В чеченските общества властта не принадлежала на знатно съсловие и въпреки,че те уважавали висшето съсловие,но не плащали данъци на феодалите.Вместо това всеки собственик отделял една десета от доходите си за сираци,бедни и по решение на старейшините за обществени нужди.Чеченския тайп се явява низова етноединица и се управлява от Съвет на старейшините.Висшето съсловие акумулирало ресурси и подържало чистота на нравственносттаМладите вайнахи се обучавали както в различни практически дейности,така и в съблюдаване на нравствените ценности.Бидейки свободни общества чеченските тайпи приемали спасяващи се от преследване и никога никого не връщали,защото това било голям позор.Добралия се до чеченска земя,робът или крепостният бил вече свободен , намирал се под защита на приелото го общество,можел да създаде семейство. Така в Чечня се образували нови семейства,произхождащи от други етноси,а по-късно от тях се образували гары /родове/,разширяващи се в тайпове.Чеченското съобщество имало военно-демократичен характер и никога не навлязло трайно във феодалния стадий на развитие.Чеченската нация се формирала като полиетнична.Индивидуализмът и свободолюбието не позволили да се изгради наследствена иерархия на властта.
Чеченските съобщества биле самодостатъчни в решенито на различни проблеми,регулирането на взаимотношенията и защитата на земята си.Встъпвали в съюзи със съседните народи и участвали в държавни образувания,съхранявайки самоуправлението си.  

Според Роберт Андракович Автандилян вайнах се наричат част от нахите,носещи охранителна военна служба,тоест биле професионални войни.Останалите нахи се занимавали с скотовъдство,земеделие,занаяти.При нашествие на многолюдна вражеска войска събирали опълчение,но вайнахите се водели на отделен отчет.Те освен обичайните стопански дейности се занимавали и с отглеждане на коне,подготовка на войни,оръжейници и хирурзи.При това трябва да се отбележи,че при цялата войнственост,чеченският народ никога не е водел война за завладяване на нови територии.
При необходоимост от съхранение и защита,чеченците напускали равнината и секачвали в планинските местности.Противника задържали в предгорито,където чеченците се оказвали в по-добра позиция,а противникът не можел да се възползва от численото си преимущество.

За избирането на Съвет на старейшините,Кхел и Мехк-Кхел ,имали значение познаване на обичаите,личните способности,произход,авторитет,ораторско умение.Ако отделни общини или семейства не се подчинявали на решенията,можело да бъдат изгнани.

***

Професор Мамайхан Агларов смята,че древните гръцки полиси и независимите дагестански общини имат сходни схеми на организация.В Дагестан до 19в управителите избирани от обществата се отчитали пред народното събрание ,което се свиквало ежегодно на празника на първата бразда.Независимата дагестанска община била универсална всеобхватна социално-политическа система.Съюзи от тези общини образували републики,а някои отделни общества като Кубачи,Ахты – самостоятелни микродържави.Те претърпяват криза когато влизат в централизирана държава – имамата на Шамил,а по-късно в Русия.Старите административни деления се съхранили,но самоуправлението и съдиите биле поставени под контрола на вертикалната иерархия.
В Дахадаевски район например в 16в съществуват няколко политически обединения:Кайтагско уцмийство,Кубачи,съюзи на селски общини.Сюргинския общински съюз бил разположен на голяма част от територията на района.В него влизат повече от 20 селища: Дуакар, Хулабарк, Карбачимахи, Урари, Урхниша, Гуладты, Уркутта, Туракари, Аяцури, Сурсбук, Аяцики оашни, с. лмузгимахи, Сумия, Кишамахи, Узрая, Мукрисана, Муркарах, Сутбук, Бакни, Урцаки и др.Първото писменно предание за Сирх/Сюрг/ го описва като земя на занаятчии тъкачи. в «Перечне податей шамхалу» (конец XV в.)
В средата на 16в най-силно във военно-политическо отношение в Сирх е ураринската община,където се намирала резиденцията на главния кадия.Нямало съсловно неравенство и деление на уздени,лаги,чанки,беки.Сирхинци биле независими уздени.В случай на военна заплаха те се съюзявали с акушинци и заедно се защитавали от врага.Съюзите на общините Сирх и Акуша-Дарго се основават на взаимопомощ.В един от ръкописите на арабската книга Халлал-Идшаз на Таджутдин Мухамед ал-Кермани от 1612г е записано:

 

 «Переписал эту книгу Гаджи-Махмуд, сын Магомеда по прозвищу кадий ал (аср) (кадий эпохи) в 1021 г.х., во время борьбы шиитов (персов) и еретиков (харидшитов), и Юсуп-хана (правитель Шабрана, поставленный персидским шахом Аббасом I в 1609 г.) сс. Дарго, Сирга и Атразом и в итоге победило Дарго над Юсуп-ханом и злодеями и из войска было убито 2000 вооруженных воинов». 

Дахадаевски район в 18в представлявал многообразие от неголеми териториално-политически образования като: Муйра,Гапш,Ганк,Сирх,Буркун-Дарго,Каба-Дарго,Ицари обединени по етнически признак с изключение на Ганк.Не всички имали еднаква политическа организация.Например от гореизброените общества само Сирх представлява независимо политическо образование с институти и опълчение,Буркун-Дарго влизал в състава на Кази-Кумухското ханство,а останалите в Кайтагското уцмийство.

Главно селище на обществото Сирх бил Ургали/Урари/.В обществото влизали общините Урари,Дуакар,Гуладты,Мирзидта,Хуршни,Бакни,Сутбук,Урцаки,Ураги,Дзилбеки.Било гъсто заселено и се опитвало да подчини съседния съюз от общини Ицари.Последния съхранил независимостта си с помощта на кайтагския уцмий,но след това попаднало под негова власт.

 

Интересно сведение дава и Адреян Лопухин,родственик на първата жена на ПетърI,член на посолството в Иран,издавал свой журнал в началото на 18в.

 

«...от Дербента на полтора дня езды есть один город, именуемый Кубеши ... и около него стена каменная ... очень крепок положением места. Жители в нем все люди мастеровые и торговые, ни с кем ссоры не имеют. И они никого не слушаются, живут сами собой, а управителей из своей братии имеют ежегодно (т.е. выбирают). Ремесло у них такое: делают много хорошего мелкого ружья; также, сказывают, и пушки льют».

 

Дагестанските изследователи на тези общества определят същността на политическото образувание ханство като федеративна република от свободни общества или общини.Традиционния Дагестан не познавал национална единтичност.Социалната и политическа индентификация се определяла като принадлежност на община,следващо ниво – съюз от общини,в който можели да влизат етнически разнородни общества. 

Тази структура не е изчезнала напълно.Дори колхозната система адекватно отразявала традиционната структура на дагестанските общини.

Общинската идентичност се оказала по-важна от идеологическата и националната.В Дагестан националностите биле установени на „научна” основа през 30-те години при решенито на националния въпрос.

Източници:
ichkeria.info
www.ndelo.ru
www.odnoselchane.ru/

но !?

:)

Но - какво ?

просто чакам продължение

:)

Ако имате предвид бъдещето на тези народи - надявам се да намерят най-добрия път за развитие.Ако имате предвид моя блог - и аз не знам дали ще има продължение.Зависи от време,възможности и находки в инета :) Дано не ви разочаровам...

Да , да да !

:)