Жените начело със Сусана,облечени във военни доспехи и на коне тръгнали по реката.Останалите биле преместени в надежни укрития.Грабителите под покривката на гъста мъгла се движели по долината  без да срещат съпротивление.Биле добре въоръжени и обучени.Силите биле неравни и бранителите на аула,добре замаскирани чакали удобен момент.Сусана преценила,че е по-добре да остави чужденците да грабят,ядат и да се напият и когато загубят бдителността си да нападне врага.

   Сусана със своите амазонки преследвала враговете до самото море и дала възможност да се спасят само няколко противника,за да разказват на другите,какво го чака неканения гост в този край.Като се убедила,че опосността е отминала,тя уморено,но гордо свалила шлема от главата си,а дългите и коси се разсипали по раменете.Отплаващите грабители с изумление гледали войните – не мъже,а жени...Веста,че по тези краища живеят горди и непобедими амазонки бързо се разпространила по всички страни.Сега не всеки се решавал да дойде тук с меч и лоши помисли.