и малко размисли за авторското право

Всяко изобретение на човека поставя пред него нови изпитания и много нови въпроси, на които човекът отведнъж не може да даде отговори.Така се случи и с интернет.Човешкият гений отвори много затворени врати и надявам се завинаги,но също както и с кутията на Пандора - много проблеми.И най-вече въпросът с авторското право.Разбира се никой не иска никой музикант да гладува,но тук възниква въпросът кой и колко пари получава,защото в нашият съвременен случай притежателят на авторското право не винаги е точно създателят или поне не е само той.Кой и как да плати това авторско право.Представете си един уличен музикант скрибуцащ на китара популярна мелодия с надеждата да не го подминат милостиви минувачи -как да го таксуваме за авторско право ?



И ето ги  някои отговори на нашите въпроси.Например,че творбата е нещо под което се е подписал някой със своето име и навярно силно се надява това нещо да го направи известен.И може би тук е ключът на гатанката - някои иска името му да се знае.В което разбира се няма нищо лошо,просто светът е родил хиляди хора които пък изобщо не са мислили дали ще оставят името си където и да е било и са ни подарили хиляди безименни "творби" за наша радост и развлечение.Като приказките например.Пък и други.Например Шекспир.Акой той много мислеше за това ,че неговото име ще стане световно известно,сега специалистите нямаше да се чудят как го е изписвал граматически и сто процента щяха да са сигурни чия биография да разказват.По времето на Шекспир театрите сами пишели своите пиеси,пазели ги в тайна от другите театри, тоест пиесата принадлежала не на автора и ,а на трупата.По това време вече книгопечатането било в ход и издателите много искали да разпечатат и продават някоя шумна пиеса.Изпращали някои бързописец на представлението и той слушайки записвал репликите - с много грешки,неточности,което разваляло цялата красота на творението.Така в крайна сметка театрите решили сами да разпечатват точния текст на пиесата,благодарение на което се е случило чудото - да достигнат до нас великите пиеси на някой си Шекспир,който и да е той.

Всъщност исках да кажа няколко думи за онези разказвачи на приказки,чието име няма да узнаем никога,но се увлякох.И ако се чудите какво да напишите в блога си ,хем да е забавно,хем да не нарушите правото на някой да стане известен,а може би и богат,разкажете приказка.Като тази например


Наказание за този,който не разкаже приказка

записана в 1960 година на ингушки език от устата на Ф.Чергизова

   
Живеели някога брат и сестра.Братът се оженил и имал син.Веднъж той повикал предачки и сестра му заедно да предат вълна.Девойките започнали преденето и помолили братът да им разкаже приказка,за да им е спорна работата.      - Не ми е добре,пък и не умея да разказвам приказки - отклонил молбата братът и отишъл да си легне в другата стая.
Сестрата станала и отишла след него в стаята и видяла три духа да спорят около него.Първия дух седял край нозете му и  питал:
- Защо никой още не осъжда този човек,който не иска да разказва приказка?
Духът до главата му отвърнал:
- Утре ще го изпратя до леля му за шуба,ще се превърна на куче,ще го ухапя и той ще загине.
- Ако ти не успееш,аз ще се превърна на извор с отровна вода и ще го отровя - допълнил духът седящ на кръста му.
- Ако и това не успее ,аз ще се превърна в змия,ще полазя в ръкава му и ще го ухапя - завършил първият дух.Накрая духовете предрекли:-Нека,който разкаже казаното и видяното  тук се превърне в камък.И в миг изчезли все едно,че ги е нямало.
Сестрата се разплакала,извинила се пред девойките ,че не и е добре и ги изпратила да си вървят.
На сутринта братът започнал да се приготвя за път за да отиде при лелята.Сестра му оседлала коня и след като го изпратила,тръгнала  след него с ножици в ръка.Щом излезли от гората срещу тях се задало куче,братът скочил от коня за да го хване,но сестрата  бързо  прерязала гърлото на кучето с ножиците.За да не я обиди,братът нищо не казал и продължили.Стигнали до извор.Братът се приближил за да пие,но сестра му бързо плюла във водата.Той отново си замълчал и не изразил своето недоволство.Пристигнали при лелята.Тя много се изненадала - единият на кон,а другият пеша,но братът и сестрата обяснили,че така им е било по-добре.Лелята подала шубата на брата за да я премери и тъкмо да пъхне лявата си ръка  и сестрата прерязала с ножицата ръкава.Братът пак си замълчал.
По обратния път братът извадил кинжала си и казал на сестра си:
- Ако ти сега не ми обясниш твоите постъпки,аз сам ще се заколя.
Сестра му отвърнала:
- Ако ти разкажа,сам горчиво ще съжаляваш за това.
Но братът бил непреклонен и сестрата се принудила да му разкаже всичко.Щом свършила разказа си мигом се превърнала в студен камък.
-Докато съм жив,няма да гледам белия свят - заклел се братът и легнал до камъка.В съня си чул следното:-Убий единствения си син,полей камъка с кръвта му и сестра ти ще оживее.Събудил се и веднага тръгнал към дома си.
- А къде е момичето - посрещнала го жена му
Щом и разказал цялата история,двамата взели момчето и тръгнали на път.Като стигнали камъка,жената държала момчето,а мъжът и почнал да го коли.
-О,колко дълго спах - в просъница продумала сестрата,а момчето мигом изчезнало.
Тримата се отправили обратно към дома.Като стигнали през прозореца проблясвала ярка светлина.Надникнали,а там край огъня момчето си играело с топка.

