Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
26.10.2012 11:46 - Обичайно право в Северен Кавказ
Автор: syrmaepon Категория: Други   
Прочетен: 899 Коментари: 0 Гласове:
3



Обичайно-правните норми на планинските общества от Северен Кавказ се разглеждат в много етнографски и исторически материали,а също и в описания на офицерите служащи в Кавказ.В периода 1843-1845 г са създадени седем сборника с описание на  адати на чеченци,кумики,кабардинци,балкарци,карачаевци,осетинци.
Адат се нарича съвкупността от различни обичаи и юридически практики на дадено общество използвани преди приемането на исляма и често по-късно прилагани успоредно с шериата.

Още в ранния стадий на развитие на обществата съществува стремеж към справедливост в отношенията между членовете им.В началото справедливостта се разбирала като възмездие : рана за рана,око за око.С появата на частна собственост и усложняване отношенията между членовете в обществото ,понятието справедливост също променя своето значение.Изискванията на обществото се налагали чрез традицията и авторитета на старейшините от уважаваните родове


Голяма част от изследователите смятат ,че адатно-правните норми възникват чрез маслиат /от араб.маслахат – доброволно съглашение между членовете на дадено общество /,а също и съглашения между няколко общини за установяване на еднообразна отговорност за нарушаване на интересите на договарящите се.Такива съглашения се сключвали в писмен вид в присъствие на свидетели.Срокът на действие е неограничен,като при необходимост и общо съгласие се внасят допълнения Задължителни ставали условията приети от представители на неутралена селище,когато между две други селища се води дълъг спор – например за пасища.     

В писмен вид адатните норми се съхранявали в частни архиви или архиви на джамиите , които са един от източниците за изучаването им.Например в библиотеката на джамията на селището Акуша в Дагестан се съхранява ръкописна книга Са­ках фи-л-луга /автор: ал-Джавхари/,  на чийто последен лист е записан текст на  Съглашение  от 1162 /1748-49 г. ,в който членовете на акушинската община се съглашават да се придържат към шариата и нормите на местното право и изпълняват решенията на своя кадия и мюезин,а който се «уедини» и постъпи въприки тяхното мнение ще му бъде наложена глоба от един бик.

Адатът се развива и изменя заедно с промените в икономическия и политическия живот на обществата и отделни норми прекратяват своето действие,а други се появяват. Нови адатни норми се приемали на общо събрание на обществото или общо съъбрание на съюза от общества,като те се считат за приети при единодушно гласуване.

Събирането и изучаването на северокавказкото обичайно право през 19 век се извършва основно от руски офицери по специална програма,съставена от царската администрация.В този период конфликтите се решаволи на основата на местните адати,но постепенно влияние оказва и руското право.

Общ сборник на адатното право съставя капитан ген. штаб М.Я. Ольшевский в 1847 г.,публикуван 80-те години на 19 в.Тук ще приложа няколко откъса от сборника,даващи обща представа за взаимоотношенията в обществата и обичаите свързани с тях.

"За адата и за нравите и обичаите на племената,обитаващи северния склон на Кавказкия хребет 1847 г.

Глава 1 Адат и шшариат.Правила,приети в съдопроизводството на кавказките планинци по адата.Обряд на съда по адата и какви дела подлежат на разглеждане по адата.

1.При племената,обитаващи северния склон на кавказкия хребет,не може да се търси определено право,строгост в постановленията и точност в условията на обществения живот.Съдът е основан на обичаите по предания и се нарича адат,изпълнителна власт почти не съществува и всички наказания за престъпленията се състоят в твърде малки глоби.Адатът е съд посреднически,лишен в по-голямата си част от принудителни средства и е основан на някои приети правила или закони,установени от обичая и утвърдени с древността.

2.Адатът господства при всички обитатели на северния склон на Кавказкия хребет до въвеждането на мохамеданската религия.С изучаването на Корана ,адата започва да се измества от шариата.Племената и обществата,при които духовенството има високо значение и почетно място в обществото,са подложени в по-голяма степен на тази промяна.В последно време възникналото учение мюридизъм,силно способства за изменение на условията на обществения живот,особено при чеченците и дагестанските племена ,където това учение възниква.

........

