Това е един филм,който гледах,когато бях студентка 80-те години.Спомням си,че тогава на българската публика той беше представен като "критика на разлагащото се капиталистическо общество",но салонът беше пълен.Според мен публиката,дори и напълно да не съзнаваше какво гледа,разпознаваше все пак нещо от себе си .А може би разлика между двата свята не е имало ?

"Постепенно филмът разкрива на едно на пръв поглед фантастично, но ужасяващо общество. Общество на тотален контрол, където Министерството на Информацията е всесилно, а хората са се превърнали в безчувствени животни, реагиращи само на плътски удоволствия и вманиачени на тема "пластична хирургия".Градът е смазващо грамаден, сив, без слънце и дървета. Пътищата са плътно отделени от лунния пейзаж наоколо с редица лъскави реклами. Зрителят непрекъснато се пита - това откъде ми е познато? И действително, във филма са вплетени много неща от съвремието, като са подчертани вледеняващо как безпрепятствено съжителстват лицемерието, безчувствеността, охолството, фалшът и бруталността. Най-честата реклама е на щастието, но в този нещастлив свят децата са изгубили детството си, възрастните - душите си. Над всичко е бюрокрацията и правилата.

Има и шум в системата - т.нар. "терористи", които взривяват бомби на обществени места с отчаяна надежда да събудят някого от безумния сън."

Бразилия (филм)

"Другой вопрос, который всегда возникал на обсуждениях: "А были ли на самом деле террористы?" — на что я всегда отвечал, мол, не знаю, были ли они на самом деле, потому что этой громадной системе требуется выжить любой ценой, так что, если никакого терроризма на самом деле и не было, системе пришлось бы изобрести террористов в целях самосохранения — так действуют любые организации. Что неизменно вызывало в аудитории удивление, и они продолжали требовать ответов: на самом ли деле взрыв в ресторане был делом рук террористов? И я опять говорил, что не знаю, что это могло быть внутрисистемным сбоем. Но если предположить, что технология работает бесперебойно, тогда в случае взрыва приходится констатировать, что его кто-то организовал, — это, мол, я и пытался донести до зрителей в Бразилии. После этой дискуссии, когда я садился в машину, я заметил, что у людей вокруг лица какие-то мертвенно-бледные. Я спросил, что случилось. Оказалось, только что взорвался "Челленджер"

"Я не хотел создавать тоталитарную систему, как в романах "1984" или "О дивный новый мир". Даже мистер Хелпманн там не самый главный, он тоже только заместитель. Возможно, там вообще нет самого главного, потому что каждый отказывается от ответственности; никто ни за что не отвечает, ответственность всегда несет вышестоящее лицо. Несмотря на то что этот мир часто называют тоталитарным, я сам так не думаю, потому что сумма частей не дает в итоге того целого, которое мы видим в тоталитарной системе. Возможно, именно поэтому люди по всему миру — будь то в Восточной Европе или в Аргентине — узнали это место; это не 1984 год, это происходит сейчас. Мне часто говорили, что я наверняка бывал в Бразилии, Аргентине, Чили, Польше и так далее, — на самом деле я ни в одной из этих стран не был; Бразилия — это то, что происходит в той или иной степени в каждом обществе; в картине нам пришлось лишь чуть-чуть утрировать ситуацию."

Тери Гилиъм за своя филм Бразилия

Интересно е това, което разказваш. За съжаление не съм гледал филма за да го оценявам с днешни очи. Или да оценяваме нас си, каквито сме били тогава.

Хубав ден!

Пробвах отново преди две години и ми се стори пълна боза.

и въобще отзивите са доста противоречиви.Мойто впечатление тогава беше за прекалено зрелище,на моменти излишно и действието по едно време като ,че ли течеше мудно,но да не забравяме,че в тия години не консумирахме често такива зрелища.Действително публиката се забавляваше имено на зрелището,което беше ново за нея.
Но за мен е по-важна темата и идеята на филма в случая ))))

Сега може да изглежда застарял и тромав наистина )))

С всичките си качества филма си остава филм, но идеята (сюжета) в него са една откровено потресаваща истина в наши дни. Та нима днес цели общества не се стремят към подобен уют, комфорт и сигурност (независимо от цената). А тя е както знаем свободата на личността, отнемането на възможността за воле и самоизява и най-вече елиминирането ролята на душата с нейните неповторимо индивидуални морално, културни и творчески заложби и възможности.Не е ли това точното съдържание на бясно прокламираната днес ГЛОБАЛИЗАЦИЯ ???

в прехвалената глобализация именно заличаването на красивата култура на "малките " народи,които точно са успели да съхранят душевността си...

За малките народи бих се съгласил до някъде, но и те и "големите" ужасно много ги е страх да погледнат назад в историята си и да проумеят, че са от едно културно-историческо котило и не е нужно да набиват в носа на останалите "своите" постижения или успехи. Защо с такъв неистов страх днес и скандинавци и останалите европейци (включая) и Русия не смеят да признаят, че носителите на културно-цивилизационният модел за всички са ..... древните бълги, болхики, бактрийци и т.н. които без да претендират за собственост (Патент) са запазили всичко онова, което днес се оспорва, приема или обсъжда за наследството на човешката цивилизация. Нито "първата" (както се приема) зороастрийска религия, нито брамините (белоликите) индийци са се появили от облаците и са измисляли всичко, което и днес ни удивлява. Добре, че Хитлер не е бил български националшовинист, че набързо би подреди останалите "жаби" по местата им и не само световен, но и космически ред би тръгнал да налага.
Та филма е за онези, които са с интелектуалните капаци и по-далече от носа си ... няма какво да видят.

страхотни разсъждения.. не съм гледала филма.