Ето какво наказание чака всеки ,който не разкаже приказка

иначе и него ще го сполети същото и даже и по страшно от това

Току що го чух в съня си )

добре, ето една приказка от мен -

СНЕЖЕН ЧОВЕК



Преди да завали снегът, обикновено

баба взема конец и ума ми зашива.

Няма нужда да мисля, щом снежинката медна

е от пуканка по-въртелива.


За да имам герданче, баба взема игла

и полека, със меко старание,

сбира десет снежинки и двайсет крила.

От вратлето ми капе сияние.


После баба ми казва, че снегът е дете-

мое братче и мое сестриче.

Побелях да ги чакам, но вярвам, че те

и сред лятото пак ме обичат.


Колко много сезони, а снегът е един-

необятен, кристален и плавен.

Аз се стапям, но зная- на снежинка съм син

и от снежни неща съм направен.


За наследство не мисля... Нямам този късмет

като пряспата, дето ухае.

Затова вместо с думи, с парченце от лед

се рисувам от начало до края.

Николай Милчев

Имало едно време едно момиченце, което останало без майка и нямало кой да се грижи за него, а бащата решил да използва това като претекст , за да се ожени отново.
Момиченцето било красиво и нежно като горска ягодка, но мащехата съвсем не го харесвала, защото в сравнение с него нейното дете било невзрачно като старо огледало.
Затова мащехата накарала мъжа си, да заведе собственото си дете в гората.
Момиченцето тръгнало след баща си и не след дълго се улисало в бране на цветя и билки. Бащата тръгнал за вкъщи, а то заплакало.
Дочула го една баба, която била поредното доказателство, че бабите се грижат за децата, когато родителите им ги изоставят и хукват, да се грижат само за своя просперитет. Тя се притекла на помощ на бедното дете.

Това се случило по време на ВЕЛИКДЕН, защото бабата започнала да боядисва яйца и от боята реката се оцветявала ту в синьо, ту в червено, жълто или други цветове.
Момиченцето расло при бабата и пораснало като красива девойка, която си намерила добро и умно момче и се омъжила за него.
Живели дълго и щастливо.

Това е съкратен вариант, тъй като беше написан набързо, поради страх от проклятието. :)

а в това за приказката - скоро гледах игралната версия на Смърфовете и там татко смърф попита един добряк когото последваха в офиса му : "А ти какво си пееш, когато си на работа?"

благодаря ви много супер сте!

чудна приказка както винаги ))) аз и без това не мога да ви насмогна,на теб и Санде,сега пак трябва да наваксвам )))

Благодаря много ,а когато има повече време,ще прочета с интерес и дългия вариант )

И до днес умирам за приказки..Запомнил съм доста и това много помага на общата култура на човека!А пък е пряко свързано и с много науки,всички филолози изучават фолклор а приказките са неделима част от него..Така че да се надяваме че те ще останат живи по цял свят за вечни времена..!

с нашото съдействие ))

М-дам! Пък аз на протеста срещу АСТА чух едно момче да пита Дисни на кого плаща авторски права, когато филмира народни приказки. Онези там си мислят, че приказката е ничия, а тя е моя, твоя, наша... Но те са силните на деня и се правят на ударени. Не че ние нямаме вина... забравихме да разказваме приказки на децата и те какво да правят - гледат холивудски бози. Наказанието си е точно на място :)))

В този дух на мисли,може би най-сетне ще откопчим очи от готовата сдъфкана попара на "културната индустрия" и ще започнем да бъдем себе си и да създаваме малки бисери в големия наниз без голяма печалба )))