9.За разглеждане на жалби и спорове всички планински племена имат постоянни съдии,обвързани с клетва,дадена над Корана,да разгтлеждат и разрешават по съвест и по разум.
10.От желанието на всеки планинец зависи,да предостави своето дело за разглеждане на тези постоянни съдии или да избере други съдии сред уважаваните старци с доброволно съгласие на противниците.
....

14.Съдиите се избират от това съсловие към което принадлежи жалващия се,а по тази причина и постоянните съдии се избират от различни класи на народа.
15.Числото на съдиите зависи от важността на делото и е от 1 до 5 човека от всяка страна.
....
17.Решението на съда се признава за удовлетворително при единогласна присъда на съдиите.
18.Болшинството гласове има сила тогава,когато,общия посредник,избран със съгласието на противниците до началото на съда,приеме тяхна страна.
...
20.По адата всички наказания за престъпления се състоят в парични глоби,но главно в изплащане в натура – животни и оръжие.
....
35.Чрез адата се разрешават предимно дела за кражба,дела касаещи наследствено право,разделяне на имущество,отношения между деца и родители и съпрузи.
36.Всички престъпления от по-голямо значение – убийства,раняване,насилие и оскърбление причинено с побой,камшик или друго средство,много рядко се решават от съд,а чрез природното право – мъст,известно при планинците с името кайлы.
.....
Глава II. За начина на управление при планинските племена и за правата на князете,старшините,уздените,духовенството,простия свободен народ и крепостните
...
40.Що се касае до обществата на чеченското племе,то от всички обитатели на северния склон на Кавказкия хребет,само при тях изцяло съществува народно управление.В обществата на това племе,народът не се разделил на съсловия и класи.”Ние всички сме уздени – казват чеченците – т.е. хора,зависещи от самите себе си”.Наистина и при чеченските общества има старшини и роби,но първите нямат никакви особени права пред останалата маса народ и се явяват само съдии в съдебните дела и спорове,като хора по-опитни.Вторите т.е.робите произлизат от военнопленници,заловени в различно време при набези,не са чеченци по произход.
...
46.С князете в спор могат да влизат само уздените първа степен,останалите класи от народа с тях никога не се съдят,но обидените прибягвали към защита та на своя господар или търсели покровителство на други князе.
47.Всеки княз имал своя дружина,състояща се от преданни нему уздени и живеещи на неговата земя чагари /зависими селяни /.
48.Той по свое желание събирал дружина за набези и получавал най.ценния и най-големия дял от добитото,дори и в този случай ,когато не участва в нападението.
....
51.Княжеското достойнство и това на старшината се явява родово и не се добива с покупка,нито с други лични качества.Старшинството зависи от древността на рода.
52.Право на уважение от народа имат тези князе и старшини,които се отличават със своя ум,благоразумни съвети,храброст и честност.
...
56.Князете и старшините могат да се разпореждат със земята,която владеят по своя воля ,т.е. да я даряват,продават,да заселват на нея не само селяни и прост свободен народ,но и уздени,без тяхно позволение никой не може да се заселва на тяхната земя или аул.
57.Както князете така и старшините,въпреки че нямат власт над уздените и духовенството,се ползват с уважението на тези слоеве и тяхното изпълнение на тези условия,които са се задължили да изпълняват последните срещу заплащане или позволение да живеят на земята на княза или старшината.
...

60.Князете и старшините,ако знаят арабски език и изучат Корана,могат да преминат в духовно звание,но това се случва много рядко.
....
64.Узденското достойнство е родово и не се придобива с покупка ,нито с определени лични качества.
65.То се предава от баща на децата и от мъжа на съпругата,независимо от произхода на последната и предшестващия брак.Жената,по тези причини,както при князете и старшините,не може да предава това достойнство на мъжа си и децата си.
66Уздените имат право да владеят земя и селяни,придобити по наследство или покупка.И в двата случая те се явяват техни пълни и независими собственици.
...
71.Постъпките и действията на уздените,противоречащи на приетите правила на общежитието,се разглеждат от равни на тях.
...."

Още може да се прочете тук

 




Тагове:   Кавказ,   етно,   адат,


Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: syrmaepon
Категория: Други
Прочетен: 1437036
Постинги: 614
Коментари: 2098
Гласове: 6233