Колкото - толкова :: Войната на човеците

Категории

Новини
Забавление
Лайфстайл
Бизнес
Хоби
Технологии
Музика
Спорт
Видео
Изкуство
Лични дневници
Политика
Тя и той
Регионални
Туризъм
Други
Поезия
История
Рецепти

Архив

Календар

Април, 2024

П	В	С	Ч	П	С	Н
1	2	3	4	5	6	7
8	9	10	11	12	13	14
15	16	17	18	19	20	21
22	23	24	25	26	27	28
29	30

Blog.bg

Регистрирай си безплатно блог в Blog.bg

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

28.06.2013 12:01 - Войната на човеците

Автор: syrmaepon Категория: Други

Прочетен: 1408 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 28.06.2013 12:02

Тук ще стане реч за Духа човешки и любовта му към войната.
В един коментар споменах, че в детството ми се разрази една махленска война и тъй реших да напиша нещо.

памет за една война
Случи се, когато асфалтираха улиците в моя малък град, но не главните, а по-малките, които още не бяха. Двете махали се намираха на две малки пресечки от двете страни на една главна улица.Тъй се случи,че по първо асфалтираха нашата улица и ние вече имахме къде да пробваме кънките на още пресния асфалт, посипан с каменно брашно.А другата малка уличка, още беше разровена и щом научиха за нас тамошните деца, вкупом се изсипаха като преселението на народите.Ние отначало ги пуснахме,но после ни се видяха много шумни, многобройни и нахалнички /също като варвари на границата на Римската империя /.Така, че в крайна сметка им забранихме да идват при нас.Те естествено се разсърдиха и решиха да ни набият и превземат, точно както правят възрастните.
Така започна тази неколкогодишна война.Отдавна и тяхната улица беше асфалтирана.Но спорът, да не кажа омразата остана.Всяко лято две групи деца се нападаха по най-различен начин.Отначало се пускаха разузнавачи, да видят дали сме вече на бойното поле.После се измисляше някаква пакост, като повод и предизвикателство.И накрая се стигаше до истинските бойни действия.Те идваха цяла тълпа /защото бяха по-многобройни / , а ние покачени на един гараж с асма, съсипвахме гроздето още зелено.Но какво да се прави, амунциите са нужни.

поводите обикновено са странни

Спомням си, че на мен тези военни сблъсъци тогава ми тежаха.Предпочитах мирната и тиха обстановка с 4-5 деца, играещи си на обичайните детски игри.Често си задавах въпроса: "защо ?". Защо всичко продължава,щом поводът е изчезнал ?. Но нямаше кой да ми отговори. Освен това забелязах, че някои от децата, бидейки по-агресивни изпитваха и известно удоволствие от войната.Така в юношеска възраст разбрах, че на човеците им е присъща агресията.Мислех си тогава, че това е напълно излишно.

бойни знамена
Чак после, като възрастен човек, поел по житейските пътеки, разбрах, че понякога и от войната има смисъл. Колкото и да е миролюбив човек, винаги в живота му присъства някакъв принцип или кауза, за която той е готов да изостави спокойствието, да нарани много хора, но да се бие до край. Разбрах също, че войните не винаги са придружени с огън и пушек и че бойното поле много често е невидимо.Освен за този, който се сражава на него. То е вътре в нас и произлиза от Духа човешки. Нямаше как - и аз водих войни и наранявах хора, просто Принципът, Духът в теб те кара да го правиш.

победата
Но все пак внимавам раните, които нанасям да не са толкова дълбоки, че да не могат да се забравят и простят. Макар, че някои остават завинаги.....

Нагоре