Отново на кръстопът.
Отново търсим.
Някои търсиха свястна държава и като не получиха такава си стегнаха куфарите.
Ние останахме - от гордост ли,от лоялност или патриотизъм.А сега в чуждите държави не ни искат вече - там си имат народ достатъчно да плаща сметките.

По уморените лица на други,появяващи се по телевизионния екран,си личи тревожност - дали няма да се наложи да си търсят друг народ,щото този вече тъй е пригладнял,че дори не може да си прочете сметката.
Ама тях пък кой ли народ ще ги  иска.
Освен да изберат пенсия на Арубите - за толкоз са спестили.
Мисля ,че може да съберем пари за билетите и да ги изпратим,то без туй,парите с които ще си отдъхват там са си пак наши.

А нас ни чака работа - щото справедливата държава работа иска.Ей го къде се мръкнало,а Неволята кой знае къде се е запиляла в пущинака или оправя друга държава.

Не ни трябва ЧУЖБИНА, МЕСИИ, РЕКЛАМИ или АПОСТОЛИ - достатъчно е здраво да се заловим за работа и да изхвърлим боклуците от държавата.

Всеки е важен и всеки има право на позиция и постъпки - стига после да си сърба попарата, която е надробил.

Обществото има нужда и от протестиращи, и от работяги, и от философи, и от поети;)

Важно е да виждаме и помним добрите примери и самите ние да се стремим да бъдем такива и ще се получи. Няма как да не се получи :)

Живеем в истинско кътче от рая, Господ е българин, Орфей, Крали Марко, Хитър Петър, Джон Атанасов, Майстора и Райна Княгиня също.

Наследници сме на прабългари и траки и на пук на всички „доброжелатели” наистина си ни бива – остава да го повярваме и поне малко сами да си помогнем!

Да си повярваме,да работим,кой в каквото е добър и да се ценим взаимно.

Нужно е съвсем мъчко, само да е от сърце и готово ;)

много ми се иска да повярвам, че ще се намерят юнаци за работа, не само за трапеза

Все си мисля,че има юнаци за работа,но проблемът е че ,тия за трапезата се десет пъти повече

трябва да се обърне съотношението и да не се пречи на онези, които наистина работят,но как

Вероятно трябва да се научим да открояваме доброто,да го показваме и най-вече - да му сторим път,а не както досега да го тъпчем

Ние сме тези, които толкова дълго чакахме!