна, оказвали му почести. Но въпреки това решили да изпитат неговата сила.

 

Дали му огромен бурдюк от биволска кожа.

  

- Доне си ни – казали те – вода. Никой от емегените не може да донесе този бурдюк пълен с вода.

 

Дошъл младежът до реката, хвърлил дрегите и влязъл във водата. Започнал да надува бурдюка с въздух. Дълго надувал, но накрая го напълнил. Завързал здраво гърлото на бурдюка и го извадил от водата.  След това се облякъл, поставил бурдюка на раменете си и тръгнал към пещерата на емегените.По пътя завалял дъжд, а когато стигнал до пещерата завалял още по-силно.

 

Момчето изпуснало въздуха от бурдюка и влязло при великаните.

 

 

- А къде е водата? – попитал старшия великан.

- Погледнете край пещерата и ще видите водата, която донесох.

  

Емегените видели потоци вода и повярвали, защото не разбрали, че валял дъжд. Но те се изплашили от силния младеж и решили да се избавят от него.

 

- Хайде вечерта да залеем с кипяща вода гостната , където спи момчето – предложил старшият великан.

 

Момчето чуло тези думи и когато легнал да спи се покрил добре с бурката си. А тя била полезна и добре изработена – спасявала и от жега и от студ, издържала дори всякаква тежест.

 

През нощта великаните заляли гостната през комина с гореща вода.

 

На сутринта момчето станало, изтърсило бурката си и излязло от стаята. Удивили се емегените като видели момчето живо и здраво.

 

- Как спа, скъпи гостенино? – попитал старшият емеген.

 

 

- Добре – отговорило момчето – Само бълхите малко ме безпокояха.

 

Този път решили великаните да затрупат момчето с камъни. И този разговор чул младежът и отново се загърнал добре с бурката си. През нощта великаните започнали да пускат камъни през комина. Най-големият паднал върху момчето, но пак го спасила бурката.

На сутринта, сякаш нищо не е било, момчето излязло от гостната.Още повече се удивили емегените

 

- Как спа този път? – попитал старшият великат

- Добре спах – отговорил младежът – Само дето чердакът ви е повреден и цяла нощ падаше глина върху мене. Наложи ми се да се преместя.

image
Така изглеждат чудесните кавказски бурки спасяващи от жега и камъни


  

Разбрали великаните, че няма да могат да погубят гостенина си. Решили бързо да го изпроводят. Казал старшият великан на момчето:

- Ти знаеш, гостенино, че по обичая на планинците, в течение на три дни стопанинът не трябва да пита госта за причината на неговото посещение. Ти си у нас вече седмица. Всички ние бихме искали да узнаем какви дела те доведоха в нашия край.

 

 - Много пъти вие сте грабили нашия аул, откарвайки добитъка. Ето дойдох, за да получа от вас всичко, което сте взели от нас.

 

- Но животните отдавна сме изяли

 

- Тогава ще се разплатите с мен със злато. Дайте ми толкова злато, колкото се събере в кожена торба, ушита от кожата на тригодишен бивол – отвърнало момчето.

 

Не им се искало на великаните да изпълнят това условие, но нямало какво да правят. Събрали всичкото злато, което имали в запас и едва успели да напълнят кожена торба от кожи на тригодишен бивол.

- За да сте сигурни, че златото ще бъде занесено в аула, трябва някой от вас да го отнесе там – казало момчето.

 

Никой от великаните не искал да мъкне торбата и дълго спорили помежду си. Решили да хвърлят жребий и той се паднал на емегена, който довел момчето при тях. На сутринта двамата тръгнали – великанът едва влачи торбата, а до него върви момчето и си подсвирква. Когато съвсем наближили селото момчето предложило:

 

- Не бързай, почини си, а аз ще отскоча до аула да ги предупредя да се приготвят за гостенин.

 

Доближил великанът до къщата на момчето и слуша разговор:

- Приготви угощение за госта

 

- Наистина не зная какво да приготвя – подучена отговаря майката – В къщи няма нищо, останъл е само един крак от емеген. Него и ще опека.

 

Разтреперил се великанът от страх, оставил торбата край къщата и побягнал назад без да се оглежда. Като стигнал до братята си им казал:

- Добре, че навреме го изпроводихме. Разбрах, че у тях за вечеря се готвят да пекат крак от емеген. Значи и нас могат да изядат.

Вдигнало се цялото племе емегени  и тръгнало от котловината, където ги заведе страхът им.

 

От тези времена изчезнали емегените по тези краища. Момчето раздало златото на бедните и всички заживели спокойно.

 

  Източник: Балкарские мифы и сказания
http://skazanie.info




Гласувай:
9



Следващ постинг
Предишен постинг

1. pvdaskalov - * ! *
26.07.2015 10:06
Не очаквах толкова интересна приказка. Наистина е по-различна от тези, с които сме свикнали.
Поздрави, Сирме!
П и е р
цитирай
2. syrmaepon - Подхожда на кавказците - те обичат ...
27.07.2015 11:25
Подхожда на кавказците - те обичат да се правят на бабаити, обаче и мозъкът им работи )))
цитирай
3. mt46 - Поздрав!...
28.07.2015 18:08
Мисля, че в миналото е имало повече мъдрост... :)
цитирай
4. syrmaepon - Да, все така ни се струва. Всъщност ...
29.07.2015 09:44
Да, все така ни се струва. Всъщност мъдростта е около нас, но ние сме прекалено заети със себе си в бясната гонитба на живота. Просто трябва да спрем и да се огледаме. )
цитирай
5. martiniki - близка ни е,
13.08.2015 11:15
чела съм подобна за юнака, който стиска буца сирене - да потече вода от камък и изобщо много линии са сходни - бурката е нещо друго! ;)
цитирай
6. syrmaepon - Според мен - каквито планините - ...
14.08.2015 09:34
Според мен - каквито планините - такива са и бурките )))). Общото ни камъни, ни жега, ни вятър го мори )
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: syrmaepon
Категория: Други
Прочетен: 1436023
Постинги: 612
Коментари: 2088
Гласове: 6227