Пронесется невидимый аист
Над израненной падшей синицей.
Я не ведал, мой Друг, что раскаюсь.
Ты прости, не умею молиться...




Някога,преди много години,на брега на планинско езеро долетяла лястовица.Щом напълнила човчицата си с вода,тя се приготвила да отлитне отново.Една врана,следяща я отстрани,кацнала на клона на едно дърво,се зачудила:
- Защо толкова бързаш да отлетиш,щом си жадна и уморена..?
Лястовицата и отвърнала:
- Там зад планините,жесток владетел нареди да хвърлят в огъня справедлив човек.Много искам да му помогна и искам да загася огъня.
Враната почнала  високо да се смее:
- Как ти,такава малка лястовица,с малка човка ,би могла да загасиш огромен огън?
Лястовицата отвърнала:
- Правя това ,което е по силите ми,останалото е от Бога...




Напълнила човчицата с вода и отлетяла.Враната решила да погледа безумното дело на малката птичка и я последвала.Докато летели,враната шумно се подигравала на лястовицата,но изведнъж млъкнала когато стигнали до целта.Тъмен облак бил надвиснал над огъня,но не дъждовен,а от хиляди и хиляди лястовички ,кръжащи около мястото и нито един лъч не можел да проникне през тях.В следващия миг ,всяка лястовица отворила човката си ,пълна с вода и хиляди капки се устремили към огъня.
Огънят бил потушен,а човекът - спасен.

http://gazetaingush.livejournal.com/

Красиви са посланията й.
Желанието да помогнеш на човека в беда или в затруднение, вярата в смисъла на солидарността, вярата в Бога и смисъла на съществуването, тези неща и мен ме занимаваха тези дни около мойте разкази за Чудеса.

Чудесата са възможни и с помощта на човека.